Определение № 912 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 336/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Хотел [фирма] срещу решение от 27.07.2011г по гр.дело № 13472/2010г. на Софийски градски съд, с което в трудов спор е потвърдено решение от 20.09.2010г на Софийски районен съд, срещу касатора е уважен иск по чл. 344 ал.1 т.4 КТ В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са поставени три въпроса, съдържа се позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът е цитирал съдържанието на текста. Въпросите са възможно ли е работник да прекрати безсрочен трудов договор съгласно чл.326 ал.1 КТ, ако преди това му е наложено наказание „ предупреждение за уволнение”; ако не е предал на работодателя повереното му имущество и въобще как следва да се разреши случая, при „конкуренция между съвместими основания”, Има се предвид ,че работникът заявява прекратяване на основание чл. чл.326 ал.1КТ заедно с изявление ,че няма да спази срока на предизвестието ( чл. 220 КТ ), а работодателят, след като е приел това изявление(но счита че не следва да се съобразява с последиците му ), го уволнява дисциплинарно, задето работникът не се явява на работа. Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка на изтъкнатото основание, както и връзка на поставените въпроси с източник на обективното право -конкретна норма ,която да е неясна, непълна ,норма чието съдържание да бъде изведено по тълкувателен път ,или да е необходимо осъвременено тълкуване ,като се изоставя досегашното. Фактът ,че е било наложено наказание „предупреждение за уволнение” няма връзка с правото на работника да отправя изявления с правни последици ,което следва от ясната уредбата при прекратяване на трудов договор с предизвестие. Изяснен в практиката на Върховния касационен съд е и въпросът, че ако работник или служител заяви основание за прекратяване на трудовия договор, при което дължи да предизвести работодателя си съгласно чл. 326 КТ ,но в изявлението си за прекратяване не спази срока и се позове изрично на чл. 220 КТ ,то договорът се прекратява преди срокът на предизвестието да е изтекъл, но се дължи определено по размер обезщетение. От последиците, които има изявлението за пректавяне на трудовия договор и потестативния характер на правото ,следва и даденото от въззивния съд разрешение- след като договорът е вече прекратен,работодателят не може да упражнява дисциплинарна власт. Въпросите на касатора се свеждат до неаргументирано оспорване на горното правно положение, т.е оспорване, което не се основава на правен източник, нито в изложението се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл. Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.