Определение № 204 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 798/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, в редакцията след изм. с ДВ, бр. 86/2017г. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Л. И., подадена чрез гл. юрисконсулт В. Ф. и старши юрисконсулт М. П., срещу въззивно решение № 8000 от 28.11.2017г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 11620/2017г., в частта, с която е потвърдено решението от 05.01.2017г. по гр. д. № 10161/2013г. на Софийски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от П. М. П. срещу [фирма] искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, като е отменена заповед № 52/30.01.2013г. на управителите на ответното дружество, с която на ищеца е наложено наказание „уволнение“; ищецът е възстановен на заеманата длъжност „машинист, локомотивен, маневрена работа, депо II гр.“ в Експлоатационен пункт С., при Локомотивен район Д. на [фирма] и ответникът е осъден да му заплати сумата над размера от 4 099,92 лв. до размера от 4 675,32 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода от 01.02.2013г. – 01.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2013г. В частта, с която е потвърдено решението от 05.01.2017г. по гр. д. № 10161/2013г. на Софийски районен съд, 119 състав, в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на заповед № 13/07.01.2013г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и по чл. 128 КТ за заплащане на сумата от 529, 46 лв. – трудово възнаграждение за месец 01.2013г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2013г., въззивното решение не подлежи на инстанционен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Освен предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с конкретно формулирани в изложението правни въпроси, касаторът заявява и подробно обосновава искане касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК /нова, ДВ, бр.87 от 2017 г./ - поради очевидна неправилност на въззивното решение. С оглед горното и предвид образуваното конституционно дело №10/2018г., по което с определение от 04.06.2018г., постановено на основание чл.17 от Закона за Конституционния съд, К. съд на Република България е допуснал „за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд, направено по друго дело, за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК /обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: „...както и при очевидна неправилност.“, при съобразяване и на обстоятелството, че доколкото конституционният съд вече е сезиран, не е необходимо повторно сезиране на същото основание, се обосновава извод за наличие на основание по чл.229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение от Конституционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6, във връзка с чл.292 ГПК, вр. чл.17 от З., Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.