Определение № 4014 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3062/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от д-р Й. П. Й., чрез адв. А. И., срещу решение № 120 от 27. 03. 2023 г. по гр. д. № 596/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 260014 от 18. 09. 2020 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 260071 от 30. 12. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 991/2018 г. на РС – Панагюрище, е постановено решение, с което е отхвърлен предявеният от Й. П. Й. срещу МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за присъждане на сумата 25000лв. (частично от 68000лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от четиринадесет последователни противоправни деяния, извършени в периода 01.03.2016г. - 04.12.2017г., от управителя и служители на ответното дружество, ведно със законната лихва от 04. 12. 2017 г. до окончателното й изплащане. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, чрез адв. Г. М., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

При извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано осъществяването на първото заявено от ищеца противоправно деяние, извършено на 1. 03. 2016 г., изразяващо се в несвоевременно връчване на ищеца на длъжностна характеристика от страна на управителя на дружеството. Страните са сключили трудов договор № 367/22.01.2016г., с който е постигнато съгласие ищецът да постъпи на работа на 01.03.2016г. С молба вх. №123/26.01.2016г. същият е поискал да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск от 08.02.2016г. до 08.04.2016г. Отпускът е разрешен със заповед на управителя №024/26.01.2016г.. През месец февруари и март 2016 г. ищецът е провел част от международната си аспирантура в Център за пластична хирургия Меридиан и в Медицинско училище към Университета в Индиана. Връчването на длъжностната характеристика е извършено на 15. 04. 2016 г., шест дни след завръщането му от отпуск. При тези данни е направен извод, че не е налице нито противоправно поведение от управителя на ответното дружество, нито невръчването на длъжностната характеристика на 1 март 2016 г. би могло да причини вреди на ищеца, доколкото същият е бил в платен отпуск до 8. 04. 2016 г. Във връзка с второто сочено от ищеца противоправно деяние, изразяващо се в бездействие на управителя на ответника по сигналите на ищеца за повтарящи се проблеми в отделението, изразяващи се в системни закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната програма, реализирано от 26.10.2016г., съдът е приел, че не е доказано същото да е причинило вреди на ищеца. На 25.10.2016г. ищецът подал уведомление до управителя на болницата, че на 25. 10. 2016 г. пациентка е оставена на операционната маса в изчакване на анестезиолог в продължение на един час, а на 30. 09. 2016 г. друг пациент в подобна ситуация е чакал анестезиолог четири часа. Прието е, че в коментираните случаи неимуществени вреди са причинени на пациентите, но няма данни конкретните случаи да са се отразили неблагоприятно на ищеца. А и от показанията на св. К. се установява, че липсата на достатъчно персонал е проблем, но в отделението се работи при спазване на медицински стандарти и пострадали пациенти няма. Във връзка с третото деяние от 23. 11. 2016 г., изразяващо се в бездействие на управителя по становище на ищеца във връзка със заповед на управителя за настаняване в ръководеното от ищеца отделение на пациенти от други отделения, което създава възможност за разпространение на вътреболнична инфекция съдът е приел, че в резултат на изпълнението на заповедта на управителя не е възникнала болнична инфекция, няма пострадали пациенти, нито има причинени вреди на ищеца. Във връзка с четвъртото сочено от ищеца деяние, изразяващо се в изискване от управителя, на 6. 02. 2017 г., на писмени обяснения от ищеца във връзка със случай на пренасочване на пациент за лечение в друга болница поради липса на компетентни за здравословния му проблем специалисти съдът е приел, че изискването на писмени обяснения от управителя на болницата, при съмнения за осъществено дисциплинарно нарушение, е правомощие на работодателя, а не противоправно поведение. А и работодателят е приел дадените от ищеца обяснения, след като във връзка със случая не му е наложено дисциплинарно наказание. Относно петото деяние, изразяващо се в изискване от управителя на болницата, на 24. 02. 2017 г., на обяснения от ищеца за отнасяне на въпрос към членовете на управителния съвет на дружеството, също е прието липса на противоправност доколкото изискването на обяснения от работници и служители е уредено в Кодекса на труда правомощие на работодателя и е част от функциите му по ефективно управление на дружеството. Относно шестото деяние от 6. 02. 2017 г., изразяващо се в изискване на обяснения за взети от ищеца професионални решения и в създаването от управителя на атмосфера на нетърпимост към ищеца е прието, че единственият документ, касаещ тази дата, е поканата от 06. 02. 2017 г., коментирана по-горе, с която от ищеца се изискват обяснения. Изискването на обяснения не е неправомерно поведение. Работодателят не е извършил противоправни действия, увреждащи ищеца. Във връзка със седмото деяние от 24. 02. 2017 г., изразяващо се в неосигуряване от управителя на болницата на необходимите за работата на ръководеното от ищеца отделение персонал, оборудване и консумативи, съдът е приел, че доказателствата по делото не установяват осъществяване на каквото и да е било противоправно деяние от страна на работодателя. Не е установено работодателят да е бездействал и да не е правил опити да разреши проблема с недостиг на медицински сестри, който проблем е национален, а не касае само конкретната болница, нито да не е оказвал необходимото съдействие за функциониране на отделението чрез привличане на сестри от други отделения. Относно оборудването е прието за установено от показанията на свидетел, работил в процесния период като лекар в отделението на ищеца, че при постъпването му на работа отделението е било оборудвано с необходимите инструменти и консумативи, не са липсвали уреди и апарати. По отношение на осмото сочено от ищеца деяние от 20. 02. 2017 г., изразяващо се в бездействие на управителя - неизпълнение на ежемесечни заявки на ищеца за осигуряване на минимум 3 медицински сестри в отделението за покриване на работния график и осигуряване на 24 часова непрекъсната медицинска помощ съдът е приел, че липсва противоправно поведение от страна на управителя на дружеството. Няма основание да се приеме, че към процесния период липсата на достатъчно медицински сестри е резултат от бездействие на управителя на болницата. А и това поведение би могло да е увреждащо за медицинските сестри, които работят при тежки графици и дежурства, но не и за ищеца. Не е доказано настъпването на вредни последици за ищеца или ръководеното от него отделение. По отношение на деветото сочено от ответника деяние, извършено на 20. 02. 2017 г., изразяващо се в бездействие на управителя по подадено от ищеца становище от 20.02.2017г. и заявка от 24.02.2017г. съдът е приел, че няма данни за неправомерно поведение на управителя на дружеството по съображения, изложени по-горе във връзка с осмото деяние. Във връзка с десетото деяние от 6. 02. 2017 г., изразяващо се в поставяне под съмнение на методите на работа на ищеца и препитването му по въпроси от професионалната му компетентност съдът е приел, че към датата 6. 02. 2017 г. се отнася изпращането на покана изх. №298/06.2.2017г. от МБАЛ „Уни Хоспитал” ООД до ищеца Й. за писмени обяснения във връзка с причините и обстоятелствата, налагащи в пренасочване на пациент в друго болнично заведение и във връзка с неизготвянето на график в повереното му отделение. Прието е, че право на работодателя е да поиска обяснения по чл.193 от КТ, както и че поискването на обяснения не е обстоятелство, водещо до извода, че по този начин се поставя под съмнение квалификацията на ищеца, методите му на работа, професионалната му компетентност. В показанията си разпитаните свидетели не коментират случаи и не излагат данни за случаи, при които управителят под някаква форма да е поставил под съмнение качествата на ищеца в какъвто и да е аспект. По отношение на посоченото от ищеца единадесето деяние от 30. 05. 2017 г., изразяващо се в хоспитализация на пациент в ръководеното от ищеца отделение „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ по устно разпореждане на заместник – управителя по лечебно-диагностичната дейност, извършено против волята на ищеца и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата съдът е приел, че не е доказано отправено от зам.управителя устно разпореждане в посочения смисъл, но дори това обстоятелство да се приеме за доказано, то доказателствата не установяват в резултат на такова разпореждане да са настъпили вреди за ищеца. По отношение на соченото от ищеца дванадесето деяние, изразяващо се в противоправно бездействие на управителя на ответното дружество във връзка с подадена от ищеца молба от 16.08.2017г. за критичен недостиг на медицински сестри, молба-становище от 01.09.2017г. и заявка от 01.09.2017г. за осигуряване на апаратура, обзавеждане и други организационни и технически въпроси съдът е приел за доказано твърдението на ищеца, че е направил такива заявки, но е приел липса на доказателства за конкретно противоправно поведение от управителя на ответното дружество във връзка с тези заявки. Според показанията на свидетелите, ръководеното от ищеца отделение е работило спазвайки медицинските стандарти, с отношение към пациента, няма пострадали пациенти, отделението е работило с командировани сестри и при смесени графици. Посочено е, че не би могло да се игнорира всеизвестният факт, че в цялата страна има недостиг на медицински сестри. Във връзка с посоченото от ищеца тринадесето деяние от 20. 02. 2017 г., изразяващо се в бездействието на управителя на ответника по рапорти и доклади, подавани от ищеца, за липса на персонал и липса на основни апарати и инструментариум, включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия, съдът е приел липса на доказателства за каквото и да било противоправно деяние от страна на работодателя. По отношение на соченото от ищеца четиринадесето деяние от 06.02.2017г., изразяващо се във вменяването на вина у ищеца от управителя на ответника за недостатъчен обем работа и необходимост от привличане на още и още пациенти съдът е приел, че съдържанието на поканата на работодателя до ищеца от 6. 02. 2017 г. не дава основание да се приеме поставяне на такова изискване към ищеца, нито такъв въпрос е повдиган на срещи с ръководството, с лекарите и със старшите сестри. Показанията на свидетелите С. и Шеф възпроизвеждат възприятия на ищеца, а не преки и непосредствени впечатления, за разлика от показанията на свидетелите К. и В., които пресъздават преки, непосредствени и продължителни впечатления от действителното положение в ръководеното от ищеца отделение.

Прието е, също, че съдебномедицинската и психологична експертиза се позовава на предположения, на възможност проблемите в работата на ищеца да окажат негативно влияние върху неговото здравословно и психично състояние, но не установяват категорично наличие на причинно-следствена връзка между влошеното психично и здравословно състояние на ищеца и работата му в процесната болница.

По тези съображения е прието, че не са налице основания за уважаване на предявения иск по чл. 49 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Приложими ли са разпоредбите на чл. 45, 49 и 52 ЗЗД в хипотезата на причинени неимуществени вреди от противоправно поведение на управител на работодателя-търговско дружество към служител в дружеството.

2. Противоречи ли на разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на Република България, според която всеки гражданин има право на защита, застъпената в първоинстанционното решение теза, че работодателят разполага с оперативна самостоятелност при вземане на управленски решения за ръководене на работните процеси и, ако тези управленски решения са противоправни и увреждащи по отношение на служител, работодателят не носи отговорност за причинени на служителя вреди.

3. Липсата на доклад от въззивния съд и недаване на указания до страните за възможността за ангажиране на нови доказателства представлява ли съществено процесуално нарушение при положение, че касационната инстанция е отменила въззивно решение, обезсилващо първоинстанционното, и е върнала делото на въззивната инстанция за разглеждане на делото и постановяване на решение по съществото на спора.

Съгласно разясненията, дадени в точка 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, първите два въпроса не покриват критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на иска не защото в случая са неприложими разпоредбите на чл. 49 и 52 ЗЗД, нито по съображения, че при противоправни и увреждащи управленски решения на работодателя отговорността му по чл. 45 и 49 ЗЗД е изключена, ако решенията са взети при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Такива изводи в мотивите към въззивното решение не са обективирани. Искът е отхвърлен по съображения, че не са налице елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – част от деянията не са противоправни, част не са увреждащи или увреждат интересите на трети лица, а не на ищеца, при други липсва причинно-следствена връзка между противоправно поведение и вредите. След като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, обсъждането на въпросите не би могло да повлияе на изхода на делото и същите не представляват основание, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на правилността му.

Третият въпрос е процесуалноправен и по същия е формирана задължителна съдебна практика – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 2. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, включително и когато не е разпределена или е разпределена погрешно доказателствена тежест и не е указано на страните, че за определени факти не сочат доказателства. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Въззивният съд дава указания до страните относно възможността да предприеме действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада само ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Действията на въззивния съд не противоречат на така формираната практика.

Не на последно място, когато въпросите се поставят във връзка основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът, за да обоснове твърдението си за решаване на поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС, следва да посочи практиката на ВКС/ВС на РБ, в която поставеният въпрос е обсъждан и решен по различен начин от въззивния съд. В случая изложението не съдържа позоваване на конкретни решения, което, само по себе си, е основание за неодопускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В останалата си част изложението съдържа множество оплаквания за постановяване на решението при съществени процесуални нарушения, необоснованост на фактическите изводи и противоречие с материалния закон. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и обсъждането им на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и преценка за наличието им се извършва независимо от правилността или неправилността на решението. Основателността на оплакванията по чл. 281, т. 3 и правилността на решението се обсъждат само при допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В този смисъл са указанията, дадени с цитираното по-горе ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.

Ответната по касационната жалба страна не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,