Определение № 972 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3524/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Д. срещу решение №70 от 27.03.2015г по гр.дело № 58/2015г. на Окръжен съд - Кърджали, с което в трудов спор по предявени от касаторката искове на основание чл. 344 ал. т.1,т.2 и т.3 от КТ, въззивният съд е потвърдил решение №1 от 27.01.2015г по гр.д. № 1238/2014г на КРС ,с което исковете са отхвърлени. Ищцата е била възстановена на работа като „главен счетоводител” в Театрално –музикален център – К. с влязло в сила решение № 210 от 24.10.2014г,но не се явила в срока по чл.345 ал.1 КТ. Докато според ищцата двуседмичният срок за нея е започнал да тече от формалното връчване на нарочното уведомление на съда по този ред, съдилищата са изтъкнали ,че безспорно и установено по несъмнен начин ищцата е узнала за влизане в сила на първоинстанционното решение за възстановяване на работа по- рано, тъй като същото не е било обжалвано в тази част( а само в частта по иска на основание чл. 344 т.3 КТ) и работодателят е отправил до нея покана да се яви на работа. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК с довод за противоречие на въззивното решение на установената практика, по въпросите: От кой момент започва да тече срокът по чл.345 ал.1 КТ- от датата на изпращане на съобщението, от узнаването, или от влизане в сила на съдебния акт. Тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя при липса на съобщение по чл.345 ал.1 КТ и ако тече, от кой момент. Поддържа се ,че възприетото от въззивния съд по свързано поставените въпроси противоречи на реш. № 298/2010 по гр.д № 3972/2008 І г.о ,постановено по реда на чл. 290 ГПК .Независимо че ищцата е знаела за влязлото в сила решение с което е възстановена на работа ,от значение е само датата, на която й е връчено изричното съобщение на съда за възстановяването. Изтъква се реш. № 23/2012г по гр.д № 633/2011 ІІІ г.о. Цитирани са множество решения от по-старата практика на ВКС (реш.787/23.06.2008г ІІІг.о ,реш. № 935/26.09.2003г ,реш.507/12.06.2000 ІІІ г.о и др) относно задължението на районния съд да изпрати съобщението по чл.345 ал.1 КТ. Според защитата, когато е изпълнен специалният ред за съобщаване ,не може да се изтъква друг начален момент на срока. Специалната регламентация по КТ не може да се дерогира по съображения, относими към реда за узнаване на съдебните решения по ГПК. Сочи се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по формулираните въпроси ,които продължават да се разрешават противоречиво. В отговор ответникът по жалбата Театрално –музикален център( ТМЦ ) [населено място] оспорва основанията за допускане до касационно обжалване, тъй като въпросите са намерили разрешение в задължителната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК Предвид установените по делото обстоятелства, въззивното решение е съобразено с тази практика. Претендира разноски ,за адвокат. Върховен касационен съд ,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По свързано поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси на трудовото право, решаващи за изхода на делото, е даден отговор по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК в уеднаквяване на практиката на съдилищата по прилагането на чл. чл.345, ал.1 КТ за случай като настоящия. Когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението,то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа ,срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е налице съдебна практика, обективирана в решение№ 179 от 2014г по гр.д № 7263/2013г ІV г.о, реш.№440/10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. от ВКС, ІV гр.отд., решение № 361/21.12.2012 г., по гр.д.№ 105/2012 г., ІІІ гр.отд. на ВКС, постановен по реда на чл.290 ГПК и предвид дадените тълкувания с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представляваща задължителна съдебна практика. Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС, при него решаващо се отчита принципа, залегнал в чл. 8 КТ. Соченото от касаторката реш. № 298/2010 по гр.д № 3972/2008 І г.о на ВКС не съдържа друго разрешение по поставените въпроси, даденият в него отговор на правен въпрос дали би могъл да тече срока по чл.345, ал.1 КТ когато съобщение не е изпратено, се услови както на липсата на съобщение до възстановения работник или служител, така и на липсата на узнаване на решението от негова страна.Тогава срокът тече от изявлението на правоимащия да се върне отново на работа. Изяснено е в установената практика на ВКС, че постановилият първоинстанционното решение съд изпраща съобщението по чл.345, ал.1 КТ, а извод дали решението за възстановяване е станало известно се прави не единствено по аргумент от процесуалните правила за съобщаване по ГПК, а от фактите по делото. В случая, в частта по иска за възстановяване на работа ,който не е бил оспорван и е признат от работодателя- ответник, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, съответно от ответника до ищцата е била отправена покана да се яви на работа, предвид влязлото в сила решение.Последната е обжалвала решението на КРС в частта по иска за обезщетение и в частта за разноските, делото е изпратено на въззивния съд и след приключване на въззивното производство, съответно връщането му на КРС е било изготвено съобщението по чл.345, ал.1 КТ. Ищцата е знаела ,че е възстановена на работа с първоинстанционното решение и преди да оформи с подпис получаване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ ,нейната жалба е задала ограничен предмет на въззивното производство; не е отговорила на поканата на работодателя, не го е уведомила в срок за намеренията си, позовала се е на влязлото в сила решение при искането си за изпълнителен лист. При тези обстоятелства утвърденото понастоящем в практиката на ВКС разбиране за правата и задълженията на страните при възстановяване на работа и срока по чл.345, ал.1 КТ е изразено в цитираните по- горе съдебни решения по реда на чл. 290 ГПК, съобразени и от въззивния съд. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 от ГПК по изведените в изложението въпроси. Следва са присъдят разноски на ответника в касационното производство, установени в размер на 500 лева за адвокатска защита Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.