Определение № 1391 от 04.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4903/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 18.04.2013г. по гр.д.№ 2732 / 2013г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – А. “М.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът О. С. Т., чрез процесуалния си представител, в писмено становище моли да не се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстнационното решение, е уважил предявените искове: признал е за незаконно, уволнениото извършено със заповед №7257/23.07.2012г. на Директора на А. “М.”, извършено на основание чл.325, ал.1,т.12 КТ, възстановил е О. С. на длъжност “младши митнически специалист” в МБ “София-запад”, М. С. и е осъдил А. “М.” да му заплати сумата 2 822 лева обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за времето от 26.07.2012г. до 05.12.2012г. Въззивният съд е приел, че към датата на връчване на заповедта за уволнение липсва валидно решение на компетентен орган за определяне длъжността “младши митнически специалист” в А. “М.” за заемане от държавен служител. Прието е, че съгласно пар.9, ал.1 от ПДР на Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. такива длъжности са само “главен митнически специалист”, “старши митнически специалист” и “митничиски специалист”, а едва с внесена поправка с Дв.в. бр.75/02.10.2012г. е публикувана поправка в приетата наредба като в пар.9 думите “митнически специалист”, се чете “младши митнически специалист”. По отношение на обезщетението за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение съдът е счел, че такова се дължи за времето от 26.07.2012г. до 05.12.2012г. В изложението към касационната жалба жалбоподателя - работодател, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за изхода на спора – относно правната характеристика на длъжността “митнически специалист” и длъжността “младши митнически специалист” с оглед приложението на пар.9, ал.1 от ПДР на Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. и чл.325, ал.1, т.12 КТ. Представя решение от 29.06.2010г. по гр.д.№1654/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, в което са посочени предпоставките за законното упражняване правото на уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ, решение от 21.11.2011г. по гр.д.№1414/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че за да е законно уволнението по чл.325, ал.1, т.12 КТ е необходимо да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност за заемане от държавен служител и други решения на състави на ВКС неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване по поставения въпрос.Поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1ГПК е основателно, тъй като с въззивното решение е даден отговор на поставения въпрос от значение за изхода на спора, но същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът