Определение № 4024 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4892/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 87 060/28.09.2023 година, подадена от Т. П. Б., срещу определение № 10 476/05.09.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-ІІІ-В, постановено по ч. гр. д. № 9008/2023 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното определение № 20 460/08.06.2023 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 53-ти състав, постановено по гр. д. № 67 055/2022 година, с което е оставена без уважение подадената от Б. молба за изменение на постановеното по същото първоинстанционно дело определение № 15 909/02.05.2023 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането на Т. П. Б. по чл. 248 от ГПК да бъде уважено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Т. П. Б. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Ответникът по частната касационна жалба „Балкан Холидейз Сървисис“ ООД гр. София е подал отговор на същата с вх. № 103 289/08.11.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 10 476/05.09.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-ІІІ-В, постановено по ч. гр. д. № 9008/2023 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение, като оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. Т. П. Б. е била уведомена за обжалваното определение на 21.09.2023 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 87 060/28.09.2023 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд е посочил, че споделя крайните решаващи изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК на Т. П. Б. за изменение на определение № 15 909/02.05.2023 година на Софийския районен съд, 53-ти състав, постановено по гр. д. № 67 055/2022 година, с което било прекратено производството по делото, поради оттегляне на предявения иск, в частта за разноските. Крайните изводи на първоинстанционния съд били обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в частната жалба били изцяло неоснователни. Производството по гр. д. № 67 055/2022 година на Софийски районен съд, 53-ти състав, било образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, предявен от „Балкан Холидейз Сървисис“ ООД гр. София срещу Т. П. Б.. С молба от 28.04.2023 година, преди насрочване и провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, дружеството било направило оттегляне на предявения иск на основание чл. 232 от ГПК и производството по делото било прекратено с определение № 15 909/02.05.2023 година. С молба от 15.05.2023 година Т. П. Б. била направила искане за допълване на определението от 02.05.2023 година, като съдът се произнесял по искането направено с отговора на исковата молба искане за присъждане на направени по делото разноски. С обжалваното определение № 20 460/08.06.2023 година на Софийския районен съд, 53-ти състав, постановено по гр. д. № 67 055/2022 година била оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на Т. П. Б. за изменение на определението от 02.05.2022 година, в частта за разноските. Според въззивният съдебен състав, в действителност, в случаите на прекратяване на производството по делото, поради направено оттегляне на иска, ответникът имал право на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Това обаче важало само когато разноските били извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължали, тъй като били направени без основание и не по повод на делото, тъй като до датата на получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото, ответникът нямал основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по делото. В конкретния случай, след прекратяване на производството по делото (прекратено с определение постановено в закрито заседание на 02.05.2023 година), на 05.05.2023 година Т. П. Б. била подала отговор на исковата молба, като на 15.05.2023 година била депозирала и молба с искане за присъждане на разноски. Видно било от представения към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие, че разноските за адвокатско възнаграждение били извършени от Б. преди получаване на препис от исковата молба-договорът за правна защита и съдействие бил сключен на 12.04.2023 година, като на същата дата било изплатено в брой и дължимото адвокатско възнаграждение, предвид отбелязването в т. IІ от договора. Безспорно било обстоятелството, видно от приложено по делото съобщение, че препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били надлежно връчени на Т. П. Б. на 18.04.2023 година. Т. е. единствения обоснован извод, който следвало да се направи в процесния случай, бил че разноските за адвокатско възнаграждение били направени от Т. П. Б. преди получаване на препис от исковата молба. Препис от исковата молба бил получен от страна на Б. на 18.04.2023 година, а разноските за заплатено адвокатско възнаграждение били направени на 12.04.2023 година. Поради обстоятелството, че разноските били направени преди получаване на препис от исковата молба, ищецът не дължал заплащането им на ответницата. Не били налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на разноски на Т. П. Б.. Този извод съответствал на фактическата обстановка по делото, предвид липсата на извършени процесуални действия от Б. преди прекратяване на производството по делото на 02.05.2023 година. Единствените процесуални действия от страна на Т. П. Б. били извършени след прекратяване на производството по делото, едва на 05.05.2023 година с подаване на отговор на исковата молба. До този момент (05.05.2023 година) по делото нямало данни за извършени процесуални действия от страна на ответницата. С оглед на това и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции за неоснователност на искането на Т. П. Б. по чл. 248 от ГПК за изменение на определението от 02.05.2023 година, в частта за разноските, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следвало да бъде потвърдено, а подадената частната жалба, като неоснователна следвало да се остави без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. П. Б. е поставила следния въпрос, въз основа на който иска да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, а именно за това дължат ли се на ответника, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, разноските, направени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяването на делото. Твърди се, че този въпрос е включен в предмета на делото, като съставът на Софийски градски съд го е разрешил в противоречие с решение № 78/20.05.2018 година, постановено по гр. д. № 2952/2017 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., определение № 587/28.11.2011 година, постановено по ч. гр. д. № 408/2011 година и определение № 142/24.03.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 449/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о. Така посочените въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на определението му. В посочената от Т. П. Б. съдебна практика (определенията на ВКС), а и в цитираната от състава на Софийски градски съд такава е прието, че на ответника се дължат само разноските, направени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не по повод на делото-до датата на получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото ответникът няма основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по това дело. Също така е прието, че всички разноски, свързани с ползването на правна помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото заседание по него. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. В конкретния случай съставът на Софийски градски съд се е отклонил от така установената практика, тъй като не е отчел обстоятелството, че съгласно приложената по първоинстанционното дело разписка Т. П. Б. е получила лично в канцеларията на Софийски градски съд препис от исковата молба по гр. д. № 67 055/2023 година и приложенията към нея, заедно с указанията по чл. 131 от ГПК на 12.04.2022 година, поради което от тази дата по отношение на нея е възникнало процесуалното правоотношение по делото, а последващото връчване на 18.04.2022 година не може да породи действие. Предвид на това извършените от Т. П. Б. разноски са такива след връчването на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото, поради което подадената от нея молба за изменение на първоинстанционното определение в частта му за разноските следва да бъде уважена. Без значение е наличието и на друг спор между същите страни и със същото основание, тъй като претендираните разноски са свързани именно с настоящето производство и дължимостта им не може да бъде преценявана с оглед на другия спор, където ще се дължат други отделни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение