Определение № 50629 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 576/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравна осигурителна каса, чрез процесуален представител, против Решение № 720 от 24.11.2021г. по в.т.д. № 902/21г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното по гр.д. № 747/2020г. Решение № 215/18.06.2021г. на Пернишки окръжен съд, с което НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ "Рахила Ангелова" АД, [населено място], на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.59 ЗЗО сумата от общо 57 498 лв., от която 31 321 лв. – главница за извършена БМП за м. ноември 2017 г. на стойност над утвърдените стойности по Приложение 2 към договор № 140253/19.05.2017 г. по клинични пътеки за 56 броя пациента и 26 177 лв. - главница за извършена БМП за м. декември 2017 г. на стойност над утвърдените стойности по Приложение 2 към договор 140253/19.05.2017 г. по клинични пътеки за 44 броя пациента, въз основа на договор 140253/19.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Национален рамков договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от общо 17 087,88 лв. – обезщетение за забавено плащане, от която 9 431,10 лв. върху главницата от 31 321 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 18.12.2020 г. и 7656,78 лв. върху главницата от 26 177 лв. за периода от 31.01.2018г. до 18.12.2020 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се претендира отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, обосновано с твърдението, че отговорът на формулирания от жалбоподателя въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формулиран следният въпрос: Постигнатото между НЗОК и изпълнителя на болнична помощ съгласие по договора за оказване на болнична медицинска помощ (сключен по реда на чл.59 ЗЗО) относно реда и начина на заплащане на оказаната на здравноосигурените лица медицинска помощ противоречи ли на императивната правна уредба, гарантираща осигуряване на гражданите на Република България на достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, [населено място], в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд след споделяне дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете по чл. 79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО, е взел предвид следното от фактическа страна: Ищецът – МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, [населено място] е сключил с НЗОК договор № 140253/ 19.05.2017г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки по смисъла на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., с който са определени лимити на месечната стойност на извършваните за съответния месец услуги по клинични пътеки. За безспорно е прието, че НЗОК не е заплатила стойностите на извършени и отчетени дейности за периода, очертан в исковата молба – месеците ноември и декември, 2017г., както и на вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия по изпълнени КП, по посочените в исковата молба фактури и дебитни известия и в посочените размери. Установена е липса на спор и по въпроса, че неразплатените суми представляват стойността на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, които надвишават утвърдената стойност на разходите за съответния отчетен период по Приложение № 2 към сключения между ищеца и НЗОК договор № 140253/ 19.05.2017г. По спорния въпрос за дължимостта на надлимитните суми, след съобразяване с обвързващите страните клаузи на договора и с нормативната уредба, регулираща съответната обществена сфера, въззивният съд е изходил от специалния предмет на сключения между страните договор, свързан със здравното осигуряване, като дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности и услуги в сферата на обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, уредени със специални закони – Закон за здравното осигуряване, националните рамкови договори /НРД/, Закон за здравето, подзаконови нормативни актове. След съпоставка на клаузите от договора, ограничаващи правото на изпълнителя да получи насрещната престация за извършена и отчетена дейност и медицински изделия, надвишаваща рамките на стойностите, определени в Приложение № 2, с разпоредбите на чл.5, чл.35, ал.1, чл.45,ал.1,т.3, чл.59, ал.1ЗЗО, решаващият съд е стигнал до извода, че с установените лимити в процесния договор не може да се ограничава регламентираният с чл.4 от ЗЗО свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, както и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно чл.35 ЗЗО. Посочено е, че за извършената и отчетена извънлимитна медицинска дейност законодателството и договорът между страните предвижда друг ред за заплащане – с решение на НС на НЗОК – ЗБНЗОК за 2017г. и чл.40 от процесния договор между страните, съгласно който заплащането на извършената над определените в договора лимити медицинска дейност е свързано и кореспондира с възможността за коригиране на първоначално определените стойности по договора съобразно ЗБНЗОК за 2017г. Направен е извод, че процесният договор ограничава заплащането на осъществена над предвидения в него лимит на медицинска дейност относно възможността заплащането да става единствено въз основа на отчетните документи. Следователно, договорът между страните не ограничава заплащането на извършената медицинска дейност над посочените в него лимити, а свързва това с друг ред за заплащането й като ограничение в това отношение е единствено това да е в съответствие с разпоредбите и рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2017г. Изложени са и съображения, че разпоредби на чл.5 и чл.35 ЗЗО не предвиждат възможност за отказ за заплащане на оказаната надлимитна медицинска дейност от страна на НЗОК и вложените в тях медицински изделия на изпълнителите по индивидуалните договори, сключени при условията на НРД за МД. Обсъден е и въпросът за действителността на договорните клаузи, с които задължението на ответника да заплаща осъществената от ищеца медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение № 2 към договора обем, като е прието, че същите противоречат на изискванията на ЗЗО и предвидените в него права на здравноосигурените лица. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка по следните съображения: Единственият поставен въпрос е непрецизно формулиран, доколкото предмет на спора е дължимостта на надлимитните дейности, съответно действителността на договорните клаузи за тяхното заплащане, а не редът и начинът за заплащане на изцяло оказаната медицинска помощ и дали е налице противоречи на императивна правна уредба. Видно от съображенията в изложението, касаторът е изразил несъгласие именно с приетото от съда по спорния за предмета на делото въпрос, поради което, макар и условно, може да се приеме, че формулираният въпрос е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадените в ТР № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира за неустановено соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, позоваването на което е бланкетно - липсва обосноваване, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с необходимостта от създаване на практика за попълване на празноти в закона, отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия. Спазвайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощие да извежда селективен критерий, включително и да го обосновава, ако това не е посочено от жалбоподателя. Напротив, налице е практика на касационната инстанция, намерила израз в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 169 от 16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, II т. о., на което се е позовал в мотивите си въззивният съд и което дава отговор на поставения от касатора правен въпрос. С посоченото решение е прието, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, но няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Посочено е, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО. В същото време те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл.4, ал.1 и чл.35, т.1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл.45, ал.1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет от болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договора между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. За изчерпателност на изложението, следва да се има предвид, че в цитираното решение на ВКС е прието, че уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово – отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответните за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец по Приложение № 2, са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО. Въззивният съд е разрешил поставените въпроси в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК