Определение № 232 от 12.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 653/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Шейново“ ЕАД искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на цена на извършена болнична медицинска помощ по клинични пътеки на основание сключени между страните договори, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът оспорва жалбата. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Не е налице изтъкнатото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с доводите, че въззивният съд неправилно е приел, че стриктното прилагане на чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ДВ, бр. 45 от 2006 г.) би означавало отказ да се предостави болнична помощ, доколкото лечебното заведение е имало право да подаде заявление за увеличаване на съответните месечни стойности, като формира листа на чакащите пациенти. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените от жалбоподателя доводи се свеждат до оспорване на правилността на правните изводи на въззивния съд, чиято проверка е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Въведено е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа да е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Нищожни ли са поради противоречие със закона клаузите от договорите, уреждащи конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и последващото й закупуване от НЗОК, при липса на изрично дефинирано от страните по договорите нормативно основание (в случая решение на Надзорен съвет на НЗОК? Налице ли е порок във волята на страните в тази хипотеза?“. Въпросът не отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място, същият не съответства на изложените от въззивния съд мотиви. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, доколкото, видно от мотивите на обжалваното решение, нищожност на отделни клаузи от процесните договори не е обсъждана и не е обосновавана. На второ място, въпросът не е и конкретен съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, тъй като се отнася до „клаузите от договорите, уреждащи конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и последващото й закупуване“, без изобщо да е посочено във връзка с какви клаузи се поставя. И на трето място, във втората си част – относно „порок във волята на страните“ - въпросът е изцяло неотносим към конкретния спор. Опорочаването на волята на страна по договора има за последица унищожаемост на същия по чл. 27 и сл. ЗЗД. В настоящото производство конкретни фактически твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 28-33 ЗЗД не са въведени. Във връзка с второто въведено основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не се обосновават нито общата, нито специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Общата предпоставка не е налице предвид липсата на формулиран от жалбоподателя, съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009, правен въпрос, вместо което най-общо е посочено, че „правните изводи на въззивния съд противоречат в цялост на решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционен съд на Република България, постановено по конституционно дело № 12/2006 год., относно съдържанието на разпоредбата на чл. 35 ЗЗО“. Специалната предпоставка също не е налице, доколкото посоченото конституционно решение е изцяло неотносимо към настоящия случай. С него е установена конституционосъобразност на разпоредби на бюджетен закон с действие, ограничено за 2007 г., т. е. значително преди процесния период. Същото нито има за предмет конституционосъобразност на приложими в случая разпоредби, нито има тълкувателен характер по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията по значими за настоящия спор конституционни норми, и поради това с него не може да бъде обосновано допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Накрая, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И във връзка с това основание не е посочен правният въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а единствено е заявено, че „гореизложеното поставя правни въпроси, имащи значение за развитие на правото“. Не е обоснована съобразно т. 4 от ТР № 1/2009 и специалната предпоставка. Не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция, доколкото не се обосновава да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументацията в тази насока се изчерпва единствено с общото твърдение, че е налице противоречива практика на първоинстанционни съдилища и че еднаквото решаване на сходни правни казуси ще е в интерес на всички граждани и институции. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане по чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца разноски не се дължат предвид липсата на доказателства такива да са направени в касационното производство. С тези мотиви съдът