Определение № 50748 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета Р., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 59 от 31.01.2022г. по в.гр.д. № 758 по описа за 2021г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 502422 от 22.06.2021г. по гр.д.№ 1127/2019г. на РС Разлог като на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ е признаване за незаконно уволнението на Н. И. У., извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, отменена е заповед № 13 от 26.09.2019г., възстановена е на заеманата длъжност „медицинска сестра“ и е осъдена [община] да заплати обезщетение за времето, през което У. е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 900лв., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2019г., като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно с два решаващи довода: липса на намаляване на обема на работа, преценено към съответно извършваната от ищцата дейност, реализирана чрез изпълняваната трудова функция и незаконосъобразен подбор. Прието е, че за периода 2017-2019г. броят на децата в яслените групи, както в цялата детска градина, така и във филиалите в [населено място] и [населено място] няма съществено намаление, което да е с траен характер /защото няма съществена промяна в бройката на записаните, а не на посещаващите/. Подборът не е извършен между всичките шест лица, заемащи идентична длъжност в детската градина/, а само между двете, заемащи длъжността във филиалите й./ Не е доказано изпълнението на критериите по чл.329 КТ, защото работодателят не е ангажирал доказателства, въз основа на които да бъдат установени обстоятелствата, посочени в изготвения протокол от нарочната комисия по извършване на подбора. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Следва ли работодателят да определи и обективира показатели за оценка на действителните качества на работника или служителя в съответствие с критериите по чл.329, ал.1 КТ и подлежи ли подборът на съдебен контрол, когато е оспорен от работника?, 2. При наличието на оспорване на протокола за извършен подбор, подлага ли съдът на преценка дали оценките на комисията съответстват на действително притежаваната от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа? Подлежи ли на преценка обстоятелството дали в подбора са включени всички работници или служители, заемащи същата или сходни длъжности? и 3. До колко е допустимо, лицата включени в подбора, да бъдат оценени преди процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение?Твърди противоречие на въззивния съд с приетото в ТР № 1/ 4.01.2001г. по т.д. 1/2001г. на ОСГТК на ВКС. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. И. У., чрез процесуалният представител адвокат Я., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не е налице посоченото специално основание за допускане на касационно обжалване, както и че постановеният въззивен акт е правилен, във връзка с което излага подробни доводи. Претендира, по списък, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 26.04.2022г., в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой. Настоящият съдебен състав счита, че по поставените въпроси, касаещи законосъобразността на извършен подобор, не следва да се допуска касационно обжалване, защото всеки един от тях е разрешен в съответствие с установената съдебна практика и не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговорът на поставените въпроси се съдържа в ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д.№ 3/2011г.на ОСГК на ВКС: Правото на работодателя на подбор, като част от правото на уволнение, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Този контрол не се изчерпа с формалното прилагане на критериите по чл.329 КТ, а обхваща и проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Критериите по чл.329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване подлежи на установяване. Затова, когато работникът или служителят е оспорил законосъобразността на извършеният подбор, работодателят следва да установи /за което разполага с всички доказателствени средства по ГПК/, че дадената от него оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова функция, съответства на действително притежаваната. Затова, при оспорване на протокола за извършен подбор, съдът подлага на преценка дали оценките на комисията съответстват на действително притежаваната от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Изготвеният от нарочната комисия по извършване на подбора протокол е писмен документ, представляващ писмено доказателство и когато той е оспорен, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя. На доказване подлежат всички обстоятелства – включване в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на дадената оценка по отделните показатели на действително притежаваните и проявени професионални качества и квалификация с оглед възложената работа. Когато – след направеното от работника оспорване на представените от работодателя документи, установяващи извършването на подбор, работодателят не е ангажирал допълнителни доказателства, установяващи гореизброените обстоятелства, законосъобразността на подбора не може да ес приеме за установена. Доколкото целта на подбора е – пред вид необходимостта от извършване на уволнение – на работа да останат тези лица, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, лицата включени в подбора, следва да бъдат оценени във връзка с процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение /а не по принцип/. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд