Определение № 1056 от 13.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 359/2012 г.

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. М. И. от [населено място], област К., чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-София, против въззивно решение № 6600 от 07.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 5751/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г състав, с което е отменено решение от 09.09.2010 г. на Софийския районен съд, 75 с-в, постановено по гр.д. № 7546/2010 г., и са отхвърлени предявените от А. М. И. срещу Изпълнителна агенция по горите [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - за сумата от 1 300 лв. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правен въпрос, от значение за изхода на делото, а именно - налице ли е забранената от чл. 57, ал. 2 КРБ злоупотреба с право в случай, че работник поиска и получи от първоинстанционния съд съобщение за възстановяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ след като да изминали повече от две години от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено уволнението му, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГГЖ. Ответникът по касационната жалба Изпълнителна агенция по горите [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд — неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГГЖ. За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ е законосъобразно, тъй като са налице предпоставките затова — лицето Н. В. Я. е бил възстановен на работа по реда на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „началник" на Регионално управление на горите [населено място] с решение № 831/03.12.2007 г. по гр.д. № 46/2006 г. на ВКС, II г.о., като на същия е било връчено съобщение от съда за възстановяването на 14.12.2009 г., а се е явил да заеме длъжността на 16.12.2009 г., за което е депозирал и нарочна молба, т.е. той е спазил срока по чл. 345, ал. 1 КТ, който започва да тече от връчване на нарочното съобщение от съда за възстановяването му на предишната работа. Съдът е приел, че в случая не е налице злоупотреба с право от страна на Я., тъй като кога той е узнал за позитивното решение на съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е без правно значение, тъй като съгласно чл. 345, ал. 1 КТ меродавно е единствено получаване на съобщение за възстановяването му, задължение за изпращането на което е на първоинстанционния съд, който в случая е издал и му е връчил такова едва на 14.12.2009 г., от която дата за Н. Я. е започнал да тече и двуседмичния срок за явяване на работа, който е бил спазен. На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС - т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата - т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос от материално естество, който е обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разрешаването на релевирания от касаторката правен въпрос - налице ли е забранената от чл. 57, ал. 2 КРБ злоупотреба с право в случай, че работник поиска и получи от първоинстанционния съд съобщение за възстановяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ след като са изминали повече от две години от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено уволнението му, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В тази връзка въззивният съд е дал отговор на този въпрос като е приел, че не може да бъде направен извод за злоупотреба с право от страна на възстановения на работа Я. по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като без правно значение е обстоятелството, кога той е узнал за позитивното решение на съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ в случая е меродавно единствено получаване на съобщение за възстановяването му на предишната работа, задължение за изпращането на което е на първоинстанционния съд, който в случая е издал и му е връчил такова едва на 14.12.2009 г., от която дата за Н. Я. е започнал да тече и двуседмичния срок за явяване на работа, който е бил спазен. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под "точно прилагане на закона" най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 8, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението на чл. 8 КТ има установена задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК, съгласно която злоупотребата с права е особен случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици. Това е проява на правен субект - физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат - вреда. Защитата срещу злоупотребата с права се осъществява с осъдителни искове, с които може да се претендира осъждане на нарушителя да преустанови неправомерното упражняване на права или присъждане на обезщетение за вреди. В случая пряко приложение на конституционни норми/чл. 57, ал. 2 КРБ/ не е налице, тъй като злоупотребата с право е уредена в специалния закон - чл. 8 КТ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,