Определение № 466 от 15.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],представлявано от синдикта С.,чрез процесуалния си представител- юрисконсулт М. против въззивно решение №199 от 9.07.2010г. по гр.д. № 514/2010г.на С. градски съд,с което е отменено решение от 24.11.2009г. по гр.д.№3091 по описа за 2009г. на Районен съд София и вместо това е поставено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос във връзка с приложението на чл.328 ал.1 т.2 от КТ и чл.329 от КТ за това: дали е налице реално съкращаване в щата в хипотеза,когато се премахват отделни бройки/10/ от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието и работодателят,упражнявайки правото си на подбор –в интерес на работата е уволнил служителка,чиято длъжност не се съкращава,за да остави на работа тези,които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Позовава се общо на пет решения/без задължителен характер/ на ВКС. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел,че не е налице реално извършено съкращаване в щата и че не е било необходимо извършването на подбор,тъй като длъжността,заемана от ищцата”преводач английски език”е била една и тя не е била съкратена. Тезата на касатора е,че независимо,че длъжността на ищцата не е била съкратена- реално съкращаване в щата е налице,защото в управлението,в което тя е работила”П.,проектиране и изграждане” с новото щатно разписание заеманите длъжности са били намалени от 44 на 34 и работодателят се е възползвал от правото си по чл.329 ал.1 от КТ, извършвайки подбор в интерес на производството, да уволни служител,чиято длъжност не се съкращава,за да останат служителите с по-висока квалификация, които работят по-добре.В тази връзка и поставя въпрос си,които е от значение за решаването на спора/тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда/ и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/тъй като изисква тълкуване на закона, съобразно съвременните обществени условия и изясняване и уеднаквяване на съдебната практика/.На това основание/ чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/следва да се допусне касационно обжалване,поради което,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение