Определение № 335 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 105/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОП „Управление на общински имоти” [населено място] срещу решение № 324 от 13.10.2015г по в гр.дело № 497/2015г. на Окръжен съд –Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение от 06.07.2015г по гр.д.№385/2015г на Кюстендилски районен съд за отмяна на уволнение поради съкращение на щата на основание чл.328 ал.1 т.2 ,предл 2 КТ ,възстановяване ищцата на работа като „чистач- хигиенист” и присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, поради незаконосъобразно извършен подбор. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва чл. 280 ал.1 т.3 ГПК без обосновка. Формулирани са единствено въпросите: Относим ли е към основните критерии за извършване на подбор по чл.329 ал.1 КТ допълнителният критерии ”умения за работа в екип” в случаите, когато в длъжностните характеристики на служителите ,участващи в подбора, не е отразено изискване за ”умения за работа в екип”. Относим ли е към основните критерии за извършване на подбор по чл.329 ал.1 КТ допълнителния критерии „коректност и лоялност към предприятието” .В касационната жалба се изтъква ,че двата материалноправни въпроса са произнесени в нарушение на закона поради възприетото от въззивния съд ,че оценката по тези критерии е в противоречие със законовите. От ответницата по жалбата е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на жалбата предвид и липсата на неяснота или непълнота на правната уредба, както и поради съответствието на обжалваното решение с установената практика на ВКС След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите за съответствието на приетите от работодателя при подбора критерии за оценка със законовите критерии е изяснен в практиката на ВКС с реш. №28/2012 по гр.д №461/2011 ІV г.о, реш. №283/2012 по гр.д №275/2012 ІVг.о, включително с приемането на ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК. Конкретно формулираните въпроси нямат еднозначен отговор за всички случаи, те имат установен принципен отговор в практиката по прилагането на чл. чл.329 ал.1 КТ. Подборът изисква оценка за работата на участниците в него, съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, като в зависимост от извършеното сравнение е решението по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по- добре. Дали подборът е извършен по законовите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, не винаги може да се съди пряко и никога единствено от това,как са били формулирани различни показатели в заданието за индивидуална оценка. Прилагането на законовите критерии не е въпрос на формулировки, а на обективното съответствие при оценката по отделните показатели с обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед възложената работа и това е предмет на доказване. Преценяваната за всеки конкретен случай относимост на конкретно формулиран показател за индивидуална оценка при подбор е фактически и доказателствен въпрос, поради зависимостта от трудовата функция,естеството на работата, изискванията за нейното заемане и начинът,по който се отчита нивото на изпълнение. Въззивният съд е изследвал зададената във въпроса относимост на конкретните два показателя ( а не критерии, както се формулира във въпросите от изложението ) в т. 7 „умение за работа в екип” и т.8 „коректност и лоялност към предприятието” по приложения индивидуален формуляр за оценка на ищцата като фактически и доказателствен въпрос. Формиран е извод, че при дадените индивидуални оценки по двата показателя не се установява прилагане на законовите критерии за подбор. На ищцата са дадени по 2 точки - оценка „задоволителен”, което значително и по решаващ за класирането начин снижава общата й оценка. По конкретното дело работодателят не е разяснил, нито е доказал връзката на формулираните два показателя за оценка с изпълняваната от ищцата работа, като ”чистач-хигиенист” в общинско предприятие. Същевременно не е проведено никакво доказване, което да позволи съпоставка с оценяването на останалите участници в подбора ,по двата показателя включително. Това е решаващо изтъкнато и от въззивния съд. При горните обстоятелства е дадено съответното на установената съдебна практика разрешение.Тъй като в тежест на работодателя е да защити оценката при съдебния контрол, изтъкнатото от въззивния съд е в съответствие с приетото в ТР №3 /2011 по т.д№3/2011г ОСГК на ВКС по приложението на чл.329 ал.1 КТ. При поставен въпрос „относими” ли са двата посочени „критерия”, освен че не отговорено на общо изискване по чл. 280 ал.1 ГПК при формулиране на правен въпрос, не е отговорено и на допълнителните изисквания, за обосновка на основание при допускане до касационно обжалване. Изтъкването на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е подкрепено с никакви доводи. Поради гореизложеното касационно ,обжалване не следва да се допуска. На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.