Определение № 1765 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 793/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от „Пегас Алфа“ ЕООД частна жалба с вх. № 26322/20.11.2023 г. срещу разпореждане № 4130/18.10.2023г. по в.ч. гр.д. № 2050/2023г. на САС, ТО, 13 състав, с което е върната частната му жалба с вх. № 20751/19.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2050/2023 г. по описа на САС. Твърди, че са налице основанията на чл.64, ал.2 ГПК и иска обжалваното разпореждане да бъде отменено. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по предявени от Д. Г. срещу „Пегас Алфа“ ЕООД иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. т.3 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.357, ал.1, във вр. чл. 188, т.2 КТ. На 03.05.22 г. СРС, 69 състав е постановил решение № 4160/22 г., срещу което е подадена въззивна жалба от „Пегас Алфа“ ЕООД. С определение № 19497/02.09.2022г., СРС, 69 състав е отхвърлил молбата на „Пегас Алфа“ ЕООД за освобождаване от държавна такса по въззивната му жалба, срещу което определение е подадена частна жалба с вх. № 227187/25.10.22 г. С определение № 903/23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 12280/22г., СГС е потвърдил определение № 19497/02.09.2022г., СРС, 69 състав. На 27.02.2023г. по делото е постъпила молба от „Пегс Алхфа“ ЕООД с искане за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение № 903/23.01.23 г. на СГС, постановено по ч.гр.д. № 12280/22г. С определение № 3656/22.03.23 г., постановено по ч.гр.д. № 12280/22г., СГС е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ. На 19.04.2023 г. по делото е постъпила частна жалба от „Пегас Алфа“ ЕООД срещу определение № 3656/22.03.23 г. на СГС по ч.гр.д. № 12280/22г., СГС, по която е образувано ч.гр.д. № 2050/23г., по описа на САС,13 състав. С определение № 1944/27.07.2023г., САС, ТО, 13 състав е прекратил производството по в.ч.гр.д. № 2050/23г. и го е изпратил по компетентност на ВКС. Срещу постановеното от САС, ТО, 13 състав определение № 1944/27.07.2023 г. е подадена частна жалба, която с разпореждане № 4130/18.10.2023 г. е върната поради неизпълнение на дадените указания, което разпореждане е предмет на обжалване. Настоящият съдебен състав счита, че с обжалваното разпореждане е върната частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване. Правилността на постановеното от САС, ТО, 13 състав определение № 1944/27.07.2023г., с което е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 2050/23г. и делото е изпратено по компетентност на ВКС, не може да бъде контролирана по пътя на неговото самостоятелно обжалване /както е приел Софийски апелативен съд/, като преценката за това кой е компетентния орган да разгледа частната жалба с вх. № 36997/19.04.2023 г. срещу определение № 3656/22.03.23 г. на СГС по ч.гр.д. № 12280/22 г. следва да се извърши от ВКС в производството по самата частна жалба. Разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК предвижда, че ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Определението на съда, с което прекратява производството пред себе си и го изпраща на друг съд, не обвързва съда, на който е препратено, който може да приеме, че то не му е подсъдно и да повдигне спор за подсъдност. Споровете за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по- горен по степен съд. Ако те принадлежат на различни по- горни съдилища, спорът се разрешава от този по-горен съд, в чиито район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Споровете за подсъдност, в който участва апелативен съд се разрешават от ВКС- чл.122 ГПК. В процесуалният закон липсва правна уредба /с изключ. на чл.63, ал.9 от ЗСВ при спор за подсъдност между ВКС и ВАС/, при която ВКС, на който делото е изпратено по компетентност от друг съд, може да повдига препирня за подсъдност. Липсата на правило, посочващо кой съд разрешава спор за подсъдност между ВКС и друг съд налага извода, че възможността за такава препирня е недопустима- изключена по силата на закона. Ето защо и при липсата на възможност ВКС да разрешава препирня „със себе си“, въпросът кой е функционално компетентният съд, следва да бъде разрешен по задължителен начин от ВКС при произнасяне по частната жалба на „Пегас Алфа“ ЕООД с вх. № 36997/19.04.2023 г., изпратена му по компетентност от САС. Ето защо и обжалваното разпореждане № 4130/18.10.23г. на САС, ТО, 13 състав /предмет на обжалване по частна жалба вх. № 26322/20.11.2023г., по която само е настоящото ч.гр.д. № 793/24г./, с което е върната, подадената от „Пегас Алфа“ ЕООД частна жалба с вх. № 20751/19.09.23г. срещу определение № 19545/27.07.23г. по в. ч.гр.д. № 2050/23г., е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се докладва за разпределяне на частна жалба вх. № 36997/19.04.2023 г. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,