Определение № 50193 от 21.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3162/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. И., подадена чрез пълномощника адв. В. И., против въззивно решение № 175 от 12.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 172/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 1474 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 5607/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което са отхвърлени предявените от П. В. И. против „Метро кеш енд кери България“ ЕООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 13/02.07.2021 г. на управителите на „Метро кеш енд кери България“ ЕООД – Н. Л. Й. Г. и Ф. К. А., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Управител/управител търговия на едро“ в магазин Метро, [населено място] и за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно уволнение за периода от 05.07.2021 г. до 05.01.2022 г., като неоснователни. Касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „Метро кеш енд кери България“ ЕООД не подал отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно, а и е установено от събраните доказателства, че с допълнително споразумение № 16 от 15.08.2018 г. към трудов договор № 22547/10.01.2012 г., считано от 15.08.2018 г., е променена заеманата от ищеца длъжност при ответното дружество от „Управител търговска политика“, в „Управител“. С длъжностната характеристика за длъжността Управител /Store Manager/, с която ищецът се е запознал и подписал на 15.08.2018 г., основните задължения и отговорности на длъжността, както и прекият му ръководител – Директор продажби и Регионален ръководител сектор „Продажби“ са изрично посочени. С решение на собственика на капитала на „Метро кеш енд кери България“ ЕООД от 30.03.2021 г. след проведено Общо събрание, Н. Л. Й. Г. е назначен за управител на „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, считано от 01.04.2021 г. Трудовото правоотношение на ищеца, заемащ длъжността „Управител/Управител, търговия на едро“ в магазин Метро, [населено място] е прекратено със заповед № 13/02.07.2021 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ – уволнение на служител от ръководството на предприятието, поради сключването на договор за управление на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ между „Метро кеш енд кери България“ ЕООД и Н. Л. Й. Г., съгласно решение от 30.03.2021 г. на едноличния собственик на „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, а именно – Интернешънъл Холдинг Б. В., без спазване на срока на предизвестието съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, считано от 05.07.2021 г. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е законно, тъй като е налице сключен нов договор за управление с нов управител, вписан в ТР на 23.04.2021 г., с който се цели постигане на определен стопански резултат /План за създаване на стойност-програма,която се актуализира всяка бизнес година от Метро, поставяйки нови и цели и начините за постигането им от компанията като цяло и от нейните подразделения, вкл. и магазин Метро, [населено място]/, правото на уволнение на работодателя е упражнено в рамките на 9-месечния срок от започване изпълнението на договора за управление, както и въззивникът е заемал длъжност, попадаща в ръководството на предприятието съгласно критериите на разпоредбите на КТ. Аргументирал се е, че съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на длъжността „управител“, лицето, заемащо я е подчинено на Директор продажби и Регионален ръководител сектор „Продажби“. Той носи отговорност за изпълнение на трудовите функции на всички работници и служители в обособеното звено – магазин, [населено място]. Нему е възложено провеждането и контрола на политиката за управление на персонала на фирмата – избор, наемане, обучение, насърчаване, наказания. Той отговаря за наличности, цени продажби и рекламации, техника за безопасност, планиране, подготовка и провеждане на инвентаризации, контролира касови наличности, работна време, графици и отпуски на служителите в магазина. Съгласно определението на понятието „Ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ, в ръководството освен ръководителят и неговите заместници, се включват и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес/в този смисъл е и съдебната практикаръководители на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др. обособени звена/, т. е. служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели. Ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика, но и от естеството на длъжността и съдържанието на осъществяваните фактически трудови функции. Видно от представеното в трудовото досие приложение към трудов договор в правата и задълженията на управителя на магазина се включват и възможности да се разпорежда с активи на магазина, както и да придобива такива за магазина, да сключва договори за поддръжка, да подписва договори, да поема ангажименти към държавните власти и т. н. Представено е изрично пълномощно и заповед на основание чл. 403а ал. 2 КТ управителя на магазина П. В. И. да представлява дружеството пред контролните органи на Инспекция по труда. От показанията на свидетеля Д. е установено, че ищецът е осъществявал ръководство на трудовия процес в магазина - подбор на персонала, събеседване, интервюта, назначаване, наказания и т. н. Това е видно и от самата структура на длъжностите в магазин Метро, [населено място], както и от органиграмата. От тях става ясно, че управителя на магазин е най-високата административна длъжност, като всички останали служители и работници общо 111 бр. са му пряко подчинени. Също така трудовите функции на управителя имат пряка връзка с постигането на определен стопански резултат на компанията – поръчване на стока, движението на стоката, взаимоотношения с доставчици, свързани с печалбата на фирмата и предотвратяване на загуби,отговорност за безопасността на труда, създаване на по-добра работна среда и контрол на трудовите процеси. Уволнението не е незаконосъобразно, тъй като законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 КТ. По отношение на девет месечния срок съдът е съобразил, че независимо, че представителството на дружеството се осъществява или от двама управители или от един управител съвместно с прокурист, съгласно раздел ІІІ чл.13, ал. 2 от Учредителния акт, с назначаването на новия управител с конкретни бизнес ангажименти, което е видно от представеното решение на едноличния собственик на капитала започва да тече и срокът на изпълнение на договора за управление. Преди назначаването, съответно вписването на новия управител Н. Л. Й. Г. не би могло да се счита, че този срок тече. Изложил е още, че е неправилно да се брои срок по отношение на всеки един от управителите, защото само последния назначен е сключил договор за управление, а нормата изисква именно наличието на такъв договор за управление, за да е валидна хипотезата й. Поради неоснователността на главния иск са били отхвърлени и акцесорните претенции за възстановяване на заеманата длъжност и обезщетение за оставането без работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно. Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание, по отношение на който да се твърди, че е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Не представлява правен въпрос, а фактически такъв посоченото в изложението дали договорът съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, въз основа на която да е изготвен бизнес план, обуславяш нуждата от уволнение на ръководен персонал. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение