Определение № 50545 от 24.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2120/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците – синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ - А. Н. Д. и К. Х. М. срещу решение №177/21.03.2022г. по в.т.д. №54/2022г. на САС, ТО, 11ти състав, като е постановено и решение №580/22.08.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност срещу ответника „Дом Стара планина“ АД.

Касаторите твърдят, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се в жалбата, че с решение на Управителния съвет на БТБ №73/20.06.2014г. „КТБ“ АД е поставена под специален надзор и е забранено извършването на действия, попадащи в обхвата на издадената й лицензия, поради което към този времеви момент вземането на прихващащия кредитор не е било изискуемо и не е настъпил фактическият състав на чл. 103 от ЗЗД. Твърди се, че прихващането е нищожно, като нищожността е от публичноправен характер и за нея съдът е длъжен да следи служебно. С оглед горното се сочи обективна липса на валидно извършено прихващане. Изтъква се в жалбата, че е налице знание за настъпилата неплатежоспособност, поради което САС превратно е тълкувал действията на страните и е налице очевидна неправилност на решението в тази му част по изложените съображения. Предвид горното се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат уважени исковете.

В приложеното към касационната жалба изложение на основания за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК, по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, поставяйки следните въпроси:

1. „ Налице ли са предпоставките за извършване на прихващане в процесния случай?“, за което поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/27.04.2022г. на ВКС по т.д.№1/2020г. на ОСГТК.

2. „Валидно ли е възражение за твърдяни правни последици от анекс към договор за цесия, в който се допълва вземане, което не е било предмет на самия договор, и на анекса се придава обратно действие към датата на договора?“

Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответника „Дом Стара планина“ АД.

Настоящият съдебен състав констатира, че с решение №60148/11.01.2022г. по т.д. №679/2020г., ВКС, 1 т.о. е отменил решение №2639/29.11.2019г. по т.д.№1136/2018г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №2410/18.12.2017г. по т.д.№1427/2017г. на СГС са обявени за недействителни по отношение на кредиторите от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД поради противоречие с чл. 59, ал.5 от ЗБН, прихващане за сумата от 348 000лв., извършено от „Дом Стара планина“ АД с изявление с вх.№9736/24.10.2014г. и уточнено с изявление с вх. №11579/11.11.2014г., както и прихващане за сумата от 20 099 лв., извършено с изявление с вх.№9736/24.10.2014г., като е постановил отхвърляне на исковете, а е върнал делото на САС за ново разглеждане от друг състав по евентуалните искове с правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН.

При новото разглеждане на делото, с обжалваното решение САС е приел, че от фактическа страна се установява, че ответникът е правоприемник на дружество, сключило с „КТБ“ АД договор за банков кредит от 22.12.2009г. в размер на 600 000 лв., с анекс към който от 04.05.2010г. са отпуснати допълнително 250 000 лв., както и че с анекс №4/19.10.2012г. страните са установили размер на дължима главница от 630 498 лв., размер на месечните погасителни вноски и краен падеж – 20.06.2018г. Приел е, че след последно плащане на 20.10.2014г. към дата 23.10.2014г. задълженията по кредита възлизат на 404 982,79 лв. Приел е, че между КТБ и П. М. е сключен рамков договор за платежни услуги по безсрочен депозит „Плюс“, открит с анекс №83009/19.07.2022г. за вземане в размер на 348 000 лв. Приел е, че между КТБ и Я. М. е сключен рамков договор и с анекс № 67067/03.02.2021г. бил открит депозит за вземане в размер на 20 200 лв. Приел е, че между ответника и двете горепосочени лица са сключени два договора за цесия с нотариална заверка на подписите от 23.10.2014г., а на 24.10.2014г. в банката са получени две уведомления за цесията и две изявления за прихващане. С анекс към договора за цесия с П. М. без дата страните са индивидуализирали вземането поради грешка, като е посочено, че вземането е по анекс №83009/19.07.2012г., а за горното постъпило ново уведомление до банката на 11.11.2014г. и изявление за прихващане с уточнение. С оглед горните фактически изводи, САС е приел, че е извършено прихващане с изявлението от 24.10.2014г., но е приел, че не е налице знание за неплатежоспособността по подробно изложените доводи, като с решението под №177/21.03.2022г. е постановил отхвърляне на иска от „КТБ“ АД за обявяване на относителна недействителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на стореното от „Дом Страна планина“ АД прихващане с изявление за прихващане с вх.№9736/24.10.2014г. и е разпределил разноските по описания начин. След връщане на делото за поправка на ЯФГ, САС е постановил решение №580/22.08.2023г., с което е добавил в диспозитива, че отменя решение №2410/18.12.2017г. по т.д.№1427/2017г. на СГС в частта му, с която е обявено за недействително по отношение на кредиторите от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД поради противоречие с чл. 59, ал. 3 от ЗБН, прихващане за сумата от 348 000лв., извършено от „Дом Стара планина“ АД с изявление с вх.№9736/24.10.2014г. и уточнено с изявление с вх. №11579/11.11.2014г.

Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е редовна от външна страна, подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, като се твърди и наличие на основанията по чл. 280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал .1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен въпрос, а именно: „Налице ли са предпоставките за извършване на прихващане в процесния случай?“ е фактически, конкретен и обусловен от обстоятелствата по делото. Така поставен въпросът предполага произнасяне на съда по съществото на спора, което е недопустимо във фазата по допускане до касационно обжалване и не отговаря на изискванията за правен въпрос съгласно даденото разрешение в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият поставен от касатора въпрос относно правните последици на анекса към договора за цесия и дали същият има обратно действие не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. САС не е обсъждал анекса и не е приел в обжалваното решение, че същият има обратно действие. И двата въпроса, формулирани от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, възпроизвеждат поддържаните от него тези и са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка, като отговорите изискват анализ и преценка на събраните по делото доказателства. Те са свързани с оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, каквато преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, които в случая не са налице.

ВКС намира при служебната проверка и че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно, недопустимо или очевидно неправилно и не следва да се допуска касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на която се позовава изрично касатора. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност.

С оглед гореизложените съображения ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение. Предвид

изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е претендирал такива. С оглед факта, че държавна такса не се дължи предварително и не е внесена при подаване на жалбата, следва да бъде присъдена дължимата в размер на 30 лв., платима от масата на несъстоятелността на банката.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ т.о.