Определение № 672 от 12.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 480/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОУ „Св. Св. К. и М.“ – [населено място], обл. Благоевград, срещу въззивно решение № 429 /22.10.2021 г. по въззивно гр. д. № 730 /2021 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Разложки районен съд, с което са уважени предявените от З. Р. Т. срещу жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Ответникът по касационната жалба З. Р. Т. не е подал отговор в законоустановения срок. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът З. Р. Т. е заемал длъжностите учител по физика в шести и осми клас и по „Човек и природа“ в шести клас, прекратено, считано от 17.08.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата. Въззивният съд е приел за установено, че след промяната на щатното разписание със Заповед № 142 /10.08.2020 г. на директора на ОУ “Св. Св. К. и М.“ – [населено място] е запазен както общият брой на педагогическия персонал - 20 щатни бройки, така и броят на щатните бройки за длъжността „старши учител прогимназиален етап (5 - 7 клас)“ – 7 щатни бройки. Поради това не е налице реално съкращаване на щатното разписание, тъй като броят на щатовете за длъжността старши учител прогимназиален етап (5 – 7 клас) след утвърждаване на новата щатна структура се запазва същият, в резултат на което, само на това основание извършеното уволнение е незаконно. Правото на работодателя да извърши уволнение поради съкращаване в щата на една от няколко еднородни длъжности, с които има сходство в трудовите функции, включва и задължението да извърши подбор на основание чл.329 КТ. Въззивният съд е установил съществени нарушения в процедурата по извършване на подбора по чл.329 от КТ, допуснати както от работодателя, така и от членовете на назначената комисия. Установил е, че със Заповед № 143 /10.08.2020 г. е назначена комисия за извършване на подбор, без в същата да е посочено коя е длъжността, за която следва да се извърши подбор, нито за какъв период следва да бъде извършен подборът. Изследвани са резултатите на двамата други участници в подбора за учебната 2019 г. - 2020 г., но не е ясно за кой период е оценяван ищецът З. Р. Т., тъй като през тази учебна година същият е бил вече уволняван с предходна заповед на работодателя и възстановен на работа по силата на съдебно решение, в резултат на което през тази учебна година е бил на работа само 9 работни дни преди да бъде уволнен отново. Поради което е възможно участвалите в подбора лица да са поставени в неравностойно положение. Въззивният съд е установил, че анализът на дадената на ищеца оценка въз основа на критериите за извършване на подбора, явно сочи на липсата на обективност и достоверност, поради това, че същата освен, че не е точна, е основана и на източници, които не са използвани по отношение на останалите участници в подбора. Установено е, че комисията не е отчела обстоятелствата, че ищецът се ползвал с най – високата професионална квалификация и най – продължителния трудов стаж измежду участниците в подбора. Липса на обективност е установена и в мотивите на комисията за поставяне на слаба оценка по справяне с компютри в часове по информационни технологии, като липсват данни ищецът да е преподавал този предмет в проверявания период. Като друг мотив за слабата оценка са много оплаквания от недоволни родители и ученици, като по делото е установено, че те са били устни пред директора на училището и пред членовете на комисията извън работно време, като няма данни в училището да са били подавани и завеждани оплаквания срещу ищеца от родители. Въззивният съд е установил и значителна степен на предубеденост в комисията, поради дадените квалификации на ищеца, изразяващи лична субективна оценка на неговите професионални качества (от рода на: „Комисията е на мнение, че г-н Т. не бива да бъде допускан да тероризира и осакатява децата“), без излагането на каквито и да било мотиви за тези си съждения. Комисията е взела предвид и предишно дисциплинарно уволнение на ищеца, за каквото по делото няма данни, както и че пише жалби срещу колегите си, за което по делото няма доказателства. Така съдът формира извод за липсата на обективна оценка на работодателя спрямо качествата на въззиваемия по втория критерий по чл.329 КТ – справяне с работата. Въз основа на гореизложеното, е прието, че от една страна не се доказва реално съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ, а от друга, че извършеният подбор по чл.329 от КТ е незаконосъобразен, поради което и уволнението е незаконосъобразно и искът за отмяната му е основателен и при данни за наличие на безсрочно трудово правоотношение между страните, е основателен и искът за възстановяване на предишната работа. Съдът е изложил мотиви и за основателността на иска за дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касационният жалбоподател извежда следните правни въпроси, за които твърди, че обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. · Членовете на комисията по подбора могат ли да формират своите оценки, обективирани в протокола за подбор от документите, в които е отразено нивото на изпълнение на възложената работа, както и от личната им преценка за това как се справя с работата лицето, включено в подбора? · Налице ли е реално съкращаване на щата, когато длъжността е трансформирана в друга, а функциите на съкратената длъжност са разпределени за изпълнение от други работници и служители? Жалбоподателят твърди, че в този смисъл е решение № 190 /11.05.2012 г. по гр.д. № 1638 /2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 616 /15.10.2009 г. по гр.д. № 1327 /2009 г. на ВКС, III г.о. Първо трябва да се обсъди вторият въпрос, защото при извод, че не е извършено реално съкращаване на щата, първият иск е основателен, независимо от това дали задължителният подбор е извършен законосъобразно. Въпросът не е обуславящ, защото въззивният съд не е установил фактите, на които е основан въпросът. Въззивният съд не е установил длъжността, от която е бил уволнен ищецът, да е трансформирана в друга, а функциите на съкратената длъжност да са разпределени за изпълнение от други работници и служители. Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд е приел за установено, че след промяната на щатното разписание със Заповед № 142 /10.08.2020 г. на директора на ОУ “Св. Св. К. и М.“ – [населено място] е запазен както общият брой на педагогическия персонал - 20 щатни бройки, така и броят на щатните бройки за длъжността „старши учител прогимназиален етап (5-7 клас)“ – 7 щатни бройки. Тъй като не е установил фактическата обстановка, на която е основан въпросът, въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в приложеното към касационната жалба решение № 184 /02.06.2011 г. по гр.д. № 803 /2010 г. на ВКС, IV г.о., в което е даден отговор на въпроса. Другият (първият) въпрос (за подбора) не е обуславящ, защото, както и вторият (за реалното съкращаван на щата), не е основан на установените от въззивния съд факти, свързани с извършения подбор. Както беше посочено, въззивният съд е установил други факти, на които е основал извод за незаконосъобразност на подбора. Въззивният съд е установил, че в заповедта на директора за извършването на подбор не е посочено коя е длъжността, за която следва да се извърши подбор, нито за какъв период следва да бъде извършен подборът и че не е ясно за кой период е оценяван ищецът З. Р. Т.. След анализ на дадената на ищеца оценка въз основа на критериите за извършване на подбора въззивният съд е изложил изводите си за явна липса на обективност и достоверност, първият от които е, че оценката е основана и на източници, които не са използвани по отношение на останалите участници в подбора. Следващите са за това, че оценката не е съобразена с факти в полза на ищеца (по- високата му квалификация от тези на колегите му, с които е сравняван) и поради това, че е основана на твърдения за факти, за които не са представени доказателства по делото: за това че е преподавал информационни технологии, с което е свързано твърдение, че има слаба компютърна грамотност; че срещу него има множество оплаквания, за предишно дисциплинарно уволнение на ищеца и че пише жалби срещу колегите си (основното от мотивите е предадено по-горе). Така е обоснован извод, че при подбора не са отчетени обективно професионалните качества на ответника по касационната жалба, установена е предубеденост в мотивите на комисията, които не са подкрепени с доказателства. Въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в посоченото решение № 190 /11.05.2012 г. по гр.д. № 1638 /2010 г. на ВКС, IV г.о., в което е даден отговор на въпроса за критериите, по които се извършва подборът и какъв контрол може да упражни съдът чрез позоваване на приетото с ТР № 3 /2012 г. по т.д. № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС и в което по същество е прието, че съдът не е обсъдил годни доказателства за извършения подбор. Въззивният съд не е допуснал противоречие и с приетото в посоченото решение № 616 /15.10.2009 г. по гр.д. № 1327 /2009 г. на ВКС, III г.о., постановено преди обсъденото тълкувателно решение 3 /2012 г., с което е даден отговор на въпроса: може ли в съдебното производство относно законността на уволнението по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с всички доказателствени средства на гражданския процес да се установява от страна на работодателя, че е извършил подбор по критериите на закона съгласно разпоредбата на чл.329 КТ. Практиката по този въпрос е уеднаквена с посоченото ТР № 3 /2012 г. по т.д. № 3 /2011 г.. Въззивният съд не е допуснал противоречие с двете решения и с тълкувателното решение, защото не е приел, че твърденията за извършения подбор не могат да бъдат доказвани с представените по делото доказателства, а е приел, че от представените по делото доказателства не се установяват фактите, на които е основана оценката на ищеца. Касационният жалбоподател се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят твърди, че очевидната неправилност се изразява в противоречието между доказателствата и установените от съда факти и се позовава на решение № 52 от 23.04.2019 г. по гр.д. № 2733 /2018 г. на ВКС, III г.о. В това решение в отговор на правен въпрос е прието, че очевидното трябва да е налице при противоречие в самото решение, като противоречието е в самото решение и може да се проявява в противоречие между доказателствата и установените факти (необоснованост). При запознаване с обжалваното съдебно решение (с мотивите към него) настоящият състав не установи то да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства), нито да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, нито е доказал да е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът