Определение № 1252 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 240/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 1015 от 02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 727/2024 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено постановление от 09.10.2024 г. по нот. дело № 53/2024 г. на нотариус М. Ц., рег. № 626 на НК в обжалваната му част, с която е отказано признаване на Ц. Л. К., К. Л. К. и Р. К. В. за собственици на ПИ с идентификатор [№].

Окръжният съд е приел, че нотариалното дело е образувано по молба на Ц. Л. К., К. Л. К. и Р. К. В. за признаване на молителите за собственици по давностно владение и наследство по закон върху пет поземлени имота в [населено място], [община]. В молбата-декларация за процесния имот има отбелязване на директора на Дирекция „ОСИ“, че същият е определен за имот по чл.19 ЗСПЗЗ с протоколно решение по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ от 15.01.2013 г. и съставлява общинска собственост.

Прието е, че претенцията на общината за собственост върху имота представлява пречка за снабдяване на молителите с нотариален акт. Обоснованото съмнение, че исканият охранителен акт би засегнал права на трето лице, е пречка за издаването му. Молителят трябва да установи правото си на собственост в исково производство против общината, в което ще се разгледат исканията и възраженията на двете страни относно принадлежността на спорното право, включително и възраженията на молителите, основани на твърдения за липса на приключила процедура по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Ц. Л. К., К. Л. К. и Р. К. В..

Жалбоподателите считат, че мотивите на съда противоречат на характера на охранителното производство по чл.587, ал.2 ГПК, в което нотариусът следвало да издаде искания нотариален акт след разпит на свидетели, които да установят давностното владение. Нотариусът не можел да преценява претенциите на общината към имота. Той трябвало да издаде искания охранителен акт, който би дал основание за разрешаване на правния спор по исков ред. Преценката на нотариуса се ограничавала само до това дали свидетелите, които ще разпита, установяват давностно владение в срока по чл.79, ал.1 ЗС. Позовават се на практика на ВКС – решение № 206 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 2180/2020 г. на 3-то г.о. Общината не могла да се легитимира като собственик на основание чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като нямало данни да е спазена процедурата по чл.45в ППЗСПЗЗ. От разпитаните в нотариалното производство свидетели се установявало, че процесният имот, заедно с останалите три, за които е подадена молба за снабдяване с нотариален акт, представлявал общ имот, който се владеел от семейството на молителите повече от 30 години. Позовават се и на действието на решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Представлява ли волеизявление на трето лице, претендиращо права на собственост върху имота, отбелязването в молбата-декларация, че същият е определен за имот по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с протоколно решение по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ от 15.01.2013 г. и е общинска собственост;

2. Следва ли да се приема като спор за правото на собственост отбелязването в молбата-декларация, че имотът е определен за имот по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с протоколно решение по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ от 15.01.2013 г. и е общинска собственост;

3. Представлява ли пречка за издаване на констативен нотариален акт за придобиване по давностно владение на имот чрез обстоятелствена проверка отбелязването в молбата-декларация, че имотът е определен за имот по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с протоколно решение по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ от 15.01.2013 г. и е общинска собственост;

4. Отбелязването в молбата-декларация, че имотът е определен за имот по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с протоколно решение по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ от 15.01.2013 г. и е общинска собственост, освобождава ли нотариуса от задължение да констатира налице ли е изтекла придобивна давност, съобразявайки и специалните разпоредби за придобиване по давност на недвижими имоти-общинска собственост.

Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърден отказ на нотариус да извърши нотариално действие, който подлежи на касационен контрол.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателите не са формулирали правен въпрос във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а само са посочили, че обжалваното определение противоречи на решение № 206 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 2180/2020 г. на ВКС, 3-то г.о. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд не е длъжен да извежда правния въпрос от съдържанието на касационната жалба, а може само да го уточни. Независимо от липсата на въпрос следва да се посочи, че в случая няма противоречие между обжалваното въззивно определение и решението на ВКС. Случаят, който е разгледал ВКС, не е като настоящия, в който отказът на нотариуса да издаде нотариален акт по обстоятелствена проверка е по причина, че според заверката в молбата-декларация имотът е общинска собственост. Приетото от ВКС, че вписването на друго лице като собственик на имота в кадастралните регистри не е пречка за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото на собственост на владелеца, не може да се отнесе към настоящия случай. Самият институт на придобивната давност предполага настъпване на промяна в собствеността на първично основание, т.е. едно лице придобива чужд имот не чрез прехвърлителна сделка, а чрез непрекъснато владение в срока по чл.79, ал.1 или ал.2 ЗС. Когато обаче има законова забрана за придобиване на право на собственост по давност, нотариусът трябва да я съобрази. Такава забрана съществува за определен период само по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост, но не и за имоти на частни лица. Оттук и разликата между случая по настоящото дело и случая, разгледан от ВКС в посоченото решение, в което няма данни общината или държавата да е претендирала собствеността върху имота, предмет на подадената молба за обстоятелствена проверка. Тази разлика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по четирите въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба. Въпросите се свеждат до това може ли в нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК нотариусът да съобразява разпоредбата на чл.86 ЗС и мораториума по § 1, ал.1 ЗД ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г. с последващи изменения и допълнения/, както и решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., и може ли да откаже издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка, ако има данни, че държавата или общината считат имота за свой. Въпросите отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова по тях не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Няма колебание в съдебната практика, че по силата на ГПК и ЗННД на нотариусите са възложени държавни функции, сред които е и удостоверяването на правото на собственост върху недвижими имоти, когато собствениците нямат документи за своите права. Производството по чл.587 ГПК има за цел нотариусът да се увери в съществуването на правото на собственост на молителя. Той издава искания нотариален акт само ако проверката е завършила успешно и обратно – отказва издаването на акта, ако доказателствата не установяват правото на собственост на молителя или има законова пречка за възникване на това право. Такава законова пречка представлява мораториумът по § 1, ал.1 ЗД ЗС, вр. чл.86 ЗС за придобиване по давност на недвижими имоти, частна държавна или общинска собственост. Нотариусът не може да не съобрази тази пречка и няма как да издаде нотариален акт по обстоятелствена проверка по отношение на имот, частна държавна или общинска собственост, попадащ в приложното поле на мораториума. По необходимост в нотариалното производство ще се преценява и решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., с което се обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 на ЗД ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на ЗИ ЗС (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), както и приетото в него, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал.1 ЗД ЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект и че съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на Конституционния съд в сила. Във всички случаи обаче, когато в нотариалното производство има данни за спор относно това от кой момент започва да тече придобивната давност върху имот – частна държавна или общинска собственост, както и дали давността е изтекла към момента на подаване на молбата за снабдяване с нотариален акт за обстоятелствена проверка, нотариусът трябва да постанови отказ за издаване на такъв нотариален акт. Нотариалното производство е охранително по своя характер, т. е. то е едностранно и безспорно и нотариусът не може в отсъствие на държавата и общината да взема становище по спора дали придобивната давност върху техен имот е изтекла при прилагането на мораториума по § 1, ал.1 ЗД ЗС и посоченото решение на Конституционния съд. В настоящия случай данните по делото сочат, че общината се позовава на чл.19 ЗСПЗЗ и протоколно решение по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ от 15.01.2013 г., т.е. имотът е станал общинска собственост на посочената дата, по време на действие на мораториума по § 1, ал.1 ЗД ЗС, а молителите поддържат, че няма данни това решение на ОСЗ да е влязло в сила. Възникналият спор може да бъде разрешен само по исков ред, а не от нотариуса. Нотариусът е длъжен да приложи законовата пречка за настъпване на придобивната давност според представените пред него доказателства и да откаже издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Въззивното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като при неговия прочит не се откриват груби нарушения на закона или на правилата на формалната логика.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение