Определение № 60437 от 07.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1840/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], срещу решение № 184/30.06.2020г., постановено по в.т.д.№ 125/2020г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 709/23.12.2009г. по т.д.№ 580/2019г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне като неоснователен на иска на касатора по чл.231, ал.3 ДОПК за прекратяване на „Амелекс 1“ ЕООД, [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е при изпълнение, насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му да бъде предявен от публичния изпълнител след вписване на запора и без да се спазват изискванията по чл.96, ал.1 ТЗ, без връчване на изявлението за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в дружеството, каквато възможност дава чл.517, ал.4 ГПК?“. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание по чл.231, ал.3 ДОПК. Срещу длъжника К. Г. К. е образувано изпълнително дело за публични вземания, установени с наказателни постановления. С постановление на публичния изпълнител е наложен запор върху притежавания един дружествен дял от длъжника в ответното дружество с ограничена отговорност. Ищецът е твърдял, че на 20.03.2018г. е връчил на дружеството изявление за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, както и че тримесечният срок, в който, ако не бъдат погасени публичните задължения или не се заплати припадащата се на съдружника част от имуществото на дружеството, определена по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, ще предяви иск за прекратяването му, е изтекъл на 20.06.2018г. Апелативният съд е изложил съображения, че за уважаване на иска на публичния изпълнител по чл.231, ал.3 ДОПК трябва да са установени кумулативно следните предпоставки: наличие на публично вземане по висящо изпълнително дело, наложен запор върху дружествените дялове на длъжника, получено от дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изтекъл тримесечен срок от получаване на това изявление. Изявлението за прекратяване от 20.03.2018г. е изпратено на два електронни адреса. На електронния адрес на дружеството, вписан в търговския регистър, електронното съобщение не е отворено, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл.30, ал.6 ДОПК за редовно връчване. Второто електронно съобщение е отворено на 20.03.2018г., но ответникът е оспорил факта това да е негов електронен адрес за получаване на кореспонденция. Обстоятелството, че този втори адрес е записан от ищеца в електронната му система, е счетено за недостатъчно за формиране на извод за уведомяване на ответното дружество. Ищецът по иска е посочил, че този адрес се съдържал в заявление за издаване на ПИК, но не е доказал този факт, както и факта кое е лицето, което притежава посочения електронен адрес, още по - малко дружеството изрично да е заявило съгласие да получава съобщения на този адрес. Липсата на редовно връчване на изявлението за прекратяване на участието на длъжника в дружеството е обусловило крайния резултат от спора за отхвърляне на иска. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. В случая, поставеният от касатора правен въпрос не е обсъждан от въззивния съд, а и доводът, изразен чрез формулиране на въпроса, не е поддържан в инстанциите по същество, а е заявен за първи път с касационната жалба. Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск и е обсъдил спорните въпроси по фактите и обстоятелствата от значение за основателността на иска, предявен от публичния изпълнител по реда на специалния закон – ДОПК. В този смисъл не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът е претендирал разноски за касационното производство, но не е представил доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд