Определение № 484 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6376/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. А. Я. чрез адв. И. С. А. от АК П., срещу въззивно решение № 367/25.06.2013 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 469/2013 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Областният управител на област с административен център [населено място] е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК и по същество за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Възражението на ответника, че въззивното решение е изключено от касационен контрол, е неоснователно. То е постановено по неоценяем иск с правно осн. чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. и не попада в хипотезата на изключенията по чл. 280, ал. 2 ГПК. В специалния закон също не е предвидено подобно ограничение при обжалването. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: К. Я. е предявила против Областния управител на област с административен център [населено място] искове за установяване на проявена дискриминация на признак „лично и семейно положение” при уволнението й на 01.06.2012 г., при отказа да й бъде разрешено ползване на платен годишен отпуск, както и ползване на отпуск за отглеждане на дете до две години, а също и искове за заплащане на обезщетения за причинените й неимуществени вреди от гореописаните дискриминационни действия. Исковете са отхвърлени. В изложението към касационната жалба е поставен въпроса за родово компетентният съд по иск с правно осн. чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. Поддържа се противоречие с Определение № 12/15.02.2013 г. на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по адм. д. № 2/2013 г. В цитираното определение съставът по чл. 135, ал. 4 АПК се е произнесъл по въпрос, касаещ не родовата подсъдност, а подведомствеността на спора по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр – кога той е от компетентността на общите граждански съдилища и кога е от компетентността на специализираните административни съдилища в РБ. Въпросът касае допустимостта на съдебното решение. Подобно оплакване няма въведено от касатора, но касационната инстанция се произнася служебно и за допустимостта на решението в обжалваната му част. В случая се търси защита от проявени дискриминационни действия при упражняване правото на труд по служебно правоотношение, възникнало по ЗДСл. В цитираното определение на смесения състав на съдии от ВКС и ВАС, а още и в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, № 73/12.06.2013 г. по гр.д. № 311/2011 г. от ІV ГО ВКС, е изяснено, че исковете по чл. 71, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДкр се разглеждат от съответния административен съд за вреди от дискриминационни действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт и от общите граждански съдилища за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите. Касационно обжалване следва да бъде допуснато за преценка на вероятната недопустимост на въззивното решение. Мотивиран от горното, съдът