Определение № 560 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 533/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса чрез юрисконсулт Б. Ш. срещу Решение № 78 от 09.01.2020г. по в.т.д. № 4125/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 14 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение по т.д.№ 614/2018г. на СГС, ТО, 20 състав и осъждане на касата да заплати на „Национална кардиологична болница“ЕАД, [населено място] сумата 7 750лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска /30.03.2018г./ за извършена болнична клинична помощ по клинични процедури за м.юни 2016г. по договор № 22-6968 от 25.02.2015г. и сумата 1 304.58лв. обезщетение за забава за периода 01.08.2016г.-29.03.2018г.; сумата 97 616лв. за извършена болнична клинична дейност по клинични пътеки през м. ноември 2016г. по договор № 22-24-2473/25.02.2015г. и сумата 73 005лв.за извършена болнична медицинска дейност по клинични процедури за м.ноември 2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на 21 469.81лв. върху общата сума на последните две главници, дължимо за периода 01.07.2017г.-29.03.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на иска. Обжалвано е и решението в частта за присъдените в тежест на касата разноски. В касационната жалба конкретни касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК не са аргументирани. Изложени са подробни съображения за неоснователност на исковете. Искането е за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и отхвърлянето на претенциите. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради произнасяне по І.„Материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: І.1 .Може ли да бъде прогласена нищожност на част от клаузи от договорите между страните, без да са установени конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които да се правят изводи за нарушение на императивни правни норми; І.2.Нищожни ли са поради противоречие със закона клаузите от договорите, уреждащи конкретни параметри за извършване на медицински дейности и последващото й закупуване от НЗОК, при липса на дефинирано от страните по договорите нормативно основание /в случая Решение на Надзорен съвет на НЗОК/?І.3.Налице ли е порок във волята на страните в тази хипотеза?“ За да обоснове въведената допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК касаторът се позовава на решенията на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: по т.д.№ 3768/14г. на 2 т.о. /по което касацинното обжалване е допуснато за преценка за допустимостта на произнасянето от решаващия съд по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, какъвто не е бил предявен, вместо по заявения основен облигационен иск по чл.59 ЗЗД /; по гр.д.№ 5252/14г. на 4 г.о. /по което касационното обжалване е допуснато по процесуалноправните въпроси за допустимостта на решението, с което се признават правните последици на факти, които не се твърдят в исковата молба; за възможността да бъдат съединени искове за нищожност и унищожаване на сделка и за последващо съединяване на иск за нищожност поради липса на форма; за материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ; за доказателствената сила на изявленията на страните в други производства и начина на доказването им, за началото на давностния срок за предявяване на исковете за унищожение и за възможността правнолевантен факт да бъде доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили други факти, както и по материалноправните въпроси: невярната представа за кои елементи на сделката влиза във фактическия състав на измамата и за разликата между липсата на съгласие и абсолютната симулация /; по гр.д.№ 4175/13 на 4г.о. /по което касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос - действителен или нищожен поради липса на предмет е предварителен договор за продажба на паркомясто/; по гр.д.№3903/14 на 1 г.о. /допуснато до касационно обжалване по въпросите има ли правен интерес купувачът по приватизационна продажба по чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП, който се е разпоредил с придобития имот преди изтичане на срока по чл. 41, ал.2 ЗППДОбП, да се позовава на нищожност на извършената от него разпоредителна сделка, и допустимо ли е въззивният съд да се произнася по основания за нищожност, които не са въведени с изменение на иска и са направени след първото по делото заседание/; по т.д.№ 4123/13 на 2 т.о. на ВКС /по което касационно обжалване е допуснато по въпроса - нищожна ли е поради противоречието й с чл. 33, ал. 1 НВМОП /отм./ и чл. 43, ал. 1 ЗОП уговорката за заплащане на частично изпълнената работа при наличието на клауза за окончателно заплащане след цялостно изпълнение на възложената работа по договора за обществена поръчка, постигната след сключване на договора/ и на решение на АС Варна по т.д.№ 555/2017г. Последното решение /както и останалите актове на ВКС/ не са приложени към изложението. ІІ. Поради произнасяне по „материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на КС на Р България – решението по конституционно дело № 12/2006г. относно съдържанието на разпоредбата на чл.35 Закона за здравното осигуряване. Твърди се, че „изводите на въззивния съд противоречат на решението на КС. ІІІ.Поради произнасяне по „материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решаван различно от съдилищата. Посочва се, че е „ налице противоречива практика на СГС - едни състави приемат, че т.н. надлимитна дейност за дейности извън определените в приложение № 2 към съответния договор не следва да се заплаща/ т.д.№ 450/18г., 5177/18г.,т.д.№ 614/18г./, а други състави считат, че т.н. надлимитна дейност следва да се заплаща от НЗОК /т.д.№ 400/18,т.д.№ 909/18, т.д.№ 2004/17г./“. ІV. Поддържа се, че решението попада под хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК - същото е очевидно неправилно и явно необосновано. В писмен отговор МБАЛ“НКБ“ЕАД оспорва основателността на подадената касационна жалба и наличието на предпоставките за допускане на обжалването. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба ищецът се е позовал на договор за оказване на болнична медицинска помощ № 22-24-2473/25.02.2015г. и на договор за извършване на клинични процедури №22-6968 от 25.02.2015г., изменени с допълнителни споразумения от 25.05.2016г. Претендирал е заплащането на сумата 7 750лв., дължима за м.юни 2016г., представляваща неизплатена стойност на извършена и отчетена от Националната кардиологична болница дейност по клинични процедури и сумата от 170 621лв., дължима за м. ноември 2016г. дейност по клинични пътеки и клинични процедури, ведно със законната лихва и с обезщетение за забавено плащане. Основал е претенцията си на твърдения, че дейностите са отчетени съгласно изискванията на договорите и са дължими дори и да са надлимитни, тъй като в качеството си на изпълнител на извънболнична медицинска помощ не е имал право да откаже осъществяването й спрямо здравноосигурените лица. Поддържал е, че клаузите на процесните договори, с които се регламентира като основание за отказ от плащане надвишаване на стойностите по приложение №2 - чл.20, т.6 и чл.40,ал.6 вр.чл. 30,ал.2, т.1, са нищожни. Позовал се е и на решение на надзорния съвет на НЗОК от 17.01.2017г. за заплащане на процесните дейности. По делото не е имало спор, че болницата е оказвала медицинска помощ в изпълнение на задълженията си по двата договора, като по договор № 22-2473 от 25.02.2015г. е останала незаплатена сума в размер на 97 616лв. за дейности, извършени през м.ноември 2016г., с която е надхвърлена стойността по Приложение №2 към договора, а по договор № 22-6968/25.05.2016г. лимитът е бил надвишен с 73 005.лв. На 08.02.2018г. болницата е била уведомена, че с Решение № РД-НС-0411/17.01.2017г. Надзорният съвет на НЗОК е приел решение да закупи отчетената и незаплатена дейност по клинични пътеки и процедури за периода м.април - м.ноември 2016г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по Приложение №2 към сключените договори и, че с Решение на надзорния съвет на НЗОК №РД-НС-20/13.02.2017г. изпълнението на първото решение е отложено за срока по §9 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2017г. Въззивната инстанция е анализирала, че процесните договори са сключени на основание чл.59,ал.1 от ЗЗО вр. чл.29,ал.1 НРД за 2015г. и с тях болницата е поела задължение да оказва на здравно осигурени лица болнична медицинска помощ по подробно описани здравни пътеки; че съгласно чл.8 ЗЛЗ болничното заведение е длъжно да оказва болнична помощ на здравно осигурени лица като обемът на възложената дейност не е ограничен до достигане на определени стойности; че съгласно чл. 29,ал.1 от Националния рамков договор за 2015г. изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат от НЗОК в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор; че със сключените между страните договори на изпълнителя е вменено задължение да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност и няма възможност да поиска от пациента да заплати медицинската помощ, която е включена в обхвата на здравното осигуряване, тъй като същата съгласно разпоредбата на чл.47 ЗЗО се закупува от РЗОК; че принцип на здравното осигуряване, регламентиран в чл.5 ЗЗО е равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените на медицинска помощ; че в чл.35 ЗЗО е регламентирано правото на задължително осигурените да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Очертано е, че съгласно §1,т.2 от ДР на ЗЗО "Пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК" са определени по вид и обхват дейности по отделни специалности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор.“ и че така дефинираният пакет се отнася за дължимия набор от медицински дейности и процедури на всяко едно здравно осигурено лице. Съставът на САС е обосновал, че за да гарантира правата на гражданите, касата е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите за лечението на всяко здравно осигурено лице в болницата, в която то е избрало да се лекува, тъй като ако пациентът постъпи в друга болница, която не е изчерпала лимита си, то неговото лечение ще бъде заплатено, т.е бюджетът на здравната каса ще направи един и същи разход, но ще заплати стойността на лечението на друг оператор на медицинска дейност. С тези обстойни аргументи е обоснован изводът, че клаузите, които въвеждат ограничения при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ- чл.20,т.6, чл.32, ал.13,т.6, вр.чл.42 от договор № 22-24-2473/25.02.2015г., изменен с приложените по делото допълнителни споразумения и клаузите на чл. 28,ал.1 и свързаната с нея клауза на чл.27,ал.2 от договор №22-6968 от 25.02.2015г., противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи предоставянето на болнична медицинска помощ, въз основа на които тези договори са сключени, а именно - чл. 52 от Конституцията на РБ, чл.5 и чл.35 от ЗЗО. Счетено е, че посочените договорни клаузи поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити, което от своя страна води до неравнопоставеност при третирането на лица, потърсили медицинска помощ в конкретната болница преди или след изчерпване на тези лимитни стойности, поради което на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД предвиждащите такива ограничения уговорки са нищожни и не произвеждат действие. По тези съображения е счетено, че осъществената болнична помощ в изпълнение на сключените между страните договори следва да бъде заплатена в изпълнения обем, вкл. и за надлимитните дейности, след като е извършена съобразно изискванията сключените договори между болницата и здравната каса и е отчетена пред възложителя, който е приел отчета без възражения при проверката. Въпрос І.1.от изложението относно възможността за прогласяване нищожност на договорна клауза е предпоставен от теза - заложена в него хипотеза, която не съответства на правните аргументи, изложени от въззивната инстанция, а именно - че отсъстват установени конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които да се изведе нарушение на императивни правни норми. Въведената във въпроса условност е изцяло в противоречие с изводите на САС, който ясно и категорично е аргументирал кои клаузи от договорите недопустимо въвеждат ограничения - лимити при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ на здравноосигурени лица в противоречие на императивната нормативна уредба - чл. 52 от Конституцията на РБ, чл.5 и чл.35 от ЗЗО. Следователно въпросът има хипотетичен, а не обуславящ характер - не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане на факултативния касационен контрол съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГКТ на ВКС. Въпрос по п.І.2. е неясен и несъотносим с мотивите на обжалваното решение, в което не са изложени правни аргументи, основани на решението на НЗОК. Въпрос по п. І.3, който е отнесен към предходния, отново е изцяло извън предмета на спора и изводите на САС, който не се е произнасял дали е „налице порок във волята на страните“. Невъзможността за допускане на касационното обжалване по въпросите по пункт І. пряко следва и от обстоятелството, че отсъства твърдяното от касатора противоречие на изводите на САС с решенията на ВКС, посочени в изложението. Дадените в актовете на ВКС разрешения нямат общо нито с проблематиката, която касаторът счита за релевантна за спора, нито с правните доводи на въззивната инстанция. По пункт ІІ. от изложението не е посочен изобщо въпрос, който касаторът твърди да е разрешен в противоречие с решението на Конституционния съд. Неосъществена е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, която предпоставя формулирането на въпрос с правна характеристика. Решението по к. д. № 12/2006г. е неотносимо към спора. С него е отхвърлено искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. - т.е. то установява конституционосъобразност на разпоредби на бюджетен закон с действие, ограничено за 2007г. - извън исковия период. То не съдържа произнасяне по тълкуване на конституционен текст, приложим към настоящия спор, нито произнасяне по искане за конституционосъобразност на приложим към настоя спор акт на НС, поради което освен отсъствието на общата предпоставка по този въпрос не е налице и предпоставката на чл.280,ал.1,т.2,предл първо ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по пункт ІІІ. следва от отсъствие на ясно формулиран въпрос и от необосноваване на твърдението на касатора за формирана противоречива практика на СГС - на твърдението, че едни състави приемат, че т.н. надлимитна дейност за дейности извън определените в приложение № 2 към съответния договор не следва да се заплаща, а други състави считат, че т.н. надлимитна дейност следва да се заплаща от НЗОК. Както се посочи, към изложението не е приложен нито един от съдебните актове, на които касаторът се позовава. Касаторът и не твърди, че решенията на СГС, които цитира, са влезли в сила. Само по себе си противоречието в практиката на съдилищата не е основание за допускане на касационното обжалване при действащата и приложима за спора редакция на чл.280 ГПК. Невъзможността въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол на самостоятелното основание по чл.280,ал.2, предл.трето ГПК следва от обстоятелството, че касаторът смесва основанията за неправилност с твърденията си за „очевидна неправилност“. Въведените от него основания за неправилност неоснователно са отъждествени с основанието по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да видна от мотивите на съдебното решение, а не да изисква подробна преценка на фактическите и правни констатации и оценка за съответствие с действителното правно положение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно извършените процесуални действия на съда и страните, е относимо към критериите за неправилност на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Позоваването на очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, а в настоящия случай такава обосновка няма - доводите на касатора за очевидна неправилност са изведени не от съдържанието на мотивите на обжалваното решение, а е обосновано с твърдения за липса на обсъждане на Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава със собственото му становище по съществото на спора. Разноски на насрещната страна се следва да се присъждат. Към отговора на касационната жалба на МБАЛ“НКБ“АД е приложен договор за правна защита и съдействие от 02.03.2020г., но в него отсъства уговорено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора, а искането за присъждане на разноски за „първа и втора инстанция“ неправилно е адресирано до настоящата инстанция. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.