Определение № 415 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2918/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на външните работи срещу определение № 549 от 23.07.2020г. по гр. дело № 1354/2020г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационна жалба на Министерство на външните работи срещу решение № 7985/25.11.2019г. по гр. д. № 4306/2019г. на СГС в частта по исковете с правно основание чл. 150 вр. с чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД - за сумата 334.12лв., представляваща възнаграждение за труд, положен по време на официални празници, за периода: 12.2014г.-31.12.2016г. и за сумата 50.26 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница, за периода: 01.01.2015г. – 31.03.2017г., както и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 62.96лв., представляваща лихва за забава върху главница от 388 лв. /трудово възнаграждение за положен нощен труд/, за периода: 01.04.2014г. – 31.03.2017г.. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закони /чл. 262, ал. 1 КТ и чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. Твърди, че предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е един и касае различни периоди, през които е полаган труд при ответника – през нощта, през почивни дни и официални празници, чиято цена надхвърля 5 000 лв., от което следва че не съществува процесуална пречка по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК цялото въззивно решение в обжалваната му част да подлежи на касационно обжалване. Моли атакуваното определение да бъде отменено и касационната му жалба в частта й, приета за недопустима, да бъде разгледана с произнасяне за наличието на основанията за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба – В. Н. П. подава писмен отговор в рамките на законния преклузивен срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното преграждащо определение, касационната жалба на ответника-работодател е приета за недопустима в горепосочената й част, тъй като е счетено, че в исковото производство са предявени множество обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 150 вр. с чл. 261 КТ за трудово възнаграждение за нощен труд; чл. 150 вр. с чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ за трудово възнаграждение за извънреден труд по време на официални празници и чл. 150 вр. с чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ за трудово възнаграждение през почивни дни, ведно със съответните им акцесорни искове с правни основания чл. 86 ЗЗД, като цената на първите две групи искове /на всеки иск поотделно/ е под 5 000 лв.. Последното обстоятелство и гражданскоправния характер на спора, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, изключват възможността за касационно обжалване на въззивното решение в тази част. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Според установената практика по приложението на чл. 128, т. 2 КТ / определение № 408 от 13.11.2018г. по ч. гр. д. № 3614/2018г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 129 от 15.02.2019г. по гр. д. № 4070/2018г. на ВКС, ІV г.о. и др./, при предявяване на иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение по конкретно трудово правоотношение за различни периоди или интервали от време, вкл. за през нощта, през почивните дни или официалните празници, предявеният иск е един. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, размерът на цената на иска по искове за периодични платежи за определено време е сборът на всички платежи. Когато работникът или служителят претендира неплатено трудово възнаграждение за извънреден и нощен труд искът е един и е с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение по трудов договор. Понятията нощен труд, извънреден труд и труд по време на празнични дни са въведени от КТ поради приложимите различни ценови ставки за заплащането на този труд, макар да се касае за едно и също трудово възнаграждение, дължимо от работодателя. Обстоятелството, че полаганият от работника или служителя труд е през различни периоди или интервали от време, касаещи различната продължителност на работното време по различните трудови правоотношения, и за част от тези периоди законодателят е предвидил различно заплащане на труда, не могат да обусловят извод за наличие на повече от едно субективно материално право за заплащане на трудово възнаграждение. Тъй като се касае за едно право на трудово възнаграждение, то и искът за реализирането му чрез гражданския процес е един. В тази хипотеза общият размер на трудовото възнаграждение за различните периоди с евентуално приложимите различни нормативно определени ценови ставки на труда, /извънреден, нощен, през празнични дни/ формира цената на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и съответно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по такъв иск по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съобразно гореизложеното цената на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, който е един и включва трудовото възнаграждение за извънреден и нощен труд и труд през празнични дни, надхвърля сумата 5 000 лв. и обуславя по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обжалваемост на цялото въззивно решение пред касационната инстанция. На касационно обжалване подлежи и решението по акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение, тъй като тази претенция е обусловена от изхода по главната претенция, последната с цена над 5 000 лв.. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - да бъде върнато на състава на Четвърто гражданско отделение на ВКС за разглеждане на касационната жалба с произнасяне по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и в приетата за недопустима нейна част. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение