Определение № 1848 от 15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3405/26.06.2023 г. по гр.д. № 1706/2023 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 12334/07.11.2022 г. по гр.д. № 45179/2021 г. на Софийски районен съд, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Л. Г. Т. със заповед № СВ-Д.-1858/02.06.2021 г. г. на членовете на управителния съвет на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (сега „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); възстановил е Л. Т. на длъжността „ръководител Регион Централен“ в отдел „Нетехнически загуби“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и е осъдил ответника да му заплати сумата 10 202.16 лв. – непогасена след прихващане част от обезщетението за оставането без работа поради незаконното уволнение в периода 02.06.2021 г. – 02.12.2021 г., ведно със законните лихви от 13.07.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. При закриване на част от предприятието длъжен ли е работодателят да извърши подбор и измежду кои служители? и 2. При отпадане на дейността на една щатна длъжност има ли работодателят право да прецени дали да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя, който я заема, поради закриване на част от предприятието или поради съкращаване в щата? Касаторът счита, че въпросите обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. ОСГК на ВКС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а вторият – да е от значение за точното прилагана не закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ и чл. 329 КТ). Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Л. Т. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е незаконно уволнението на ищеца от длъжността „ръководител на регион Централен“ към Отдел „Нетехнически загуби“, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № СВ-Д.-1858/02.06.2021 г. Приел е, че решението на управителния съвет на акционерното дружество е считано от 01.04.2021 г. по нов начин да се организира дейността на отдела, а не да се закрие част от предприятието в смисъла по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. Това е така, защото в отдела се извършва една и съща дейност – превенция, анализ на причините, документиране и определяне на задълженията на потребители, неправомерно присъединени и/или неправомерно ползващи обслужваната от ответника електроразпределителна. До 01.04.2021 г. дейността е извършвана от две звена: 1) „Регион НТЗ – Централен“ – за населените места на територията на Столична община и 2) „Регион НТЗ – Запад“ – за населените места на територията на Монтана, Видин, Ловеч, Враца, Плевен, Перник, Кюстендил, Благоевград. След 01.04.2021 г. дейността се извършва от три звена: 1) Сектор „НТЗ – София“ – за населените места на територията на СО; 2) Сектор „НТЗ – Юг“ – на територията на Перник, Кюстендил, Благоевград, София област, и 3) Сектор „НТЗ – Север“ – на територията на Монтана, Видин, Ловеч, Враца и Плевен. Решението на управителния съвет предвижда по един ръководите и един заместник на ръководителя във всеки сектор. Въззивният съд е заключил, че решението на управителния съвет е за вътрешна реорганизация, а не „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. Същата дейност е продължила да се извършва в отдела, но чрез три, а не чрез две структурни звена. Запазена е била териториалната компетентност на първото звено и териториалната компетентност на второто звено е разделена между двете новосъздадени. След като ръководителите от двама са станали шест, вътрешната реорганизация не е била „придружена“ със съкращаване в щата в смисъла по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос не е обуславящ. ТР № 5/26.102.21 г. по тълк.д. № 5/2019 г. ОСГК на ВКС изясни, че с вътрешна реорганизация се извършват структурни промени, при които някои звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне и други, но дейността им се запазва. Вътрешната реорганизация не е основание за прекратяване на трудовия договор, респ. за подбор, освен ако е „придружена“ със съкращаване в щата в смисъла по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. С обжалваното решение се приема, че в предприятието на ответника е извършена вътрешна реорганизация, а не закриване на част от предприятието в смисъла по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, и тя не е била „придружена“ със съкращаване в щата в смисъла по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Действително, в решението е прието, че „в процесния случай работодателят е бил длъжен да извърши подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ и непровеждането на тази процедура води до незаконосъобразност на уволнението на ищеца.“ Тези мотиви обаче са без логическа връзка с останалите изложени, с които въззивният съд категорично изключва и двата фактически състава по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В своята практика Върховния касационен съд константно приема, че съдът по иска за незаконност на уволнението изследва подбора само при въведено в исковата молба оплакване. В случая, в исковата молба липсват твърдения и оплаквания, свързани с подбора, и в тълкувателното решение се приема, че подбор не се извършва при вътрешна реорганизация. Следователно по първия въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя е изключена и по втория. Въззивният съд не е приемал, че вътрешната реорганизация е била „придружена“ със съкращаване в щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Напротив, в решението се приема, че ръководните длъжности са нараснали – от 2 на 6, и така е изключен и този фактически състав на упражненото от работодателя право на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ответника следва да се поставят разноските, направени от ответника по касация/от ищеца пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът