Определение № 537 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Р. Б. Р. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 15.02.2011г., постановено по гр.д.№35/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.11.2010г. по гр.д.№10072/2010г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените от Р. Б. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Р. Б. Р. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №241 от 05.05.2010г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – липса на необходимото образование за изпълняваната работа; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор почивно дело – старши” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ. В. съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поставя въпросите: „при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприета промяна в изискванията за длъжността и длъжен ли е работодателят да спазва принципа за точно и добросъвестно осъществяване на трудови права и задължения”. Счита, че тези въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие с решение №1355 от 08.07.2010г. по гр.д.№978/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №400 от 11.05.2001г. по гр.д.№1415/2000г. на ВКС, ІІІг.о., решение №1238 от 17.06.2005г. на ВКС по гр.д.№770/2003г. на ВКС, ІІІг.о. и определение №351 от 07.04.2008г. по гр.д.№5156/2008г. на ВКС, ІVг.о. С посочените съдебни актове е прието, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт; че волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. В. решение не е в противоречие с това разрешение, тъй като в разглеждания случай изискванията за образование за заеманата от уволнения служител длъжност не са нормативно определени, поради което тези изисквания могат да бъдат определени и изменяни от работодателя по целесъобразност и не установена злоупотреба с това право - установено е, че е въведено изменение в изискванията за образование с алтернативни специалности, които не противоречат на естеството на извършваната трудова функция, за изпълнението на която се изискват познания в областта на туризма /професионално направление по квалификациите за магистърски специалности в ИУ-В./, почивното дело и профилактиката. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение