Определение № 2045 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4313/2024 г.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражение на страните ,както и всички събрани по делото доказателства.

Длъжен ли е въззивният съд да посочи ясни и убедителни мотиви като условие за процесуална законосъобразност на постановеното въззивно решение. Изтъква се противоречие с решение по гр.д №4163/2020г на Четвърто г.о на ВКС и цитираната в него задължителна съдебна практика /ППВС №1/13.07.1953г и др./ по първия въпрос, както и с решения по гр.д №964/2012г на Четвърто г.о и по гр.д № 796/2018г на Второ г.о ,ВКС,по втория въпрос .Защитата изтъква ,че не е обсъдено възражението за неправилно фактическо заключение относно поверителния характер на информацията, за която невярно се приема че е изпратена на личен имейл от служебен такъв ,поради което се поддържа противоречие с установената практика по първия въпрос.Счита мотивирането на нарушението от въззивния съд за неясно и неубедително ,съдът до голяма степен бил преоформил дефинираното от работодателя нарушение.Мотивите са привидни и несъдържателни (en gros).До объркване по въпроса води и приетото от съда, че нямало нарушение, свързано с разпространение на повелителна информация. Ответникът „Медицински център Американ Спайнъл Клиник.“ ЕООД е заявил отговор чрез адв. И. З., като оспорва соченото основание за допускане до касационно обжалване .Формулираните въпроси са общи и абстрактни и освен това не са произнесени в противоречие с практиката на ВКС. Претендира разноски за адвокатска защита След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По общо поставения процесуалноправен въпрос практиката на ВКС е константна в разбирането, че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, част от която цитирана в изложението, налице са и разясненията в т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно за изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуалноправен аспект. При постановяване на решението Софийски градски съд не е допуснал противоречие с тези изисквания за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание.Поставените процесуални въпроси имат утвърден отговор в практиката на ВКС в поддържания от защитата смисъл,но обжалваното въззивно решение не сочи пренебрегване на задължението да се обсъдят доводите и възраженията на страните, или на задължението съвкупно да се преценят доказателствата. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице, тъй като въззивният съд в решението си е отговорил на доводите във въззивната жалба за липса на каквато и да е недобросъвестност, след като ищцата М. не била разпространявала „конфиденциална” информация на трети лица; оплакването че неправилно от СРС било възприето като разпространение на такава информация препращането от служебна на лична поща и че липсва въведена от работодателя яснота коя точно информация от дейността си същият приема за „конфиденциална”. Отхвърлен е довод за липса на яснота и конкретност по отношение на нарушенията за които ищцата е наказана, подкрепен от жалбоподателката със съображения,че в нито един нормативен акт, уреждащ изпълнението на трудовите правоотношения няма понятие „конфиденциална информация“, както и че не е посочено кое трудово задължение е нарушила ищцата при вмененото й отклоняване на клиенти. Въззивният съд е изтъкнал, че в чл.10 от трудовия договор при заемане на длъжност „изпълнителен секретар“страните са уговорили, че за целите му „поверителна информация“ означава всички технически, правни, финансови, бизнес или други данни, скици, условия, планове, информация за сътрудници, пациенти или свързани лица, документация, маркетингови доклади, списъци на минали, настоящи и потенциални клиенти и партньори, документация за проекти, списъци, лични данни, сключени или предвидени за сключване договори, договорни или извън договорни отношения, типови договори, политика и процедури, цени и ценообразуване, информация, свързана с процеси, технологии и теории,всички имейли,ноу-хау и всякаква друга информация, която може да бъде разкрита от работодателя, предвид точното изпълнение на задълженията от страна на служителя или информация, до която има достъп, предоставен му от работодателя, или такава, която му е станала известна по друг начин във връзка с този договор или която е създадена като резултат от или във връзка с изпълнение на задълженията на служителя. В т.3 от договора страните са уговорили, че по време на действието на договора, както и след прекратяването му служителят е длъжен да не разкрива пред трети лица по какъвто и да е начин поверителна информация без предварително писмено съгласие на работодателя за такова разкриване. В длъжностната характеристика за длъжността „изпълнителен секретар,офис“ е посочено,че едно от основните задължения на служителя е да поддържа бази данни и да следи за тяхната поверителност, като пази в тайна сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения, а сред отговорностите е и задължението служителят да е лоялен към работодателя си като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието. В мотивите на решението е изследвана Заповед № 368/07.02.2019г.за налагане дисциплинарно наказание „уволнение“ в която е посочено, че последователно на 10.01.2019 г., на11.01.2019 г. и съответно на 21.01.2019 г. Я. М. е извършила действия в противоречие със сключения трудов договор и длъжностна характеристика към него,а именно: на 10.01.2019г. служителят направил изказвания на няколко от служителите на медицинския център да започват „да си търсят нова работа,защото медицинският център ще фалира“.В периода от 10.01. и 11.01 служителят умишлено отклонявал пациенти, които са искали да си заплатят лечение в клиниката. На 11.01.2019 г. от фирмената електронна поща служителят е препратил към личния си имейл /цитиран/ множество имейли, повечето от които от имейл акаунт, до който само тя има достъп /цитиран/, всеки един от които съдържа прикачени файлове с документация, която е интелектуална собственост,както и конфиденциална информация на Медицинския център,а именно: планове и процедури, информация, свързана с процеси и технологии, технически,бизнес и други данни, имейли, ной хау и друга информация, като копирайтинг текстове, презентации, маркетингови материали,фирмени ръководства и наръчници, авторски текстове и фирмени бланки. На 21.01.2019 г. без основателни причини е изтрита цялата изходяща поща / от цитирания служебен акаунт/ като и цялата изходяща поща на втория служебен имейл /акаунт. В заповедта е посочено,че разгледани поотделно и като съвкупност в линия на поведение на служителя, тези действия по своята същност представляват неизпълнение на трудовите задължения на служителя с оглед запазване на конфиденциална информация, както и умишлено затрудняване на работата с пациенти и разпространяване на невярна информация за работодателя сред служителите, което на свой ред затруднява нормалното функциониране на дейността на „Медицински център Американ Спайнъл Клиник.“, злоупотреба с доверието на работодателя, включително чрез разпространяване на поверителни сведения, посредством изнасянето на информация извън установените канали за комуникация, както и в цялост представляващи тежки нарушения на трудовата дисциплина. Нарушенията са квалифицирани от работодателя като такива по чл. 190, ал.1, т. 4 и т. 7 от Кодекса на труда и при това съдържание на заповедта въззивният съд е намерил същата за мотивирана съгласно чл.195 КТ.За неоснователни е приел доводите,че в отношенията на страните не било изяснено понятието„конфиденциална информация“.В трудовия договор, представен от ищцата с исковата молба е посочено съдържанието на понятието „поверителна информация“, като изрично са изброени и документите, които съдържат такава информация и обстоятелството,че в заповедта за наложено дисциплинарно наказание е използван изразът „конфиденциална информация“не е довело съда до извода, че ищцата не е била запозната със съдържанието на информацията, която попада в приложното поле на чл. 10 от договора. Изтъкнато е в мотивите на решението,че „поверителна“ и „конфиденциална“ информация са синоними и имат едно и също значение в българския език. Нещо повече, съдържанието на понятието „поверителна информация“ се е съдържало в раздел от трудовия договор озаглавен „Конфиденциалност“ поради което и въззивният съд приема, че ищцата – въззивник е била запозната при сключване на трудовия договор със съдържанието на това понятие, както и със съдържанието на информацията, която работодателят приема, че има значение за осъществяване на неговата дейност и която не следва да бъде разпространявана или употребявана за други цели,различни от упражняваната от служителя трудова дейност. Въззивният съд не е постановил решение в противоречие с изискванията за мотивираност на съдебния акт.След като спор за нарушението и неговите признаци е пренесен пред въззивна инстанция,съдебният състав на Софийски градски съд е приложил изискванията на чл.12 ГПК, чл.235, ал.2 и чл. 236 ГПК при постановяване на решението като съд по същество, съгласно разясненията в установената практика на ВКС.В установената практика фактическите признаци на основанието злоупотреба с доверие са определяни обобщено както по положителен път, така и по отрицателен път и е разяснявано, че настъпването вреда за работодателя, произтекло злепоставяне пред трети лица, извличането на конкретна имотна облага и умисълът в действията на извършителя на нарушението не са самостоятелно необходими условия за да е налице злоупотреба с доверие (реш. №86/25.05.2011г ІVг.о на ВКС, решение №20/2016 гр.д№3785/2015 ІІІ г.о, реш. №20/2016 гр.д№3785/2015 ІІІ г.о и др.) Както е посочено в реш.№ 242/2012г по гр.д №932/2011, ІV г.о, нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Изискванията за лоялност към работодателя се очертават и изясняват за всеки кокретен случай от спецификата на неговата дейност и от трудовата функция на служителя, включително при боравене с поверена информация. Съдържанието на нарушението от обективна и субективна страна е мотивирано преценено от решаващия въззивен съд с оглед императивната норма на чл.195 КТ и не в противоречие с начина, указан в трайно установената практика на ВКС ( реш № 676/12.10.2010, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 999/2009, ВКС, ІV ГО, решение № 379/24.06.2010, ВКС,ІV ГО по гр.д. № 410/2009 реш. № 722/2011г по гр.д №518/2009г ІV г.о и др). Противоречие с указанията по ППВС №1/1953г и формираната практика по чл. 290 ГПК по повдигнатите процесуалноправни въпроси Върховен касационен съд е изтъквал като основание за допускане до касационен контрол при необсъждане на довод или възражение от решаващо значение, не когато теза на защитата не е възприета от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата, изключващи претиндираните от страната доказателствени изводи, или правни последици. В случая е прието ,че ищцата е извършила вмененото дисциплинарно нарушение и е злоупотребила с доверието на работодателя.Въззивният съд е споделил застъпеното в практиката на ВКС разглеждане на този дисциплинарен състав като всяко действие, израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията работник / респ. служител/ и работодател, позовал се е на решение № 80/26.03.2010 г. по гр.дело № 4679 /2008г по описа на ВКС,І ГО. В конкретния случай Я. М., възползвайки се от доверието на работодателя си, както и предоставените й възможности за комуникация (достъп до компютър и съдържаща се в него информация) в работно време е изпратила файлове с документи, които съгласно чл.10 от трудовия договор следва да се квалифицират като поверителни,след което е изтрила изходящата поща,за да не бъде установено прехвърлянето им (което обстоятелство се установява и от събраните по делото гласни доказателства и приети по делото съдебно-технически експертизи).Отхвърлени са доводите,че в поведението на служителката не е имало умисъл да злепостави работодателя. Обсъдена е и субективната страна на нарушението въз основа на обективно установеното поведение - целенасочено действие и опит да се прикрие извършеното.Извършеното /а не самостоятелно действията по „заличаване но следите” както се постулира в изложението /според въззивния съд осъществява състава на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя“, независимо дали действията са довели до разпространяване на поверителни сведения.Мотивирано е посочено,че трудовите задължения на ищцата не включват възможността да използва получената при изпълнението им информация за лични цели. Не се установява,че на ищцата е предоставена и възможност да упражнява дейността чрез използване на личен имейл или в дома си, поради което не може да се приеме, че прехвърлянето на файловете от служебния компютър към личен имейл представлява част от изпълнение на трудови задължения. Това наред с извършените действия по заличаване на изпратените документи от изходящата поща,са довели въззивния съд до единствения възможен извод за недобросъвестност и злоупотреба с доверието на работодателя. Изложени са мотиви включително в насока тежестта на нарушението и съответствието му с наложеното най-тежко наказание, независимо че не се установява информацията да е разпространена пред трети лица.Злепоставяне пред трети лица може да не е произтекло, облагата да не е извлечена, поверителната информация, която служителят е архивирал за себе си, може да да не е станала достояние на трети лица и да не са установени вреди за клиниката от разпространението й, но в тези случаи са налице действия, накърняващи изискването за лоялност и така компроментиращи оказано доверие, което въззивният съд съответно е преценил. Касаторът следва да заплати разноски в настоящето производство, установени от ответника по жалбата в размер на 2400 лева за адвокатска защита ,които са платени съгласно приложената фактура. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.