Определение № 300 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 799/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. „К.” ТП - Д., чрез адвокат И. Р. от АК С. срещу решение № 168 от 25.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 260/2015 г. на Окръжен съд Силистра, с което се потвърждава решение № 168 от 13.08.2015 г. по гр.д. № 221/2015 г. на Дуловския районен съд за признаване на незаконно и отмяната на уволнението на М. Ш. К. от [населено място], област С. със заповед № 32/22.01.2015 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Горски надзирател” в ТП Д. „К.” - Д. и присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 5964 лева, ведно със законните лихви до изплащането. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси - каква е стойността на писмените доказателства относно констатирани нарушения на трудовата дисциплина, когато не са оспорени, както и следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните. Изложени са съображения, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, без да е представена съдебна практика, но се твърди противоречие с решение № 1116/01.10.2008 г. по гр.д. № 4876/2007 г. на ВКС, V г.о. Ответникът по касационната жалба М. Ш. К., чрез адвокат И. И. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: За да постанови своето решение, въззивният съд е установил, че ищецът е работил по трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение поради злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съдът не е възприел изводите на първоинстанционния съд, че към датата на прекратяване на трудовия договор, ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ като е приел, че работодателят не е бил уведомен за разрешения отпуск по болест. Болничният лист е издаден на 26.01.2015 г., за времето от 22.01.2015 г. до 25.02.2015 г. и е заведен при работодателя на 27.01.2015 г., а заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 26.01.2015 г. поради което според съда нямало нарушение на чл.333, ал.1, т.4 КТ. Въззивният съд е приел също, че не е нарушена процедурата по чл.193 КТ, но не са събрани убедителни доказателства, включително и експертиза за дисциплинарното нарушение на ищеца при извършване на дейността „маркиране на насажденията за сеч”, поради което заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна. При така установените фактически констатации в обжалваното решение, поставените въпроси в изложението на касационната жалба обуславят изхода на делото, но решаването им се предпоставя от прилагането на императивна правна норма във връзка със закрилата по чл.333, ал.1 КТ. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че работодателят е длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител за всеки отделен случай, когато в закона е предвидена закрила при уволнение по чл.333 КТ. Правнорелевантният момент дали е дадено предварително разрешение когато работник или служител е започнал ползването на разрешения му отпуск е връчването на заповедта за уволнение, в който волеизявлението за прекратяване на трудовия договор достига до адресата (чл.333, ал.7 КТ). Необходимостта от уведомяване за ползвания отпуск по болест възниква, когато работникът или служителят се е явил на работното място, за да изпълнява трудовите си задължения, без да уведоми работодателя си, че е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна нетрудоспособност, за което е издаден болничен лист. В случая, ищецът е ползвал отпуск по болест от 22.01.2015 г. до 25.02.2015 г., но не се е явил на работното място да изпълнява трудовите си задължения, а заповедта за уволнение му е била връчена по пощата на 26.01.2015 г., поради което е налице хипотезата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. При липсата на предварително разрешение за уволнението, заповедта за прекратяване на трудовия договор е незаконна и следва да се отмени, без да се преценява тежестта на дисциплинарното нарушение. Предвид гореизложеното и крайните изводи в обжалваното решение на въззивния съд за отмяната на уволнението, поставените въпроси в изложението към касационната жалба не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като закрилата при уволнение не е преодоляна, а съдебната практика е уеднаквена, което изключва противоречиво решаване на тези въпроси от съдилищата, според т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл цитираното решение № 1116/01.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4876/2007 г., V г.о., постановено по реда на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., не може да обоснове противоречиво решаване от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а при липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените от касатора въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение