Определение № 695 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 316/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Юлстрейд“ ООД срещу въззивно определение на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено първоинстанционното определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. При извършената проверка съдът намери частната жалба за недопустима. Производството е започнало по искова молба на частния жалбоподател, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен срещу „Краси“ ЕООД иск за установяване на вземане в размер на 6218,88 лв., произтичащо от договор за аренда на земеделска земя, първоначално сключен между ответника и трето за спора физическо лице, в който ищецът встъпил с последващото придобиване на арендованите имоти, и представляващо незаплатената рента за три стопански години, заедно със законната лихва. С оглед изложените в исковата молба твърдения процесният договор за аренда се явява търговска сделка, доколкото е сключен от търговец и във връзка с упражняваната от него търговска дейност – чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ, което обуславя и търговския характер на делото. Цената на иска в размер на 3179,66 евро (6218,88 лв.) е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ праг за достъп до касация по търговски дела от 10 225,84 евро, поради което и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК постановените в това исково производство въззивни определения, вкл. обжалваното, не подлежат на касационно обжалване. С тези мотиви съдът