Определение № 50145 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3179/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Бюджетно звено „Дневни детски ясли и детска кухня“ при [община] срещу въззивно решение № 302 /13.07.2021 г. по в. гр. д. № 370 /2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Благоевградски районен съд, с което са уважени предявените от И. Н. Х. срещу Бюджетно звено „Дневни детски ясли и детска кухня“ при [община] искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Ответникът по касационната жалба И. Н. Х. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Въззивният съд е намерил за основателни доводите на Бюджетно звено „Дневни детски ясли и детска кухня“ за неправилно приложение от първоинстанционния съд на разпоредбите на чл.193 и чл.194 КТ и е приел, че процедурата по чл.193 КТ е спазена, че дисциплинарното наказание е наложено преди изтичането на императивния срок по чл.194 КТ и че заповедта за налагането на дисциплинарното наказание е мотивирана – че тя съдържа всички необходими реквизити, като нарушенията са описани обстоятелствено. Но въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че директорката не е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, което да обосновава налагането на наказание. След това въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви относно всяко едно от посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от страна на И. Н. Х. точка по точка (общо 8) и предложение по предложение в отделните точки, представляващи основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и е обосновал извода си, че по делото не е доказано по отношение на една част от тях, че са извършени, а по отношение на останалата част от тях е приел, че извършеното не представлява нарушение на трудовата дисциплина (не се установява правна и фактическа съставомерност на деянията от обективна и субективна страна), за което да има основание за налагане на дисциплинарно наказание. Крайният извод на въззивния съд е, че работодателят не доказва в процеса пълно и главно извършването от ищцата на такова по вид нарушение на трудовата дисциплина, за което да се наложи най-тежкото по вид наказание – уволнение. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, както и в касационната жалба касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че не е доказано извършването на нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата (че изводите на въззивния съд за това са необосновани), обосновава твърденията си за обратното (за законосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение и за неоснователност на исковете) и се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2. и т.3 ГПК, като сочи няколко решения на ВКС, но без да формулира правен въпрос, който да е обусловил изводите на въззивния съд и без да обосновава, че такъв обуславящ правен въпрос е разрешен в противоречие с приетото от ВКС в тези решения. Не обосновава и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2. и т.3 ГПК, на които се позовава. Съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане до касационно обжалване (по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК), са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (по чл.281,т.3 ГПК). Формулираните доводи за неправилност на въззивното решение (по чл.281, т.3 ГПК) не могат да бъдат приети като формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което: Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касационния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Формулираните доводи за неправилност на въззивното решение не могат да бъдат разглеждани в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, а могат да бъдат разглеждани само ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Поради липсата на формулиран правен въпрос, следва да се приеме, че не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят твърди наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените твърдения за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 700 лева за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът