Определение № 2474 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 589/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Поделение за товарни превози” Горна Оряховица чрез гл. юрисконсулт Я.Л., срещу решение № 509 от 06.11.2025г по гр.д №549/2025г. на Великотърновския окръжен съд, с което след отмяна на решение от 11.04.2025г по гр.д № 2925/2024г на Горнооряховския районен съд ,са уважени предявените от И. М. Т. два отрицателни установителни иска, предявени с искова молба като обективно съединени ,на основание чл.26,ал.2,предл второ ЗЗД За невалидни са обявени клаузите по чл.15 от договор от 24.10.2022г и по чл.14 от договор от 29.05.2023г ,двата договора сключени от ищеца с „Поделение за товарни превози” Горна Оряховица на основание чл.234 КТ за обучение и квалификация - първият за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „ помощник машинист”,вторият за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за „ техник-механик ревизор вагони” ,като всеки от договорите е съдържал самостоятелно неустоечна клауза, предмет на иска за нищожност и за недължимост на предявеното въз основа неустойките вземане .След като ищецът успешно е завършил финансираното от работодателя обучение и е встъпил на длъжностите по двата договора, но е напуснал работа преди срока за който е поел задължение, работодателят с покана е предявил претенция за заплащане на неустойка в размер на 3409,06лв на основание т.15 от първия договор и 3821,15лв по т.14 от втория договор, общия размер на двете неустойки е 7 235,21лв ,посочен в исковата молба като обща цена на иска.При определяне цената на обективно кумулативно съединените искове, също и предвид молба на ищцовия пълномощник от 19.122024г до Горнооряховски РС ,че по единият договор претенцията е за 3409,06лв ,а по другия договор е 3821,15лв, въззивният съд е постановил решение, с което е признал за установено по отношение на двете клаузи ,че са нищожни поради липса на съгласие и е признал за установено ,че ищецът не дължи сумата 7235,21 лева ,сбор от вземанията за неустойка по чл.14 от договор от 29.05.2023г и чл.15 от договор с дата на сключване 24.10.2022г С касационната жалбата се иска отмяна на атакуваното въззивно решение като незаконосъобразно и очевидно неправилно,приложено е изложение с основания за допускане до касационно обжалване Ответникът по жалбата И. М. Т., чрез пълномощник адв М.С. е депозирал отговор, в който оспорва нейната допустимост на основание чл.280, ал.3 т.1 ГПК, тъй като решението е постановено по обективно съединени искове, според защитата четири на брой ,всеки с цена под 5000лева. Претендира разноски Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., съобразявайки данните по делото, намира, че касационна жалба е подадена в срок и от надлежна страна, но се явява недопустима съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като насочена срещу решение по искове ,всеки с цена до 5000 лв. Предявените в условията на обективно съединяване оценяеми искове не обосновават преодоляване на прага при допустимост за касационно обжалване със сборуване на цената им, която при обективно кумулативно съединяване се определя за всеки от исковете поотделно ,съгласно чл.69, ал.1 във вр чл. 70 ГПК, както е посочил ищеца и в молбата си от 19.12.2024г до районния съд Като недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата, установени в размер на 1000 лева за адвокатска защита .Присъждането е в еврова равностойност