Определение № 1605 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 685/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "Б." ЕАД, ЕИК[ЕИК], действащо чрез процесуалния си представител А. М. – юрисконсулт, срещу въззивно решение № 6436 от 27.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 7616/2025 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, в която е потвърдено решение № 2124/10.02.2025 г. по гр. д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3738/05.03.2025 г. по гр. д. № 30873/2024 г. по описа на СРС и решение № 8558/13.05.2025 г. по гр. д. № 30873/2024 г. по описа на СРС, в частта, в която са уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Л. И. П. срещу „Б.“ ЕАД, като е отменено уволнението на ищеца от длъжността „отговорник спомагателни дейности“, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР- Изх.-4/27.03.2024 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и в негова полза е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 17 401,70 лв. за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна в съответната обжалвана част.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Ограничен ли е работодателят при въвеждане на нови изисквания за образование за определена длъжност, когато има промяна на длъжностната характеристика, изразяваща се само в детайлизирането, т.е. в по-висока степен на конкретизиране на основните функции и задължения, както и при разширяване на основните трудови задължения?

Сочи решение № 243 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 745/2011 г., IV г. о.; решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на III г. о. на ВКС; решение № 239/21.05.2012 г. по гр. дело № 799/2011 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 58/30.07.2015 г. по г. д. № 2600/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

2. Може ли съдът да приеме за недоказани факти, за които са представени частни свидетелстващи документи, които не са оспорени от насрещната страна и за които не е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК?

Касаторът счита, че в случая е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК по посочените въпроси, тъй като при решаване на спора, според неговите виждания, е необходимо тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и до усъвършенстване на правоприлагането, за да може да се постигне справедливост по решаването на гражданскоправни спорове от естеството на изложения.

Отделно се твърди, че на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК решението е очевидно неправилно.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от ищеца Л. И. П., действащ чрез адвокат Ц. М. от САК, с твърдения, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Претендират се разноски в производството.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на иска - чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел за установено, че ищецът, видно от трудов договор от 20.03.2000 г., е бил назначен на длъжността „счетоводител, той и личен състав“ при ответното дружество; че трудовото правоотношение на работника е било изменяно с допълнителни споразумения, сключени между страните, като с такова от 17.01.2014 г. същият е приел да изпълнява длъжността „отговорник спомагателни дейности“ при „Б.“ ЕАД, ЮЗЕР И., КС И..

Въззивният съд е посочил, че с влязло в сила на 11.03.2024 г. решение № 3123/13.06.2023 г. по в. гр. д. № 12334/2022 г. по описа на СГС, предходното уволнение на работника, извършено с акт за прекратяване БТГ-ЕИ/ЧР - Зап.-4/24.02.2022 г., е било отменено, като е бил възстановен на длъжността „отговорник спомагателни дейности“ при „Б.“ ЕАД; че няма спор между страните, че след отмяната на уволнението му и възстановяване на заеманата до уволнението длъжност работникът се е явил на работа, като с процесния акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-4/27.03.2024 г. трудовото му правоотношение е било прекратено отново, този път на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради факта, че не притежава необходимото образование за изпълнение на длъжността „отговорник спомагателни дейности" в РЗ ЮЗЕР И., а именно - „средно специално или професионално по професии от направление „Електротехника и енергетика“/„Строителство“ или висше електротехническо с професионална квалификация електроинженер“, което изискване е залегнало в длъжностната характеристика за длъжността „отговорник спомагателни дейности“ от 27.03.2024 г.

Въззивният съд е посочил, че на изследване в процеса подлежи осъществяването на предпоставките на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а именно - изменение на изискванията за образование за заемане на длъжността „отговорник спомагателни дейности“ в РЗ ЮЗЕР И. при запазване на същата трудова функция на длъжността като в тази връзка, позовавайки се на съдебна практика, е уточнил, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - изменението на изискванията за образование и/или квалификация предполага запазване на трудовите функции на заеманата по трудовия договор длъжност; че ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността (изцяло или отчасти) работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Съдът е коментирал, че съгласно приложените по делото длъжностни характеристики за длъжността „отговорник спомагателни дейности“ от 27.03.2024 г. и от 16.01.2014 г., се установява, че двете длъжности се намират на едно и също място в структурата на организацията на работодателя; че основните трудови функции на длъжността „отговорник спомагателни дейности“ по длъжностната характеристика от 16.01.2014 г. е да подпомага и да организира административната дейност на ЮЗЕР И., а по длъжностната характеристика от 27.03.2024 г. наред с посоченото е включена и изцяло нова функция, а именно - да отговаря за поддръжката на административната сграда на ЮЗЕР И..

Съдът е посочил детайлно основните задължения на длъжността „отговорник спомагателни дейности“ по длъжностната характеристика от 16.01.2014 г. при необходимо образование за заемане на длъжността средно/висше, както и тези по длъжностната характеристика от 27.03.2024 г. при необходимо образование за заемане на длъжността средно специално или професионално по професии от направление „Електротехника и енергетика“/„Строителство“ или висше електротехническо с професионална квалификация електроинженер“. Приел е, че с оглед извършеното сравнение, не е било налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като длъжността, заемана от работника до промяната в изискванията за образование с длъжностната характеристика от 27.03.2024 г., не е запазила основните си, характеризиращи я трудови функции.

Съдът се е мотивирал с това, че след промяната с длъжностната характеристика от 27.03.2024 г. за длъжността „отговорник спомагателни дейности“ е предвидена изцяло нова основна трудова функция, а именно - да отговаря за поддръжката на административната сграда на ЮЗЕР И., вследствие на което са включени и нови задължения, свързани с поемането на отговорности, свързани с цялостната поддръжка на сградата на ЮЗЕР И., в това число - извършване на ремонти, както и контрол по отношение на състоянието на „ВиК“ инсталациите и на отоплителните инсталации във всички сгради на ЮЗЕР И.; че длъжността е запазила само наименованието си, като е налице съществена промяна в определящите я трудови функции и задължение и промяна в изискването за образование, поради което е достигнал до извода, че се касае за изцяло нова длъжност след промяната от 27.03.2024 г., поради което не се обосновава уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а съкращаване на щата по отношение на старата длъжност с разкриване на нова, което би обусловило прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но не и на визираното в заповедта за прекратяване на трудовия договор основание.

Въззивният съд е споделил извода, формиран в първоинстанционното решение, че при упражняването на правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят е нарушил забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ. Посочил е, че според установената практика съдът не е компетентен да се произнася какво точно образование налага нуждата на работодателя и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ като в случая е приел, че промяната в изискването за образование за заемане на длъжността, на която е бил възстановен ищецът, е било с цел трудовото му правоотношение да бъде прекратено отново, а не с оглед нуждите на работодателя.

Съдът е коментирал, че промяната в длъжностната характеристика за длъжността „отговорник спомагателни дейности“ е извършена веднага след възстановяване на ищеца на работа с решение № 3123/13.06.2023 г. по в. гр. д. № 12334/2022 г. по описа на СГС, явяването му на работа и последвал изричен отказ от негова страна да заеме друга предложена му длъжност „работник кухня“, вместо длъжността, на която е възстановен със съдебното решение - „отговорник спомагателни дейности“; също така, видно от приложената длъжностна характеристика за същата длъжност, но в друго териториално поделение на работодателя, нито е извършено изменение на изискването за образование, нито на трудовите функции, подобно на извършеното изменение, засягащо длъжността, заемана от ищеца. Изложеното, според въззивния съд, несъмнено води до извод за злоупотреба с право от страна на работодателя, което представлява самостоятелно основание за отмяна на извършеното уволнение.

Излагайки тези доводи, въззивният съд е достигнал до извода за основателност на предявените на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ искове.

По отношение на предявения на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ иск, съдът е отбелязал, че работодателят не е оспорил твърдението на ищеца за оставането му без работа по трудово правоотношение, което се доказва и от извършения оглед на трудовата книжка на ищеца, поради което е приел, че за ищеца е възникнало вземане за обезщетение за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г., което възлиза на сума в размер на 20 882,04 лв.

Поради обстоятелството, че ответникът е релевирал възражение за съдебно прихващане със сума в размер на 3 480.34 лв., представляваща заплатено от работодателя обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, въззивният съд се е произнесъл по това възражение, приемайки го за основателно, и е достигнал до извода, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сумата от 17 401,70 лв., а за разликата до 20 882,04 лв. да бъде отхвърлен като погасен чрез съдебно прихващане с подлежащо на връщане обезщетение за неспазено предизвестие.

С оглед така изложените съображения въззивният съд е постановил своя съдебен акт.

При така установените данни касационната инстанция намира следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В настоящото производство от значение са само основанията за допускане до касационно обжалване. Касационните отменителни основания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК и те са две – едно общо основание, представляващо конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, и специални основания, които са посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество, при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело.

Първият въпрос на касатора включва в съдържанието си неговото твърдение, че с променената длъжностна характеристика за длъжността „отговорник спомагателни дейности“ задълженията на работника само са разширени и уредени по-детайлно – т. е. оспорва се извода на въззивната инстанция по същество, поради което, така зададен, въпросът не обосновава общата предпоставка за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол.

Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които, както се посочи, не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че СГС не се е отклонил от формираната практика на ВКС, на която въззивният съд изрично се е позовал - решение № 730/28.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 79/01.06.2018 г. по гр. д. № 3365/2017 г. на ВКС, III г. о. решение № 58/30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. ВКС IV г. о., решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. ВКС IV г. о., решение № 192/14.06.2013 г.

Съдебната практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е константна за това, че въпросът какво образование и квалификация са необходими за съответната длъжност е въпрос от компетентността на работодателя. Съдебен контрол върху преценката на работодателя за изменение на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността е допустим в случаите на оспорване на уволнението при надлежно въведени от работника твърдения за злоупотреба с право, каквито ищецът е релевирал. Отделно от това, за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване в щата на съответната длъжност.

Въззивният съд е извършил внимателен анализ на представените по делото две длъжностни характеристика за длъжността „отговорник спомагателни дейности“, мотивирайки ясно и категорично своето решение.

Вторият въпрос, поставен от касатора, е неясен и подлежи на тълкуване.

Задавайки посочения по-горе въпрос, касаторът не е изпълнил задължението си да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното делото, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, съдържащи се в касационната жалба, нито от сочената от него съдебна практика. Предвид предмета на спора изобщо не става ясно защо е поставен този въпрос. Не става ясно кои частни свидетелстващи документи визира касаторът, които да са представени и неоспорени, както и не става ясно производство по реда на чл. 193 от ГПК по отношение на кои документи по спора той счита, че е следвало да бъде открито. От текста на депозираната касационна жалба може да се предполага, че в случая касаторът визира докладна записка № БТГ-ЧР-ДЗ-47/27.03.2024 г. Доколкото обаче липсва мотивировка в този смисъл в изложението на основанията за допускане, този въпрос е неясно зададен и не може безспорно да се изведе неговия смисъл.

Общото основание за допускане на решението на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК не се обосновава, респ. – не подлежи на изследване наличието на специалния критерий по т. 1 на този текст от ГПК.

Що се отнася до посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отбележи, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа неправилно разбиране от страна на касатора на това основание, подробно разяснено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Съгласно приетите в него правни разрешения точното приложение на закона, като допълнително основание, предполага наличие на съдебна практика, отразяваща неправилно тълкуване на закона или наличие на нуждаеща се от осъвременяване практика на съда. В случая касаторът не се позовава на съдебна практика, която счита за неправилна или нуждаеща се от промяна, нито аргументира непълнота, неяснота или противоречива съдебна практика по обсъжданите въпроси.

В касационната жалба като основание за допускане на решението на касационно обжалване е налице позоваване на основанието, визирано в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационният жалбоподател се е позовал на това основание напълно бланкетно, без да сочи каквито и да е аргументи в тази насока. Касаторът не сочи обстоятелства, които да обосновават наличието на сочената очевидна неправилност, която да може да бъде установена от ВКС в рамките на преценката по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК, без да се навлиза в съществото на спора.

Настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

Претендираната от касатора очевидна неправилност на въззивното съдебно решение не отговаря на процесуалния стандарт за достъп до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК, приет в съдебната практика на ВКС, поради което соченото основание не се обосновава.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство по делото в размер на 1 227.10 евро, съобразно представения списък на разноските и приложения договор за правна помощ и съдействие.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение