Определение № 3498 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 358/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 27282/24.10.2024г., подадена от Ц. В. С., приподписана от адв.Г. Ш., и по касационна жалба с вх.№28376/04.11.2024г., подадена от М. М. И. чрез процесуалния й представител адв. Д. Х. от САК, срещу решение № 946 от 25.08.2024г., постановено по в. гр. д. № 83/2024г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено от Софийски градски съд по гр.д.№1067/2017г., с което са отхвърлени предявените от В. Д. И., починала на 03.01.2019г. в хода на производството и заместена по реда на чл. 227 ГПК от М. М. И., Л. Б. Д. и Ц. В. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на „Бългериън пропърти девелъпментс 2“ ЕООД, че ищците са носители на правото на собственост въз основа на земеделска реституция, обективирана в решение №10098/14.06.2013г. и решение №10099/14.06.2013г., издадени от ОСЗ „Овча купел“, върху следните недвижими имоти: Поземлен имот №277 (бивша нива) от кадастрален лист №546 и 571 по кадастралния план на [населено място], изработен 1939г., с площ от 1.461 дка, находящ се в строителните граници на Д., местността „А.“, който имот попада изцяло в УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] и [№] от кв. 4 от действащия регулационен план на НПЗ „Хладилника Витоша“ и Поземлен имот №274 (бивша нива) от кадастрален лист №546 и 571 по кадастралния план на [населено място], изработен 1939г., с площ от 3.437 дка, находящ се в строителните граници на Д., местност „А.“, който имот попада в УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] и [№] от кв. 4 от действащия регулационен план на НПЗ „Хладилника Витоша, които имоти са отразени на комбинирана скица - приложение №1 към основната СТЕ (лист 668 от кориците на делото), повдигнати с точков щрих в лилав цвят - неразделна част от решението, при следните притежавани идеални части от правото на собственост: за М. М. И.-1/6 ид.част, и за Ц. В. С.-1/6 ид.част, и за осъждане на ответника да им предаде владението, като са присъдени и направените по делото разноски. Според разпореждането за образуване на производството по настоящето дело, настоящият състав следва да се произнесе и по подадената от Ц. В. С. касационна жалба с вх.№11896 от 02.05.2025г. срещу определение №962/07.04.2025г., постановено по в.гр.д.№83/2024г., с което въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в частта от решение №946 от 25.08.2024г., относима към присъдените разноски, като на страница 12 от решението вместо „Осъжда М. М. И., Л. Б. Д. и Ц. В. С. общо и в съответствие с квотите на неоснователно претендиране на право на собственост, да заплатят на „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД сумата от 5942 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК“ да се чете: „Осъжда М. М. И. и Ц. В. С. общо и в съответствие с квотите на неоснователно претендиране на право на собственост, да заплатят на „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД сумата от 5942 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.“ В касационна жалба с вх.№11896/02.05.2025г., Ц. В. С. поддържа, че обжалваното определение е неправилно, немотивирано, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Прилага и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С молба вх. №31382/02.12.2024г. М. М. И. е заявила, че на основание чл. 233 ГПК се отказва изцяло от иска си срещу „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД, по който е образувано гр.д.№1067/2017г. по описа на Софийски градски съд и в.гр.д.№83/2024г. по описа на Апелативен съд-София и моли постановеното от Софийски апелативен съд решение от 10.07.2023г., постановено по гр.д.№1067/2017г. на СГС, както и решение №946/25.08.2024г. по в.гр.д.№83/2024г. по описа на САС да бъдат обезсилени в частта, която касае предявените и поддържани до момента от нея претенции. Заявява също така, че оттегля и подадената от нея касационна жалба срещу решение №946/25.08.2024г. по в.гр.д.№83/2024г. на 12-ти състав на Софийския апелативен съд. В подадената от Ц. В. С. касационната жалба са развити доводи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и необосновано, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената от нея претенция бъде уважена. В изложението към подадената от Ц. В. С. касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Намира ли приложение чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в хипотезата, когато обезщетение не е платено и е приложима редакцията на чл. 39 ЗПИНМ (изм. с Изв., бр. 54/1956г.). По така поставения въпрос поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №671 от 11.10.2010г. по гр.д.№1717/2009г. на І г.о. на ВКС; решение №22 от 29.06.2010г. по гр.д.№3599/2008г. на V г.о. на ВКС; решение №203 от 30.06.2009г. по гр.д.№1261/2008г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №10780 от 21.12.2004г. на ВАС по адм.д.№8794/2004г. на 5-членен състав; решение №6172 от 01.07.2005г. на ВАС по адм.д.№11447/2004г. на ІV отделение; решение №217 от 23.03.2007г. по гр.д.№3163/2005г. на І г.о. на ВКС; решение №1295 от 18.11.2008г. по гр.д.№4496/2007г. на ІV г.о. на ВКС; решение №300 от 28.06.2011г. по гр.д.№3248/2008г. на ІV г.о. на ВКС. 2.Поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС (ТР №6/2005г. по гр.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС относно приложимостта на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВКС) относно настъпване на реституция на имот на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, принадлежал на наследодателя на ищците, като впоследствие част от имота е била застроена и възможността за възстановяване правото на собственост върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект. 3.Представляват ли строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността по смисъла на §1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ реализирани пътни алеи, външен паркинг и конструкции от парници и в този смисъл законово основание ли е да се приеме, че не са налице основанията по ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху имотите, върху които попадат същите. 4.Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на въззивния съд да допусне изготвяне и изслушване на допълнителна експертиза, с помощта на която вещото лице да отговори на въпросите законосъобразно и възможно ли е било от незастроената и свободна част от имотите да се обособят самостоятелни парцели (УПИ), отговарящи по площ и лице на изискванията на ЗУТ, като онагледи заключението си и чрез изготвяне на цветна комбинирана скица с посочване на площ и граници и изясняването на посочените факти и обстоятелства от съществено значение ли биха били за правилната преценка на съда относно наличието или липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б ЗСПЗЗ във вр. с §1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с оглед въведеното от ответника възражение в този смисъл и изясняването на посочените факти и обстоятелства от съществено значение ли биха били за правилната преценка на съда относно основателността на иск по чл. 108 ЗС. 5.Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на въззивния съд да допусне изготвяне и изслушване на допълнителна експертиза, макар и въпросите да не били предварително формулирани от страната, с помощта на която вещото лице да даде заключение дали е извършено отчуждаване на процесните имоти по реда на чл. 55а ЗПИНМ (отм.)(дали има взето решение на ИК на СГНС за отчуждаване по чл. 55а ЗПИНМ (отм.)) или е извършено отчуждаване по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) със заплащане на обезщетение за отчуждените имоти или има само отреждане на имотите за терен на ДПТ „Винзавод“ по регулационния план от 1960г., без да е извършено отчуждаване на тези имоти, и изясняване на посочените факти и обстоятелства от съществено значение ли биха били за правилната преценка на съда относно отчуждителния ефект на заповед №195 от 27.ІV.1960г. на председателя на ИК на СГНС, с оглед служебното задължение на съда да допусне изслушване на експертиза когато делото не е напълно изяснено от фактическа страна и във въззивната жалба има заявени доводи и възражения на страната в този смисъл. 6.Реализирано в обществен интерес ли е било построяването на държавен винарски завод (Винпром/Винзавод) по смисъла на чл. 101 от Закона за собствеността и същото могло ли е да обоснове пречка за възстановяване на собствеността върху имотите в нарушение на чл. 17, ал. 3 от Конституцията. 7.Считат ли се за законово отчуждени недвижимите имоти на частни лица по силата на влезлите в сила регулационни планове след 09.07.1956г., конкретно със заповед №195 от 27.04.1960г., които са били отредени за мероприятия по плана съгласно правилоно на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), тълкувана във вр. с чл. 74а ЗПИНМ, когато собственикът им не е бил обезщетен по реда на ЗПИНМ (отм.) и в тази връзка неизплащането на обезщетение при извършено отчуждаване през 1960г. по реда на чл. 39 ЗПИНМ (след изменението с бр. 54:1956г.) равнозначно ли е на отнемане на имот без законово основание или на отчуждаване не по установения ред от държавата или в този смисъл имотите преминали ли са в патримониума на държавата или не. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокати Д. А. И. и С. Н. Б., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК държавата като трето лице-помагач на ответника, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Ц., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба на Ц. В. С. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Въззивният съд е съобразил, че спорещите страни противопоставят придобивни основания по отношение на идеални части от двата обекта на спорни права, като ищците се позовават на земеделска реституция като придобивно основание, а ответникът се позовава на правна сделка покупко-продажба с праводател държавата. Посочил е, че пред първоинстанционния съд е поставен на разглеждане спор за собственост върху идеални части от недвижим имот при условията на конкуриращи се придобивни основания, като този спор е пренесен и пред въззивния съд, пред когото обаче се поставя и въпросът дали реституиращият орган е компетентен да реституира имоти, които не са земеделски и само по отношение на имот №274 дали е завършен фактическият състав на реституцията, доколкото към решението на ПК липсва скица, по които въпроси първоинстанционният съд не е изложил съображения. Прието е за установено от събраните по делото писмени доказателства, че с решение №10098/14.06.2013г. и №10099/14.06.2013г. по преписка по заявление с вх.№240/03.02.1992г. на ОСЗ „Овча купел“ е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. М. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1.461 дка, находяща се в строителните граници на Д. в м.А., имот №277, кад.лист 546, 571 от кадастрален план, изработен през 1939г. и нива от 3.437 дка, находяща се в строителните граници на Д., м.А., съставляваща 1/2 идеална част от имот №274, кад.лист №571, 546 от кадастрален план, изработен през 1939г., като наследственото правоприемство по отношение на ищците, които са подали въззивна жалба и квотите им в съответствие с него, посочени в диспозитива на първоинстанционното решение, не са спорни. Взето е предвид, че в производството пред първоинстанционния съд е допуснато и прието заключение на СТЕ, от което се установява, че: -имот с пл.№277 попада изцяло в УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] от кв. 4 по действащия РП, който имот е с площ 1870 кв.м. по кад.план от 1939г.; -част от имота с площ от 0.409 дка попада в масивна едноетажна сграда и сервитута към нея и не е възстановена на ищците; -свободната незастроена площ от 1.461 дка е посочена на скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и в решение №10098/14.06.2013г. на ОСЗ „Овча купел“; -имот пл.№274 е с площ от 8518 кв.м., като част от нето попада в УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] от кв. 4 по действащия РП; -възстановената част от имот пл.№274 е 3.437 дка, представляваща 1/2 ид.част от цялата определена за възстановяване площ от 6874 кв.м., като в УПИ попадат около 4004 кв.м. от ПИ пл.№274. Посочено е, че вещите лица са проследили регулацията на терена и са установили, че: -със заповед №195/27.04.1960г. се отрежда парцел І от кв. 1, м.“Хладилника“ с площ 76200 кв.м. при граници: юг-път, запад-река, дере, изток-обединено ТКЗС С., север-улица, като този парцел е отстъпен на Винпром за Държавен винарски завод и за парцела е съставен Акт за държавна собственост №5414/19.01.1966г. -с актове за държавна собственост от 26.04.1974г. е разширен Винзавода, като на основание заповеди от 01.04.1974г. на СГНС-ИК по ЗТСУ в полза на държавата са отчуждени имоти в м.Хладилника във връзка с разширение на Винзавода и са разположени в източната част на терена. -с н.а. №35, том І, рег.№01051, д.№32/2007г. дружеството-ответник е закупило от „Радино“ АД ПИ [№] в кв. 4 по плана на м.НПЗ „Хладилника-Витоша“ с обща площ от 77604 кв.м., като площта на ПИ с идентификатор [№] по одобрената КК е 76 466 кв.м. -процесните имоти попадат в територията на ПИ с идентификатор [№] и не са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта. -УПИ І в кв. 4 е идентичен с ПИ с идентификатор [№] -със заповед №195 от 27.04.1960г. на председателя на ИК на СГНС, отдел Архитектура и на основание Протокол №14/22.04.1960г. е одобрена новата регулация на парцел І от кв. 1 на м.Хладилника-Драгалевско шосе като отреждането на парцел І е за ДТП „Винпром“. Този парцел е в територията на УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] от кв. 4 по действащия РП. Посочено е, че според вещите лица държавата е изпълнила отреденото мероприятие „Винпром“, като двата имота с пл.№277 и 274 от стария кад.план от 1939г. попадат в територията на „Винпром“, определена по първия регулационен план, одобрен със заповед №195/27.04.1960г. в кв. 1, парцел І-за ДТП „Винпром“, а с регулационния план от 1966г. по западната граница на Винзавода е отредено задължително озеленяване и залесяване, което е изпълнено. Взето е предвид, че според заключението в територията на ДТП „Винпром“ има сгради и съоръжения, асфалтирани алеи, паркинги, изградена инфраструктура, ж.п. линия (разрушена), оранжерии (разрушени), като теренът на „Винпром“ е ограден и има два пропусквателни пункта - изградена е ограда откъм западната част на терена откъм процесните имоти, като тази част от терена е била в територията за задължително озеленяване и залесяване по стария регулационен план от 1966г., което е изпълнено. Въззивният съд е съобразил, че и в повторното заключение на СТЕ се заключава, че към 1991г. отреденото мероприятие „Винпром“ е изпълнено, като процесните имоти с пл.№277 и 274 изцяло попадат в мероприятието; че в терена съществуват изградени инфраструктурни мрежи и вътрешни пътища, като в рамките на процесните имоти са налице конструкции от парници и при огледа на място се установява ограда по външния контур на УПИ [№] (единствено липсва такава по границата с УПИ [№], тъй като имотът е закупен от същия собственик). Посочено е, че вещото лице Л. Г. е изработило комбинирана скица (приложение №1 към първоначалната СТЕ на лист 668 от делото), отразяваща разположението на имотите с пл.№277 и 274 по кад.план от 1939г. спрямо УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] от кв. 4, като процесните имоти, възстановени с решения №10098 и 10099 от 14.06.2013г. на ОСЗ, които попадат в горепосоченото УПИ са повдигнати в точков щрих в лилав цвят. Взето е предвид също така, че от АДС №5414/19.01.1966г. се установява, че на основание заповед №195/27.04.1960г. на ИК на СГНС е бил одържавен парцел І от кв. 1, м.Хладилника, състоящ се от 76200 кв.м., като същият е предоставен за ползване на Винпром за държавен винарски завод. Наред с това е съобразено, че на 22.03.1989г. е издаден Акт за държавна собственост за имот, находящ се в кв.Хладилника, пл.№283, представляващ плувен комплекс, находящ се на [улица], като в този официален свидетелстващ документ е удостоверено, че имотът е държавен от 12.02.1986г. АДС е издаден на основание чл. 77 НДИ и заповед №47/12.02.1986г. Със заповед № ДИ-92-61/1990г. на председателя на ИК на ОбНС имотът е прехвърлен на предприятие Винпром, [населено място] безвъзмездно, считано от 20.08.1990г., след което с Решение №356/11.12.1990г. на Министерство на земеделието и хранително вкусовата промишленост по реда на Указ 56 за стопанската дейност е образувана фирма „Винпром-София“ с държавно имущество, като същата е поела активите и пасивите на предприятие „Винпром“ по баланса му към 31.10.1990г. Съобразено е, че с разпореждане №54 на МС от 19.12.1991г. ДФ „Винпром-София“ се преобразува в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно имущество по реда на ТЗ, вписано в търговския регистър с решение на СГС, ФО от 15.01.1992г. по ф.д.№2691/1991г., след което с решение №5 на СГС от 29.04.1996г. в търговския регистър е вписано преобразуване на „Винпром-София“ ЕООД във „Винпром София“ ЕАД, което е поело активите и пасивите на „Винпром София“ЕООД. Взети са предвид и последващите промени, а именно, че с решение №7 на СГС от 20.10.1997г. въз основа на заповед №РД-18-809 от 01.08.1997г. на министъра на промишлеността в търговския регистър е вписано преобразуването на „Винпром София“ ЕАД във „Винпром София“ АД,след което с решение №9 на СГС от 25.01.2000г. в търговския регистър е вписана промяна в наименованието от „Винпром София“ АД на „Радино“ АД. Съобразено е и обстоятелството, че с нотариален акт за покупко-продажба №35/01.02.2007г., том І, рег.№01051, дело №32/2007г. ответното дружество е закупило от „Радино“ АД поземлен имот №283 в кв. 4 по плана на [населено място], м.Хладилника-Витоша с обща площ от 77604 кв.м. Прието е, че по делото е установена идентичността между имотите, възстановени на ищцовата страна и имота, върху който се разпростират правата на дружеството-ответник, придобити чрез покупко-продажба, поради което е необходимо съдът да обоснове коя от спорещите страни е собственик. За основателно е прието възражението на дружеството-ответник, че по отношение на имота, посочен в решенията на ОСЗ, е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като имотът е бил застроен към 01.03.1991г. със законни постройки, които са били собственост на държавата. Взето е предвид, че дружеството-ответник не е участвало в административното производство, в което са издадени решенията на ОСЗ за възстановяване на собствеността, поради което по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК е извършен косвен съдебен контрол за законосъобразността на тези индивидуални административни актове, в рамките на който е прието, че са налице установените в ЗСПЗЗ забрани за възстановяване на правото на собственост върху процесната земя в стари (възстановими) граници, предвидени в чл. 10б ЗСПЗЗ и §6, ал. 6 ПЗР ЗППДОбП (отм.). Изложени са съображения, че съгласно чл. 1 от ПМС №201/25.10.1993г., респ. чл. 17а ЗППДОбП (отм.) при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество собствеността върху недвижимите имоти и другото имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуване е посочено друго, и ако в акта за преобразуване не е посочено изрично имущество се приема, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество, което е заведено по баланса на преобразуващото се държавно преприятие към датата на преобразуването. С оглед на това е прието, че актът на преобразуване има вещно-транслативно действие по отношение на това имущество и представлява деривативен придобивен способ, който успешно се конкурира с правата на ищците към момента на сключване на сделката, която легитимира дружеството-ответник като собственик. Прието е също така, че включването на имуществото в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството представлява в този смисъл пречка за възстановяване в реални граници на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, когато това имущество е държавна собственост към момента на преобразуването и е включено в баланса на преобразуващото се предприятие и в акта за преобразуването изрично не е било изключено. Изложени са също така съображения, че предоставянето на имуществото за стопанисване и управление може да бъде доказано както чрез преки доказателства (административния акт за предоставяне на правото), така и с непреки доказателства, като в случая предоставянето на имота за управление и стопанисване е установено от представените по делото актове за държавна собственост. Прието е, че след като поземлени имоти с предходни номера 277 и 274 са попадали в парцел І от кв. 1 на м.Хладилника по първия регулационен план на местността от 1960г., който парцел е бил отреден за ДТП „Винпром“, то от това следва, че правото на собственост върху земята, върху която е изградено държавно предприятие „Винпром“, е била собственост на държавата, която я е предоставила за управление и стопанисване на предприятието, а след това на ДФ „Винпром“, вкл. към момента на преобразуване на държавната фирма в търговско дружество с наименование „Винпром София“ ЕООД. Съобразено е, че имотите, в които ищците претендират, че притежават право на собственост, са включени в капитала на дружеството към момента на неговото преобразуване. Изложени са и съображения, че включването на бившата земеделска земя по надлежния ред в капитала на едно търговско дружество преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, изключва възможността за реална реституция на земята извън вече посочените ограничения по чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. По спорния въпрос съществува ли свободна площ, от която да се обособи част, която да бъде годна за реституция, въззивният съд е приел, че от компетентно изготвените заключения на основната и повторната СТЕ се изяснява, че мероприятието, за което е бил отреден процесният терен, е реализирано фактически на място с плана от 1966г. и по западната граница на „Винзавод“ е отредено задължително озеленяване, което е изпълнено. Съобразено е, че въз основа на Генералния градоустройствен план от 1991г. и след оглед на място вещите лица са дали заключение, че в територията на Винпром има множество сгради с изградени елементи на техническата инфраструктура, асфалтирани алеи, паркинги, озеленяване и залесяване, като територията е оградено, а двата имота с пл.№277 и пл. №274 изцяло попадат в мероприятието за изграждане на „Винпром“. При тези данни е направен и крайният извод, че мероприятието за ДТП „Винпром“, предвиждащо застрояване на процесния парцел, обосновава материалноправна пречка за реституция по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с § 1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Като взе предвид така изложените от въззивния съд съображения и данните за осъществяването на релевантните за спора факти, установени в производството по делото, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението правни въпроси. Съображенията за това са следните: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По въпроси, които нямат посочената по-горе връзка с предмета на делото и в този смисъл разрешаването им не би имало обуславящо значение за изхода на конкретното дело и за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет, касационно обжалване не може да бъде допуснато. В настоящия случай спорният предмет, така както е очертан от въззивния съд при съобразяване на поддържаните от спорещите страни защитни тези, включва придобивните основания по отношение на идеални части от двата обекта на спорни права, като ищците се позовават на земеделска реституция като придобивно основание, а ответникът се позовава на правна сделка покупко-продажба с праводател, за чиито права се твърди, че произхождат от държавата, т.е. пред първоинстанционния съд е поставен на разглеждане спор за собственост върху идеални части от недвижим имот при условията на конкуриращи се придобивни основания, като този спор е пренесен и пред въззивния съд. В рамките на този спор, предвид въведеното от дружеството-ответник възражение, че по отношение на имота, посочен в решенията на ОСЗ, е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като имотът е бил застроен към 01.03.1991г. със законни постройки, които са били собственост на държавата и предвид обстоятелството, че дружеството не е участвало в административното производство, в което са издадени решенията на ОСЗ за възстановяване на собствеността, по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразността на тези индивидуални административни актове, като съобрази наведените от страните доводи в тази насока, събере допустимите доказателства и ги анализира по предвидения в ГПК ред при постановяване на решението си. Предвид така очертания спорен предмет и при съобразяване на обстоятелството, че при предявен по реда на чл. 108 ЗС иск в тежест на ищеца е да установи осъществяването именно на поддържаното от него придобивно основание, следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси, относими към приложимостта на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (въпрос първи и втори), не биха могли да обосноват наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, още повече като бъде взето предвид, че по приложението на тази разпоредба въззивният съд не се е произнасял. По въпросите, относими към приложимостта на чл. 39 ЗПИНМ (в редакцията след изменението, обн. Изв, бр. 54/1956г.), чл. 55а ЗПИНМ и чл. 74а ЗПИНМ, преценката следва да бъде извършена, като бъде съобразено значението на тези разпоредби при повдигнат спор за наличието на пречки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, доколкото, в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че следва да извърши по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол за законосъобразност на постановените от ОСЗ решения. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че когато върху земите е проведено мероприятие, което е свързано с дейността на производствено предприятие, преценката дали съществува възможност за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ следва да се извърши само с оглед установените в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ критерии, т.е. доколко вследствие на проведеното мероприятие имотът е запазил характера си на земеделски, продължава да се използва като такъв или предназначението му е променено, изградените в него съоръжения представляват част от производствената структура на дадено предприятие и обслужват част от производствения му процес по начин, че тяхното премахване би нарушило нормалното му протичане, вкл. когато върху имота са извършени строителни дейности по смисъла на §1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ (решение №552/15.12.2010г. по гр.д.№1226/2009г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №139/27.06.2011г. по гр.д.№1291/2010г. на ВКС,ІІ г.о.). Приема се също така, че когато теренът със заповед на съответния компетентен орган е отреден за това мероприятие и то е реализирано, законът не изисква законност на строителството, защото застрояването на терена е извършено съобразно определеното от държавата предназначение. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, която възпрепятства възстановяването на земеделската земя на бившите собственици, а не разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (решение №865/23.06.2011г. по гр.д.№1533/2009г. на ВКС, І г.о.). Осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство (срвн. напр. решение №310/24.06.2010г. по гр.д.№494/2009г.; решение №865/23.06.2011г. по гр.д.№1533/2009г. и решение №329/11.10.2011г. по гр.д.№1277/2010г. на І г.о.). Според цитираните решения, разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване от определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В същия смисъл е и решение №277/2011г. от 12.01.2012г. по гр.д.№1140/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, решение №33 от 17.01.2024г. по гр.д.№4479/2022г. на І г.о. на ВКС, както и решение 164/26.01.2017г. по гр.д.№5800/2016г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че ако заявеният за възстановяване земеделски имот е застроен изцяло или отчасти със стопански сгради, преценката за това дали е подлежала на възстановяване застроената част следва да се направи при съобразяване на нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, която не съдържа изискване за законност на строителството. Различното приложното поле на нормите на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, е подробно обосновано в решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, І г.о. В него е прието, а в този смисъл е и константната практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ има предвид строителството на отделна сграда от физическо лице и в този случай се следи дали сградата е била започната или е била законно построена. За разлика от нея, нормата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ визира осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, прилага се както по отношение на земеделски земи в строителните граници, така и извън тях, и в тези случаи не съществува нормативно изискване за законност на строителството. Приема се също така, че застрояването по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ следва да е от такова естество, че трайно да променя предназначението на терена (решение №243/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г.,ІІ г.о. на ВКС). Не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или извън тях, върху които към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ (изброяването е неизчерпателно) или проведено мероприятие по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и обществени нужди. Налице е пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. Ако имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция. Преценката се прави при всеки конкретен случай (решение №102/10.06.2015г. по гр.д.№386/2015г., І г.о. на ВКС). Тази трайно установена и непротиворечива практика на ВКС обосновава извода, че въпроси първи, пети и седми от изложението, свързани с приложимостта на разпоредбите на ЗПИНМ (чл. 39, чл. 55а и чл. 74а) нямат обуславящо значение за изхода на делото и за правилността на изводите на въззивния съд досежно наличието на пречки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл следва да се отбележи, че с посочената по-горе трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и §1в ДР ППЗСПЗЗ въззивният съд изцяло се е съобразил, като е извършил преценката за наличието на пречки за възстановяване на собствеността именно по реда на ЗСПЗЗ, отчитайки особеностите на настоящия случай и след извършване на цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Както е прието в решение №102 от 10.06.2015г. по гр.д.№386/2015г. на І г.о. на ВКС, налице е пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие, вкл. когато представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е възприел, според установеното със заключенията на изслушаните по делото експертизи, че върху терена, отреден за нуждите на държавното предприятие, е реализирано цялостно единно комплексно мероприятие, включващо постройки, съоръжения, асфалтирани алеи, паркинги, инфраструктурни мрежи и вътрешни пътища, като е извършено и задължително предвиденото озеленяване и залесяване. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване както по вече посочените въпроси първи, пети и седми, така и по поставения в изложението трети правен въпрос. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението четвърти правен въпрос, относим към правомощията на въззивния съд по събиране на доказателства, вкл. и да допуска изготвяне и изслушване на допълнителна експертиза. По така поставения въпрос в т.1 и т. 3 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В същия смисъл в решение №42 от 31.01.2025г. по гр.д.№3341/2023г. на ВКС, І г.о. се приема, че въззивният съд следва да допусне служебно експертиза и когато с въззивната жалба са въведени оплаквания, че поради допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и при оплаквания за необоснованост на фактическите изводи (решение №12/25.02.2019г. по гр.д.№1456/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС). Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице. След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование. По този начин съдът ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос – от компетентно вещо лице и чрез надлежно изготвено експертно заключение, на който отговор би могъл да основе решението си; ще обезпечи и своевременното запознаване на страните с него – още във фазата по събиране на доказателствата, респ. – и упражняването на правата им по чл. 201 ГПК (решение №240 от 15.01.2021г. по гр.д.№3944/2019г. на IV г.о. на ВКС). Нова експертиза обаче въззивният съд не е длъжен да допусне, ако така посочените предпоставки не са налице, т.е. ако съответните експертизи вече са били допуснати от първоинстанционния съд, приети са от същия като компетентно изготвени и не се установява спорът да е останал неизяснен от фактическа страна. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид обстоятелството, че пред първоинстанционния съд са изслушани няколко съдебно-технически експертизи, допуснати с цел изясняване на поставените по делото въпроси дали мероприятието, за което имотът е бил отреден, е било реализирано, по какъв начин е станало това, кои части от отредения за нуждите на държавното предприятие имот за заети от това мероприятие и дали от имота остават части, които това мероприятие не засяга. Съобразено е следователно, че необходимите и допустими доказателства за изясняване предмета на спора са събрани, като освен това при произнасяне по направените с въззивната жалба доказателствени искания е съобразено, че от обстоятелствената част на същата не могат да бъдат изведени конкретни твърдения за факти, които въпреки изслушаните експертизи са останали недоказани. Наведените в тази насока доводи от жалбоподателката изразяват нейното несъгласие със заключенията на приетите по делото експертизи, което само по себе си не съставлява основание за допускане на нова експертиза от въззивния съд. При това следва да се отбележи, че изводите на вещите лица са съответно онагледени с приложените към заключенията скици, вкл. комбинирани такива и всички експертизи са подробно обсъдени от въззивния съд при съобразяване на съдържащите се в тях констатации относно релевантните за спора факти. Както вече беше отбелязано по-горе, при извършването на преценка дали върху заявения за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот е осъществено мероприятие, което представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, се съобразява дали имотът е запазил характера си на земеделски, продължава да се използва като такъв или предназначението му е променено, изградените в него съоръжения представляват част от производствената структура на дадено предприятие и обслужват част от производствения му процес по начин, че тяхното премахване би нарушило нормалното му протичане като в тези случаи не съществува нормативно изискване за законност на строителството, както и дали застрояването на терена е извършено съобразно определеното от държавата предназначение въз основа на заповед, издадена от компетентния за това държавен орган. Обстоятелството дали реализирането на мероприятието е било в обществен интерес по смисъла на чл. 101 от Закона за собствеността не попада сред критериите, въз основа на които тази преценка се извършва. В този смисъл следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора шести правен въпрос. Следва да се отбележи също така, че така поставеният въпрос е фактически, а не правен такъв и изразява личното становище на касатора за критериите, на които следва да отговаря понятието за обществен интерес и дали същото следва да включва и принципната необходимост от построяването на държавни винарски заводи. По подадената от Ц. В. С. касационна жалба с вх.№11896 от 02.05.2025г., настоящият състав приема следното: За да постанови обжалваното определение №962 от 07.04.2025г. по в.гр.д.№83/2024г., въззивният съд е взел предвид, че въззивното производство по в.гр.д.№83/2024г. е било образувано въз основа на въззивна жалба с вх.№283649 от 14.08.2023г., подадена от Ц. В. С. и въззивна жалба с вх.№284696 от 01.09.2023г., подадена от М. М. И.. Приел е, че Ц. В. С., макар и страна във въззивното производство, не е дала повод за образуване на делото, съответно за извършване на разходи във въззивното производство, присъдени с осъдителната част на въззивното решение и поради това включването на трите имена и ЕГН на Ц. В. С., изписани на ред 6 и ред 7 от стр. 12 на решение №946 от 25.08.2024г., постановено по делото, представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по предвидения в чл. 247 ГПК ред. При тези мотиви въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №946 от 25.08.2024г., като е заличил от диспозитива, с който е присъдил разноски в полза на „Бългериън пропърти девеломпънтс 2“ ЕООД името на Л. Б. Д.. Мотивите към така постановения съдебен акт според настоящия състав са напълно неразбираеми, доколкото, освен че не съдържат произнасяне по наведените от спорещите страни доводи, съдържат констатация за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на Ц. В. С. за направените от дружеството разноски във въззивното производство в пълно противоречие с постановения диспозитив. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде прогласено за нищожно и в тази част делото бъде върнато на въззивния съд за постановяване на валиден акт по подаденото от „Бългериън пропърти девеломпънтс 2“ ЕООД молба с вх.№24433/26.09.2024г. Предвид съдържащите се в подадената от М. М. И. молба с вх.№31382/02.12.2024г. изявления за отказ от иска и за оттегляне на подадената от нея касационна жалба с вх.№28376/04.11.2024г., настоящият състав приема, че по реда на чл. 233, изречение трето ГПК, постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения следва да бъдат обезсилени в частта, касаеща нейните права, и производството в тази част, вкл. и по подадената касационна жалба, бъде прекратено. С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените разноски в настоящото производство, а именно сумата от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение