Определение № 91 от 20.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 425/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5323/18.12.2019 г. на М., представляван от г.юрк. Н., срещу определение № 1203/01.11.2019 г., постановено по в.ч.гр. д. № 372/2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 431/25.06.2019 г. по гр.д. № 323/2019 г. на Смолянския районен съд, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, състоящи се в неправилно приложение на Регламент ЕС/1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. В изложението за допускане на касационно обжалване частния жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3. ГПК, а именно:

1. Какво следва да се разбира под „местоживеене“ по смисъла на Регламент ЕС/1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентност, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ?

2. Когато се касае за договор, изпълняван в държава-членка, как се определя местнокомпетентния съд ?

Постъпил е отговор на частната касационна жалба от В. М. К.. Изложени са доводи, че по така поставените от жалбоподателя въпроси има даден отговор в Регламент ЕС/1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г., както и че не е налице международен елемент в настоящото производство. По отношение на цитираното от жалбоподателя определение е посочено, че е обжалваното пред Софийски градски съд и все още няма произнасяне по него.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:

Предявена е искова молба № 3207/08.04.19 г. от В. К., с която е направено искане за осъждане на ответника - настоящ жалбоподател, да заплати сумата от 2300 евро, представляващи частично или изцяло неизплатени възнаграждения. С определение № 431/25.06.2019 г. по гр.д. № 323/2019 г., Смолянския районен съд констатирал, че в срока по чл.119, ал.2 ГПК ответникът, в отговора на исковата молба е направил възражение за местна подсъдност на спора. Съдът уважил възражението на ответника на основание чл. 108, ал.2 ГПК и прекратил производството, като изпратил делото по подсъдност на Софийския районен съд.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд констатирал, че ищецът е с постоянен адрес в Република България, а предявения от него иск е срещу ответник - българско държавно учреждение и изпълнението на задълженията по възникналото между тях правоотношение е в структурно звено на ответника, намиращо се в чужбина. Въз основа на това, заключил, че не е налице международен елемент и потвърдил обжалваното определение.

Предвид изложеното, частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но с оглед предмета на делото – чл. 128 КТ, по което е постановено обжалваното определение, и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Цената на предявения иск по чл.128 КТ е в размер на 2300 евро, което е под визираната в чл.280, ал.3, т.3 ГПК стойност. Претендираната от ищеца лихва за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е отделно акцесорно вземане, което не е част от главното вземане по иска с правна квалификация чл.128 КТ и е в размер на 330 евро. С т. 9 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора (чл. 121 ГПК), подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 4 ГПК поставя допълнително изискване за допустимост на частната жалба срещу такова определение – въззивното решение да подлежи на касационно обжалване.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,