Определение № 4960 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2396/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Професионална гимназия по механоелектротехника“, гр.Ловеч, подадена чрез пълномощник адв. В. Н. от АК-Ловеч, против въззивно решение № 24/02.02.2026 г., постановено по в.гр.д. № 626/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което като е потвърдено решение № 411/02.09.2025 г. по гр.д. № 2116/2024 г. на Районен съд – Ловеч. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Р. В. Б., както следва: сумата 1 866,13 лв.- увеличен нетен размер на трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г.- 01.08.2023 г., ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до изплащането й, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 314,81 лв.- обезщетение за забава върху тази сума за периода 01.09.2023 г. - 22.11.2024 г.; на основание чл. 224 КТ сумата от 2 076,08 лв. – нетно обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до изплащането й, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 326,05 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 2 076,08 лв. за периода 04.10.2023 г.- 22.11.2024 г., като за горницата до 350,24 лв. претенцията е отхвърлена; на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата 3 779,16 лв.- обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до изплащането й, като е отхвърлен искът за горницата до сумата от 3 894,66 лв. Присъдена е на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 593,05 лв.- обезщетение за забава върху сумата от 3 779,16 лв. за периода 04.10.2023 г. - 22.11.2024 г. и е отхвърлен искът за горницата до сумата от 656,91 лв. Ответната страна Р. В. Б. взема становище за недопустимост, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Видно от исковата молба по делото, ищцата Б. е предявила с нея множество обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата 2 404,92 лв., представляваща неизплатено увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023г., и мораторна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 21.11.2024 г. в размер 405,56 лв.; както и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 2377,26 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неползван годишен платен отпуск за 141 дни на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.09.2023 г. до 21.11.2024 г. в размер 401 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2024 г. до окончателното изплащане; и сумата 3894,66 лв., представляваща неизплатено обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст но чл. 222, ал. 3 от КТ и мораторна лихва върху главницата в размер 656,91 лв. за периода 01.09.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2024г. до окончателното й изплащане. В о.с.з. на 09.05.2025 г. първоинстанционния съд по молба на ищцата е допуснал изменение на част от предявените искове, както следва: претенцията за трудово възнаграждение се счита предявена за 1 866,13 лв., а обезщетението за забава- за сумата 314,81 лв.; а така също претенцията за обезщетение за неползван годишен платен отпуск се счита предявена за 2076,08 лв., а обезщетението за забава- за сумата 350,28 лв. Цената на всеки един от така предявените парични искове за главница и свързаните с тях акцесорни искове за лихви, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК /според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв./, въззивното решение, постановено по тях, не подлежи на касационно обжалване, като същото е влязло в сила, съгласно 296, т. 1 от ГПК. Погрешното посочване от въззивния съд, че решението му подлежи на касационно обжалване не създава права за страните. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й пред настоящата инстанция, в размер 400 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение