Определение № 50908 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Летище София“ ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 411 от 2.03.2022г. по в.гр.д. № 12966/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20161633 от 22.07.2021г., поправено с решение № 20184798 от 13.09.2021г. по гр.д.№ 7769/2021г. на Районен съд София, като са уважени предявените от Н. С. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и е отменена заповед № ДП 29 от 8.01.2021г., възстановен е на заеманата длъжност „Сътрудник охрана“в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“ и е осъден ответника да му заплати сумата от 6 959.70лв., обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода 13.01.2021г. - 9.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 8.02.2021г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: След преценка на ангажираните доказателства въззивният съд е приел следното: Трудовото правоотношение с ищеца е било незаконосъобразно прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради липса на допуснато нарушение, оправдаващо налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ със заповед № ДП-29 от 8.01.2021г.и липса на извършено нарушение по чл.126, т.3, т.4, т.7, т.9 и т.10 КТ и чл.54, т.1, 2,4, 7 от Правилника за вътрешния трудов ред, във вр. с чл.187, ал.1, т.3, 7 и 10 КТ. В мотивите е прието за установено, че на посочената дата, 17.98.2020г., в 9.20ч., по време на дежурство, на пункта за проверка на заминаващите пътници на „Терминал 1“, ищецът е използвал личния си мобилен телефон в нарушение на т.2 от Разпореждане № 8 от 17.03.2015г.на директор на Сирекция „Сигурност“, забраняващ носене на такива, с което той е бил запознат. Той, обаче, го е погледнал само за период от около пет секунди за да провери колко е часа, пред вид необходимостта от приемане на лекарство на точен час, което не може да се определи като „ползване“. /Същинското ползване е по предназначение – за телекомуникационни и интернет услуги/. Целта на забраната за ползване е да се предотврати възможността работещите да отклоняват вниманието си и в случая тя не е била нарушена. Отделно, посоченото в заповедта като част от извършването на нарушение, че ищецът „не е наблюдавал на монитора ренгеновите изображения на преминаващия багаж“, не е доказано, защото е установено, че към релевантния период му е била отнета паролата за ренгена поради отсътвие от 28 дни преди това, т.е. той не е имал задължение да наблюдава монитора. Така допуснатота нарушение, според въззивният съд, не може да бъде определено като „тежко“, по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, защото „естеството на установеното по делото нарушение не предпоставя настъпването на значителна вреда за работодателя. Същото е формално и не е установено да е довело до резултат, който да е от естество да нанесе вреди“. В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на това по чл.280, ал.2, изр. предпоследно ГПК „очевидна неправилност“ по въпрос относно това: кое нарушение на трудовата дисциплина следва да се определи като „тежко“. Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по гр.д. № 5735/2014г. на ІV г.о., гр.д.№ 5348/2014г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 564/2011г.ІV г.о. гр.д.№ 605/2011г.на ІІІ г.о. и основно по гр.д.№ 1102/2012г.на ІV г.о., в което е прието, че при преценката си за тежестта на нарушението съдът следва да съобрази: „характера на нарушените трудови функции, обществената им значимост и неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят от неизпълнението на трудовите задължения“, „сигурността на въздухоплаването“, необходимостта от опазване на живота и здравето на множество хора. С оглед основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът поставя и следните два въпроса: 1.„Налице ли е „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, в случай на виновно неизпълнение на трудови задължения, по смисъла на чл.126, т.5 КТ, от значение ли е продължителността във времето на извършеното нарушение на трудовата дисциплина или съдът дължи изследване на обстоятелството дали нарушението би могло да създаде възможност за значителни неблагоприятни последици за работодателя, независимо от неговата продължителност? и 2. Нарушението на трудови функции, свързани със задължения по опазване на обществената сигурност, по опазване на живота и здравето на множество хора или на сериозни материални блага, винаги ли се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. С. Г., чрез процесуалния му представител адвокат Г., с който се оспорват вейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, доколкото те са от значение за решаване на делото, свързани са с мотивите на постановения акт досежно определяне на тежестта, по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, като в аспекта, в който са зададени /с акцент върху продължителността във времето на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и характера на изпълняваната работа/, не е налице установена практика. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение