Определение № 1249 от 04.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4771/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. [населено място], общ. Р. чрез кмета Н. Д. Б., срещу решение № 1096 от 12.03.2014г по гр.дело № 27/2014г. на Благоевградски окръжен съд, което е потвърдено решение №5167 от 21.11.2013г на РС- Разлог, постановено по трудов спор. Отменено е наложено дисциплинарно наказание ”забележка”, като районният съд е изтъкнал на първо място нарушение по чл. 195 ал.1 КТ относно задължителни реквизити на заповедта, а като евентуален мотив ,че не се установява нарушение. Въззивният съд е изложил мотиви по съществото на спора- защо приема ,че санкционираното поведение на ищцата не е нарушение на трудовата дисциплина. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1, т.3 ГПК поради обстоятелството, че първоинстанционното и въззивното решение са различно мотивирани, при едни и същи доказателства, което е следвало да доведе и до едни и същи правни изводи, а решенията на съдилищата са противоречиви.Поради това защитата изтъква ,че е установено от закона правило (чл. 12 ГПК) и съответно неточното му прилагане (поради различието в мотивите на двете съдебни решения), е създаване на друго правило, основание за допускане до касационно обжалване по посочения текст. Ответницата по жалбата П. Х. Р. оспорва допустимостта до обжалване, поради липса на съдържателно изложение по касационните основания на чл. 280 ал.1 от ГПК и неотносимост на доводите на защитата към някое от тях. Иска разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, решаващо произнесен от въззивния съд в обжалваното съдебно решение, в определяща за изхода на делото насока. Разясненията, свързани с това общо изискване, са дадени в ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС. Общото позоваване на чл. 12 ГПК от защитата на касатора, без връзка със съдържанието на мотивите и решаващите изводи на въззивния съд, е коментар, чрез с който не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 от ГПК за поставяне на правен въпрос. Тезата, че щом въззивния съд потвърди обжалвано решение с различни от изложените в него мотиви, има противоречиво прилагане на правна норма, представляващо правен въпрос по прилагането на чл. 12 ГПК, е несъстоятелна и непонятна като правен довод. Въззивният съд е изпълнил задълженията си като съд, на който законът е възложил определени компетенции при проверка на обжалваното решение. Не се обосновава обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе разяснено основанието по този текст, разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата, за тази инстанция Те са установени в размер на 400 лева ,за адвокатска защита. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.