Определение № 594 от 07.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Д., чрез адв. П. Г., срещу въззивно решение № 106 от 20.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 57/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1693 от 30.11.2023 г., постановено по гр. д. № 3869/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, за отхвърляне на предявения от Д. Й. Д. против „Общински пазари“ ЕООД – гр. Русе, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна като незаконна на заповед № 21/31.05.2023 г. на управителя на ответното дружество, с което трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 01.06.2023 г., поради съкращаване на щата. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Законосъобразно ли е уволнението на доверителката ми при условие, че приетите от работодателя оценки на участвалите в подбора лица, не съответстват на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, на действително притежаваните от тях квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа?“ – сочи се противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС; 2/ „Длъжен ли е съдът да анализира и обсъди заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото, като отговори на доводите и възраженията на страните?“ – твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 106/19.06.2019 г. по гр. д. № 1463/2018 г. на IV г.о. и решение № 131/13.11.2018 г. по гр. д. № 4341/2017 г. на III г.о., както и цитираните в тях решения; 3/ „Законосъобразно ли е уволнението на доверителката ми при условие, че никога не е заемала посочената в уволнителната заповед длъжност, нито такава длъжност е съществувала в щатното разписание и не е била съкращавана?“ – поддържа се наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а в условията на евентуалност – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 50231/10.05.2023 г. по гр. д. № 3933/2021 г. на IV г.о. на ВКС и цитираното в него решение № 93 от 08.04.2011 г. по гр. д. № 1141/2010 г. на III г.о. на ВКС. Ответната страна по жалбата „Общински пазари“ ЕООД, чрез адв. М. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. В обжалваното решение въззивният състав е намерил, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Установил е като безспорно, че страните са били субекти на трудово правоотношение, по което работодател е бил ответникът, а служителят – ищцата, е заемала длъжността „касиер счетоводство“, както и че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Посочил е още, че: с оспорената заповед е прекратено ТПО на ищцата, като длъжността е посочена „касиер счетоводител“ с код по НКПД 4311 2003; сключеният от нея трудов договор е за длъжността „касиер счетоводство“ със същия код по НКПД; за длъжността „касиер счетоводство“, с идентичен НКПД са сключвани последователно всички споразумения между страните; длъжност „касиер счетоводител“ не съществува нито в НКПД, нито в утвърдените и приложени по делото щатни разписания в ответното дружество. При тези съображения е формирал извод, че е налице пълно припокриване на НКПД в трудовия договор и оспорената заповед като не се установява някаква разлика във включените в двете длъжности „касиер счетоводител“ и „касиер счетоводство“ трудови функции, за да се приеме, че ищцата е освободена от длъжност, която не е заемала. От ангажираните от ответното дружество доказателства (докладна записка от главния счетоводител; заповед относно промяна на щатното разписание; утвърдено щатно разписание от 01.01.2023 г. и такова от 01.06.2023 г.), въззивният съд е установил наличието на реално съкращаване на щата на ищцата, съвпадащо с момента на прекратяване на процесния трудов договор, извършено от компетентния работодателски орган, при спазване на съответната процедура. Намерил е, че доколкото е осъществено използваното от работодателя основание за уволнение, то следва да се разгледа и въпросът за извършването на подбора. Позовал се е на приетото с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и че предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Въззивният състав е установил, че със заповед на управителя на ответното дружество от 15.05.2023 г. е създадена комисия за подбор на състава, като е било направено съпоставяне на двете служителки, заемащи съкращаваната длъжност – ищцата и М. Ш., преназначена от длъжността „фактурист“ на длъжността „касиер счетоводство“, считано от 01.09.2022 г. След съвкупна преценка на всички събраните по делото доказателства (протокол за подбор, карти за оценка, атестационни карти, СИЕ, гласни доказателства) е обосновал извода, че работодателят е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че предпочетената при подбора служителка е с по-висока квалификация и работи по-добре от ищцата. Приел е още, че крайните оценки на двете служителки са обосновани с ангажираните от работодателя свидетелски показания на главния и зам. главния счетоводител в ответното дружество (участвали в състава на комисията по подбора), като е намерил същите за конкретни, точни и пресъздаващи личните им впечатления. В обжалваното решение въззивната инстанция е взела предвид обстоятелството, че уволнената ищца е с по-високо образование от оставащата на работа служителка Ш., но е изтъкнала и преценката на работодателя, че последната /макар и с по-ниско образование/ се справя много по-добре със задълженията си, проявява много по-голяма активност и умение за работа в екип. Отчела е също така, че професионалната квалификация обхваща не само образованието, но и знанията, уменията, сръчностите, тоест цялостната картина на деловите и професионални качества и умения, а не само образователен ценз и евентуалното ниво на изпълнение на възложената работа. Изложила е и съображения, че ищцата е с по-лоша характеристика за работата си, проявената от нея активност е под очакванията /съобразно съответствието на дадените точки по утвърдената оценъчна скала/. Въззивният съд е посочил също така, че в действителност служителката Ш. е заемала длъжността „касиер счетоводство“, считано от 01.09.2022 г., а ищцата от 08.03.2021 г., но Ш. работи в ответното дружество от 21.06.1999 г. като до 31.08.2022 г. е заемала длъжността „фактурист“, чиито функции и дейности са сходни или напълно припокриващи се с длъжността, на която е била преназначена. Намерил е още, че доколкото по делото е установена пълна взаимозаменяемост между двете служителки, то е ирелевантно обстоятелството, че атестационната карта на служителката Ш. за 2022 г. се отнася за длъжността „фактурист“ – до 31.08.2022 г. Установил е, че за оставащата част от периода – до края на 2022 г. тя е била оценявана за длъжността „касиер счетоводство“. Обобщил е, че оценките обективно отразяват качеството на цялостната работа на двете служителки към момента на извършване на подбора, без да е налице каквото и да е съмнение в безпристрастността на лицата, които са ги извършили. При тези данни въззивният състав е формирал краен извод, че по делото е установена правилността на преценката по същество при прилагане на критериите по чл. 329 КТ спрямо конкретните сравнявани служители; работодателят е приложил еднакви критерии спрямо всички участници в подбора и е извършил комплексна оценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на трудовите задължения; така преценката му е довела до целения от разпоредбата на чл. 329 КТ резултат – на работа да остане тази служителка, която има по-висока степен на изпълнение на трудовите функции и е по-ефективна в работата си. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставеният от касатора в изложението първи въпрос не е обуславящ решаващите изводи на съда и не съставлява общо основание за достъп до касация. Така както е формулиран, въпросът съдържа условието и се извежда от становището на жалбоподателя, че приетите от работодателя оценки на участвалите в подбора служители, не съответстват на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, както и на действително притежаваните от тях квалификация и ниво на изпълнение на работата. По същество въззивният съд в обжалваното решение не е приел за установени такива факти, като въведените с въпроса. Напротив – след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства е намерил, че ответното дружество е провело пълно и главно доказване на обстоятелството, че предпочетената при подбора служителка е с по-висока квалификация и работи по-добре. Възприел е като правилна преценката по същество при прилагане на критериите по чл. 329 КТ, като е счел, че работодателят е приложил еднакви критерии спрямо всички участници в подбора и е извършил комплексна оценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на трудовите задължения, вследствие на което на работа е останала тази служителка, която има по-висока степен на изпълнение на трудовите функции и е по-ефективна в работата си. При тези мотиви в обжалваното решение, формулираният въпрос е неотносим, не кореспондира с установеното по делото и изводите на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед което не може да обоснове общо основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. съдът не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни основания. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че приетото от въззивния съд по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, не е в противоречие с постановките, дадени с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тях, при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служители оценки по същите критерии. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения, поради което по поставения първи въпрос е изключена и поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос в изложението, касаещ задълженията на въззивния съд, регламентирани в процесуалния закон. Същият е привързан към оплакванията на касатора за необоснованост на решението поради непълен и неправилен анализ на събраните доказателства и поради неотчитането на важни според него факти и обстоятелства, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Тези оплаквания обаче са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Доводите за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така поставен, въпросът по естеството си не е правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството ако касационното обжалване бъде допуснато. Въпреки това следва да се посочи, че не е налице и противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. В случая въззивният съд е извършил анализ на доказателствата, като е формирал и изложил собствени фактически и правни изводи. Преценката за това доколко същите са пълни, обосновани и правилни е извън обхвата на тази фаза на производството. Предпоставки за достъп до касация не са налице и във връзка с третия въпрос в изложението. Така както е поставен, същият не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е фактически и е зададен във връзка с оплакванията на страната за незаконосъобразност на процесното уволнение с оглед посочването в уволнителната заповед на длъжност, която ищцата не е заемала, съответно не съществува в щатното разписание и не е била съкращавана. Отговорът на този въпрос изисква преценка на доказателствата, каквато не може да бъде извършена в тази фаза на производството. Ето защо поставеният въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК, респ. съдът не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни основания. Въпреки това за пълнота следва да се отбележи, че не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в изложението липсва обосновка защо според касатора произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и няма как настоящата инстанция да се произнесе в тази насока. Не е налице и поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК - приложените към изложението съдебни актове са неотносими, тъй като същите не съдържат правно разрешение по конкретно поставения от касатора въпрос и поради това няма как да обосноват извод за наличие на противоречие в поддържания в изложението смисъл. В цитираните от жалбоподателя решения е даден отговор на различни въпроси, а именно: допустимо ли е прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя във форма, различна от писмената; задължително ли е в заповедта за уволнение изрично да се посочи правното и фактическото му основание и каква е необходимата степен на конкретизацията им; може ли основанието за уволнение да се съобщи устно на работника, без да е изрично посочено в заповедта; допустимо ли е представяне с въззивната жалба на нови писмени доказателства, които са съществували, били са известни на страната и тя е могла да ги представи пред първата инстанция, както и следва ли въззивният съд при пререшаване на спора да се произнесе по оставения без разглеждане от първата инстанция евентуален иск. Доколкото отговорът на тези въпроси няма връзка с конкретиката на казуса, то не е осъществена и допълнителната предпоставка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 200 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,