Определение № 1187 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД чрез юрк. Б. Л. против решение № 198 от 21.02.2023 г. по в. гр. д. № 5/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2883 от 26.09.2022 г., изменено с определение № 12207 от 03.11.2022 г. и постановено по гр. д. № 7062/2022 г. на Районен съд – Варна, с което предявените от П. А. Р. против касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа неправилност на същото поради противоречие с материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ предвижда като единствена предпоставка спиране на работата за повече от 15 работни дни, за да е налице законно прекратяване на трудовото правоотношение. Без значение е дали спирането на дейността е временно или трайно, дали е довело до предпоставки за съкращаване на щата. Според касатора въззивният съд е достигнал до неправилен извод за незаконност на уволнението, тъй като от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че спирането на дейността по управление на тежкотоварния автомобил е продължило повече от 15 дни и същата се е осъществявала от ищеца П. Р.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ в случай, че обявеният от работодателя престой се отнася за преустановяване на дейността на отделен работник, ако само той извършва съответната дейност; 2/ По какви критерии се преценява дали преустановяването на една дейност в предприятието е основание за съкращаване на щата или за обявяване на престой от работодателя и впоследствие за прекратяване на трудовото правоотношение. Касаторът сочи, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 364 от 29.03.2017 г. по гр. д. № 3617/2016 г. на IV г. о., определение № 849 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 5162/2016 г. на IV г. о. и определение № 60823 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2221/2021 г. на IV г.о. Твърди, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата – П. А. Р., чрез пълномощника си адв. Г. К., е депозирал отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не са от значение за изхода на делото и по тях съдът не се е произнасял. По същество счита касационната жалба за неоснователна и моли за оставяне в сила на решението. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, Окръжен съд – Варна е приел за установено, че ищецът П. Р. е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, лаборатория Мерцедес 16 тона“ в „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, звено „Подвижна високоволтова лаборатория“ – [населено място]. Основанието за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ предполага пълно преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено на предприятието за съответния период. Прието е за безспорно, че по заповед на работодателя автомобилът на служителя е изваден извън употреба поради амортизация, а лабораторията е преместена в нов автомобил, зачислен към друг служител на дружеството. От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че дейността на звеното, в което е работил П. Р., не е преустановена. В този смисъл са и твърденията на работодателя, че е налице преустановяване на дейността само по управление на амортизирания тежкотоварен автомобил от 07.03.2022 г. съгласно представена заповед от 04.03.2022 г. При тези данни, съдът е достигнал до извода, че обстоятелството, че по нареждане на работодателя за установяване на престой за управление на конкретен автомобил, служителят реално не е работил, не осъществява основанието за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. В конкретния случай работодателят е създал условия за приложението на посочената разпоредба по отношение на ищеца, но тя е относима само за прекратяване дейността на предприятието или на негово поделение – не и на отделен работник (за разлика от чл. 120в КТ, който не е приложим в случая). С оглед приетите по делото писмени доказателства – докладна записка от 12.04.2021 г. и запитване на работодателя до ТЕЛК за наличието на противопоказания за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, съдът е посочил, че прекратяването на дейността на управлявания от ищеца автомобил е основание за съкращаване на щата, но не и основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Поради изложеното въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което се уважават исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е правилно и го е потвърдил. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Поради това наведените от касатора въпроси трябва да са обсъдени от въззивния съд в мотивите или да са формирани в процеса на аргументиране на правните му изводи, но във всеки случай следва да са обусловили решаващите му изводи по правния спор. Първият въпрос е относно приложимостта на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ при преустановяване на дейността на отделен работник, когато само той извършва съответната дейност. Въпросът не покрива общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдържа в себе си условие, което не се разкрива в конкретния казус, тъй като дейността в звено „Подвижна високоволтова лаборатория“ на работодателя не е преустановена и не само на един работник са възложени съответните за дейността служебни функции. Въззивният съд е приел, че от събраните доказателства е установено, че лабораторията от извадения от употреба амортизиран автомобил е преместена в нов, който е зачислен към един от двамата инженери. Отделно от това, не е налице и сочения допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посочената и представена от касатора практика на ВКС – определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК, не представлява съдебна практика на ВКС по смисъла на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По втория въпрос също не са налице общия и допълнителен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, който е и формално изложен. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва аргументация в тази насока. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на спора на насрещната страна по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 1 575,00 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд,