Определение № 141 от 05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3601/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 260268 от 04.08.2020 г. по в.гр. д. № 1220/2020г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ. Жалбоподателят- В. Т. Б. чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът се е произвесъл по павни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът „Фронтпорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. А., е депозирала писмен отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на касационното обжалване. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от – В. Т. Б. срещу „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“, Летище Варна искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 105/05.08.2019г на Изп.директор и Главния финансов директор на „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“АД, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ, както и за осъждане на дружеството да й заплати сумата от 2419,70лв /две хиляди четиристотин и деветнадесет лева и 70ст/, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 5.08.2019г до 5.02.2020г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.06.2018г до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ и чл.86 ЗЗД. По делото е установено, че ищцата е била в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 18/29.09.2017г, считано 02.10.2017 г. с ответното дружество на длъжност „Експерт връзки с обществеността“ към Централно управление, отдел „Връзки с обществеността“, отдела се е състоял от началник и трима експерти. При постъпването си на работа ищцата е констатирала, че заеманата от нея позиция е нова. Установено е също така, че на 05.08.2019 г. на ищцата е връчена заповед № 105/06.08.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 предл. второ от КТ, като основанието за прекратяването на трудовото правоотношение е съкращаване на щатната длъжност. Прието е, че заповедта за уволнение е редовна от формална гледна точка – съдържа всички предвидени в закона реквизити: издадена е от компетентен орган, в кръга на службата му и е в предвидената от закона писмена форма. Като е съобразил събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че към 01.0.2019 г. щатното разписание на отдел „Връзки с обществеността и .. “е включвало Началник отдел и три щатни бройки „Връзки с обществеността“, само една щатна бройка за експерт „Връзки с обществеността“ и била разкрита нова щатна длъжност „Експерт дигитален маркетинг“. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че при съпоставката на длъжностите според НКПД, макар да попадат в общата група с код 243 Специалисти по продажби, маркетинг и връзки с обществеността, същите са на различни позиции; 2431 Специалисти по реклама и маркетинг; 24316002 Експерт маркетинг; 2432 Специалисти по връзки с обществеността 24326001 Експерт връзки с обществеността. За да се прецени дали в конкретния случай има съвпадане на основната част от функциите на двете длъжности съдът е счел, че е необходимо да се изясни и какво се влага в понятието „връзки с обществеността“ и „дигитален маркетинг“: Изложил е съображения за това, че „връзки с обществеността“ е дейност по управление на информацията, свързана с публичния имидж на една организация, която създава взаимно изгодни взаимоотношения между нея и нейните потребители, от които взаимоотношения зависи нейният успех или провал, като дейностите по PR включват говорене на конференции, работа с медиите, кризисни комуникации, социални медии, както и комуникации с работещите в дадена организация и за разлика от рекламата, при която има еднопосочна комуникация, при PR целта е да има взаимодействие между организацията и публиките, в резултат на което двете страни да се променят към по-добро. Съобразил е, че „дигитален маркетинг“ като вид маркетинг представлява съвкупност от всички дейности, чиято основна цел е генериране и увеличаване обема на продажбите и това са всички активности и техники за тяхното прилагане, използващи дигитални комуникационни средства и Интернет.Посочено е, че дигиталният маркетигв своята основна същност се базира на представянето на продукти/услуги в глобалната Интернет среда, използва цифрови рекламни канали за комуникация за разпространение на продукти и услуги на максимално широка аудитория, за да се популяризира успешно дадената стока/услуга, като така се изгражда лична връзка с клиента. След анализ на основните функции на двете длъжности въззивният съд е приел, че не е налице идентичност между тях, а работодателя има задължение да извърши подбор, когато за една и съща длъжност се заема от две или повече лица. В случая е прието, че към датата на заповедта от 02.08.2019 г. реално е съкратена единствената бройка за длъжността „Експерт връзки с обществеността“ и след като липсва идентичност в трудовите функции на двете длъжности „Експерт връзки с обществеността“ и „Експерт дигитален маркетинг“ то не би могло да бъде извършван подбор измежду лицата, които са ги заемали. Прието е, че новото щатно разписание влязло в сила на 02.08.2019 г. и към датата на издаването на уволнителната заповед – 05.08.2019 г. длъжността на ищцата е съкратена. Въз основа на изложените фактически и правни изводи въззивния съд е приел, че уволнението е законосъобразно и е отхвърлил предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на процесуалено и материалноправни въпроси от значение за спора: 1/ В кой момент е налице основанието съкращаване на щата в хипотезата, в която е взето решение от компетентния орган за съкращаване на щата на съществуващите щатни бройки, част от които се съкращават от датата на решението, а останалите от датата одобрена от управителния съвет от по – късен етап?; 2/ Кой е релевантния момент за преценка упражнено ли е законосъобразно правото на работодателя на уволнение при съкращение в щата, както и правото или задължението на работодателя да извърши подбор по реда на чл. 329, ал.1 от КТ хипотеза на взето решение от компетентния орган за последователно пермахване на длъжности и откриване на нова длъжност? твърди се, че отговора на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за за развитие на правото основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението е формулиран и въпрос в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Следва ли съдът при преценката налице ли е реално съкращение в щата да вземе предвид естеството на възложената работа на съкращаваната длъжност с тези на новооткритата длъжност? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение по гр.д. № 5342/2013 г. на IV – г.о., Решение по гр.д. № 2239/2016 г., Решение по гр.д. № 803/2010 г. на IV – г.о., Решение по гр.д. № 110/2010 г. на IV – г.о., Решение по гр.д. № 437/2012 г. на III - г.о., Решение по гр.д. № 1037/2011 г. на IV – г.о., Решение по гр.д. № 5826/2014 - IV – г.о.; 2/ Задължителен ли е подборът по чл. 329, ал.1 КТ при извършено уволнение поради съкращаване на част от щатните бройки и са открити нови длъжности, в които фактически изпълняваните трудови функции са запазени в основното си съдържание? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение по гр.д. № 1277/2010 г. на III – г.о., Решение по гр.д. № 1152/2010 г. на III – г.о., Решение по гр.д. № 229/2012 г. на IV – г.о. 3/ Задължителен ли е подборът по чл. 329, ал.1 от КТ при извършено уволнение поради съкращаване на част от щатните бройки и са открити нови длъжности, в които фактически изпълняваните трудови функции са запазени в основното си съдържание? Твърди се че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение по гр.д. № 1227/2010 г. на III – г.о., Решение по гр.д. № 954/2009 г. на IV – г.о., Решение по гр.д. № 229/2012 г. на IV – г.о. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В същата, обективирана и в решение № 232 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 871/2010 г., IV г.о. е изразена тезата, че „Съкращаване на щата означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му. В тази проверка се включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата обаче съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ във всички случаи е в тежест на работника или служителя.“ В практиката се приема, включително и в посочената от жалбоподателя такава, че при преценка дали е налице реално съкращаване на щата съдът следва да направи анализ дали е налице идентичност между съкратената длъжност и останалите длъжности със сходни трудови функции, като при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността / в този смисъл решение № 168/10.06.2014 г. по гр.д. № 824/2013 г. ВКС/. В случая съдът, за да постанови своето решение, в съответствие именно с тази практика, е сравнил трудовите функциите на длъжността заемана от жалбоподателката и трудовите функции на двете останали длъжности „Експерт връзки с обществеността“ и „Експерт дигитален маркетинг“ и е приел, че не е налице идентичност между трудовите функции, че е налице реално съкращаване на щата на единстве4на щатна бройка, поради което и подбор по чл.329, ал.1 КТ не следва да бъде извършван. По поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение, настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Жалбоподателят не е мотивирал наличие на конкретни пороци на постановеното въззивно решение, които да обуславят извод за очевидна неправилност на същото, доколкото не се посочват и такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това дали твърдяната неправилност действително е налице. Преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на решението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото пред ВКС разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът