Определение № 2680 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1012/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] /НЗОК/ срещу решение № 22 от 22.01.2024 г. по в. т. д. № 598/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 328 от 20.07.2023 г. по т. д. № 77/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград“ ЕООД, [населено място] сумата от 71 860 лв., представляваща обща стойност на извършена болнична помощ по клинични пътеки за 2018 г. на стойност над утвърдените стойности по Приложение № 2 към договор № 161323/23.05.2018 г. и сумата от 23 254 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 71 860 лв. за периода от 3.12.2019 г. до 9.02.2023 г., както и сумата от 1 475 лв., представляваща обща стойност на извършени амбулаторни процедури за 2018 г. на стойност над утвърдените стойности по Приложение № 2 към договор № 164745/23.05.2018 г., и сумата от 474, 87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 1 475 лв. за периода от 3.12.2019 г. до 9.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 9.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че престираните от страна на лечебното заведение медицински услуги следва да бъдат заплатени и в случаите, когато стойността им превишава определените стойности /лимити/ по Приложение № 2 от индивидуалния договор. След анализ на нормативната уредба касаторът сочи, че закупуването на здравни дейности следва да се осъществява в рамките на уговорените обеми и стойност и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси, за които твърди, че са значими за изхода на делото: „1. Дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити?; 2. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ по договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?; 3. Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ, сключени на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?; 4. Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?“ Твърди, че изводите на въззивния съд по първия поставен въпрос противоречат на решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Останалите въпроси от изложението касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В депозирания отговор на касационната жалба ответникът по касация „Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград“ ЕООД изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е частично недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед обстоятелството, че цената на обективно съединения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1475 лв., представляваща обща стойност на извършени амбулаторни процедури за 2018 г. по договор № 164745/23.05.2018 г., и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 474, 87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода от 03.09.2019 г. до 9.02.2023 г., са под установения в закона минимален размер 20 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, въззивното решение в частта по тези искове не подлежи на касационен контрол. Следва да се изтъкне, че главните си вземания ищецът извежда от отделни търговски сделки – договор № 161323/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 164745/23.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. Ето защо касационната жалба срещу решението по визираните искове с цена под установения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация както за граждански, така и за търговски дела следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По касационната жалба в допустимата й част: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото липсва спор, че са били обвързани от договор № 161323/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по който ищецът лечебно заведение е изпълнител, а ответникът НЗОК – възложител. Установил е, че по силата на договора ищецът е следвало да оказва болнична помощ по клинични пътеки на здравноосигурени и здравнонеосигурени лица. Посочил е, че липсва спор и се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че НЗОК не е заплатила стойностите на извършени и отчетени дейности за периода, очертан в исковата молба, както и че тези стойности надвишават утвърдената стойност на разходите за съответния отчетен период по Приложение № 2 към договора. За да разреши спорния въпрос досежно задължението на НЗОК да заплаща надлимитни дейности на основание индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО, сключен между страните, въззивният съд е изследвал волята на страните по сделката. Посочил е, че по силата на цитирани уговорки НЗОК се е задължила да заплаща на изпълнителя договорената, извършена и отчетена медицинска помощ по клинични пътеки, като условие за извършване на плащането е реализираната дейност да е в рамките на предмета на договора. Установил е, че клаузите на договора ограничават правото на изпълнителя да отчете и да получи заплащане на дейност, надвишаваща рамките на стойностите, определени в Приложение № 2 към договора. Въззивният съд е анализирал нормите на чл. 59, ал. 1, чл. 35, чл. 45, чл. 47, чл. 51 и чл. 22 ЗЗО, за да приеме, че в закона не е предвидена възможност за отказ от заплащане на оказаната надлимитна медицинска дейност от страна на НЗОК на изпълнителите по индивидуалните договори, сключени при условията на НРД за МД. Посочил е, че законодателната уредба предоставя на НЗОК всички възможности да планира, организира и пренасочва предоставения й финансов ресурс в рамките на своя бюджет така, че да изпълни надлежно законово вменените задължения по гарантиране на свободен достъп на здравноосигурените лица до своевременна и качествена медицинска помощ в избрано от тях на територията на страната лечебно заведение, както и да заплати на последното предоставената медицинска помощ за гарантираните медицински дейности по чл. 45 ЗЗД. Изтъкнал е, че за да се отговори на тези законови изисквания с Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. е предвидена изрично възможност касата да утвърждава корекции по стойностите на разходите за болнична медицинска помощ при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в Приложение № 2 към договорите с НЗОК, т.е. – такава надлимитна дейност да бъде възмездена. При съпоставката на клаузите на индивидуалния договор със законовата уредба, съдът е изразил разбиране, че въпреки наличието на посочените в процесния договор изисквания, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответния месец в рамките на определения от НЗОК бюджет, действително извършените от ищеца през процесния период медицински дейности, надвишаващи определения лимит, също подлежат на заплащане. Посочил е, че съгласно закона и индивидуалния договор изпълнителят на болнична медицинска помощ не може да откаже предоставянето на помощ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения лимитиран бюджет. Подчертал е, че по силата на чл. 2, чл. 4 и чл. 35 ЗЗО на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, не само е предоставен пакет от здравни дейности, но е предвиден и свободен избор на изпълнител на тези дейности. В решението е направено позоваване на чл. 2 от Закона за здравето, както и на прокламираното в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Анализирани са клаузите от процесния договор, с които изрично са въведени изисквания за ищеца в качеството му на изпълнител да осигурява постоянно договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица и непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност. По всички изложени съображения въззивният съд е заключил, че доколкото в случая става дума за договорена, извършена и отчетена болнична помощ по клинични пътеки за 2018 г., главният и акцесорният иск са основателни. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросът по т. 1 от изложението на касатора относно задължението на НЗОК за заплащане на медицинска дейност, надхвърляща стойностите по Приложение № 2 към индивидуален договор за оказване на болнична помощ, отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не е налице обаче въведеното от касатора допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие Решение № 2 от 22. 02. 2007 г. на КС по к. д. № 12/2006 г. С посоченото решение е отречена противоконституционност на разпоредбите на чл. 4 и 5 от ЗБНЗОК за 2007 г. и е мотивирано становище, че законът за бюджета на касата по същество е финансов план за разходване на средствата за всяка отделна година. Процесното правоотношение е основано на договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО и изводите на въззивния съд за съществуването на спорното материално право за заплащане на стойността на извършена и отчетена медицинска дейност за месеците април – декември 2018 г. са формирани след тълкуване на императивните правни норми, действащи в посочения период, и на уговорките по обвързващия страните договор. Липсва идентичност в съдържанието на разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 ЗБНЗОК за 2007 г. и на чл. 4 ЗБНЗОК за 2018 г. и в решението на КС, на което се позовава касаторът, заключението за съответствие с основния закон на нормите на първия цитиран нормативен акт се извежда от законодателната уредба към 2007 г. Поради това не би могло да се приеме, че посоченото решение на КС е относимо към поставения в контекста на спорното правоотношение въпрос. Следва да се изтъкне, че по поставения въпрос за задължението на НЗОК за заплащане на медицинска дейност, надхвърляща стойностите по Приложение № 2 към индивидуален договор за оказване на болнична помощ, и валидността на клаузата в такъв договор, ограничаваща дължимите плащания до определените в посоченото приложение стойности е формирана практика на ВКС с решение № 169 от 16. 02. 2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Тя обаче няма за последица отхвърляне за плащане на медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В решението е подчертано, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК / чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО /, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет / чл. 45, ал. 1 ЗЗО / на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. Уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми – чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2 и чл. 35, т. 1 ЗЗО във връзка с чл. 26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО. В случая въззивният акт е постановен в съответствие с формирана практика на ВКС. Въпросите по т. 2, 3 и 4 от изложението на касатора не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което достъпът до касация не е обоснован с въвеждането им. Изводът за основателност на претенцията за заплащане на извършена и отчетена медицинска дейност от ищеца в качеството му на лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ не е мотивиран с неограничено задължение на НЗОК за заплащане на оказана медицинска помощ. Въпросът за целесъобразността на преценката за разходване на бюджета на НЗОК не е бил въведен в предмета на делото, като съдът не е изразил становище по допустимостта на съдебния контрол на разходването на бюджета на касата. Що се отнася до въпроса по т. 3 то същият е теоретичен, прекалено общ и не кореспондира с мотивите на въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение