Определение № 4773 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2368/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 166 от 27.03.2025 г. по гр.д.№ 146/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Свищовски районен съд по гр.д.№ 735/ 2024 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Окръжен съд - Русе искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ - за признаване незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 158 от 18.03.2024 г. на председателя на Окръжен съд – Русе; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –съдебен деловодител; и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 12 595,50 лв. за времето от 19.03.2024 год. до 19.09.2024 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото. В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката формулира въпросите 1. „относно обхвата на проверката, която съдът трябва да извърши при иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за оспорване законосъобразността на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ“; 2. „дали при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивния съд е изпълнил правомощията/задълженията си съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, чл. 235 ал.2 и ал.4 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК да изложи мотиви, в които да обсъди и се произнесе по всички обосновани оплаквания и възражения на въззивника, след като извърши собствена преценка на събраните доказателства и да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят писмено отражение в мотивите“; и 3. “следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати, поради процесуално нарушение, когато такъв довод е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл.266, ал.3 ГПК и пред въззивния съд отново е направено същото доказателствено искане, каквото е било направено пред първоинстанционния съд“. Според жалбоподателката тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма /чл.325 ал.1 т.8 КТ/, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, /чл.12, чл.235, чл.236, чл.266 ал.3 ГПК/, което довело до прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила; игнориране на заявени от страна твърдения и правни доводи и отказ да ги разгледа; препятстване възможността на страната да упражни процесуалните си права и лишаването й от правото на справедлив процес. Ответната страна Окръжен съд - Русе оспорва касационната жалба с доводи, че поставените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че обжалваният акт не е очевидно неправилен – мотивите на съда не били в противоречие с правилата на формалната логика, законът не бил приложен в противоположния му смисъл, нито била приложена отменена или несъществуваща правна норма. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел жалбата за разглеждане, отхвърляйки заявените в нея доказателствени искания /идентични с направените пред първата инстанция/ с мотив, че са несвоевременни по смисъла на чл.266 ал.1 ГПК. По същество приел, че страните по делото са били във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила като съдебен деловодител с краен срок заемането на длъжността с конкурс. Нямало спор, че конкурс бил проведен, а на 19.03.2024 г. на ищцата била връчена заповед № 158 от 18.03.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение. Това уволнение било извършено при налично уговорено между страните прекратително основание – провеждане на конкурс. Доводите на ищцата за незаконност на уволнението били неоснователни, защото и да били допуснати заявените в исковата молба нарушения на конкурсната процедура, те не водели до заличаване на самия конкурс. Единствено нищожността на конкурса би довела до липсата на прекратително за трудовото правоотношение основание, но текст на закон, който да прогласява конкурс за нищожен на сочените в исковата молба основания, липсвал. При тези извършени от въззивния съд процесуални действия третият от поставените правни въпроси обуславя обжалваното решение, а по него е налице и допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Поради това касационното обжалване следва да се допусне по този въпрос, а останалите въпроси и доводи на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд