Определение № 2388 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 547/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Кольо Фичето“, гр.Бургас /ПГСАГ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 928 от 08.08.2023 г. по гр.д.№ 31/ 2023 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Бургаски районен съд от 12.07.2022 г. по гр.д.№ 6827/ 2021 г. /поправено с решение по същото дело № 2688/ 24.11.2022 г./ и като краен резултат по предявените от С. П. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № РД–12-1592/ 30.07.2021 г. на директора на ПГСАГ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител теоретична подготовка Промишлено и гражданско строителство“; отхвърлен е предявеният от С. П. А. против ПГСАГ иск за заплащане на сумата 12 369 лв - обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца, считано от 30.07.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2021 г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството. В частта, в която е отхвърлен предявеният от С. П. А. против ПГСАГ иск за заплащане на сумата 12 369 лв, въззивното решение е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол процесуалноправните въпроси „Кой е моментът на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателствата и за оспорване на доказателствата, представени от ответника в бързите производства по трудови спорове?“; „Доказана ли е законосъобразността на подбора по чл.329, ал1 от КТ с представянето на протокол от комисията, назначена от работодателя, ако работникът или служителят не е оспорил констатациите в протокола за извършен подбор в преклузивния срок?“; „Следва ли приетата от съда фактическа обстановка да съответства на представените доказателства?“; и „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви и да се произнесе по всяко наведено от страните възражение? Задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет? Следва ли доказателствата да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Същевременно касаторът поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като фактическите му констатации относно активността на учителите за участие в групите по интереси не почивали на доказателствата по делото. Ответната страна С. А. оспорва жалбата като поддържа, че решението на въззивния съд не е очевидно неправилно, както и че съдът е длъжен да извърши контрол върху законосъобразността на подбора без оглед направени ли са оспорвания на протокола за подбор в преклузивния срок, съгласно Тълкувателно решение № 3/ 16.01.2012 г. ОСГК, ВКС. Евентуално излага доводи за правилност на обжалваното решение, без да формулира изрично становище по наличие на основанията за достъп до касационен контрол. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че въз основа на трудов договор № РД-14-0805/ 06.12.2016 г. ищцата заемала при ответника длъжността старши учител – теоретично обучение – транспортно строителство, с място на работа ПГСАГ „Кольо Фичето“ – град Бургас. Трудовото правоотношение било прекратено от работодателя поради съкращаване на щата със Заповед № РД- 12–1592 от 30.07.2021 г. Преди издаването на тази заповед, на 15.02.2021 г., директорът на ПГСАГ определил екип за подготовка на учебните планове и часове за учебната 2021/ 2022 г., който екип с протокол от 20.05.2021 г. констатирал недостиг на часове по учебни предмети, от които 45 учебни часа за специалисти по строителство и архитектура, 582 учебни часа за архитекти, 221 учебни часа за специалисти по водно строителство и 410 учебни часа за специалисти по транспортно строителство. На 14.06.2021 г. било проведено съвещание между директора на училището и председателя на синдикалната организация на СБУ в него, в което било прието за необходимо, предвид недостига от учебни часове, да бъдат съкратени две щатни бройки „учител/ старши учител теоретично обучение“ и било постигнато съгласие за критериите за подбор, при което била съставена и карта за подбор. На същата дата директорът издал заповед № РД-01-1294, с която утвърдил картата за подбор и назначил комисия за извършването му. Подборът е извършен на 16.06.2021 г., за което комисията съставила протокол от същата дата. При подбора ищцата получила най-нисък брой точки от всички съпоставяни 18 лица /35 т./ и на директора било предложено да прекрати трудовото правоотношение с нея и с друг учител, получил 40 т. Със заповед № РД– 01-1316 от 21.06.2021 година директорът на ПГСАГ извършил съкращаване на две щатни бройки: на длъжността „Старши учител теоретично обучение „Транспортно строителство“ и на длъжността „Учител теоретично обучение „Водно строителство“, като в щатно разписание към 01.01.2021 г. за длъжността „учител/ старши учител теоретично обучение“ били предвидени 19 щатни бройки. В щатно разписание към 01.07.2021 г. и към 01.09.2021 г. длъжността „старши учител теоретично обучение „Транспортно строителство“ не фигурирала. На тази длъжност в ПГСАГ била назначена с трудов договор от 01.09.2021 г. К. М. на непълно работно време, на основание чл.114 КТ. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че извършеното уволнение е незаконно, макар не поради изложените от първата инстанция съображения. Посочил, че мотивите, поради които работодателят предприема промяна в щатната численост на персонала, не подлежат на съдебен контрол, на такъв контрол подлежало само реалното извършване на съкращаването в щата. То се установявало от представените по делото длъжностни разписания. Основателен обаче бил доводът на ищцата за незаконност на подбора. В исковата молба тя твърдяла, че подбор изобщо не е извършван, а ако е извършен, той не отговарял на изискванията по чл.329 КТ. С това спорът за законността на подбора бил повдигнат, а съобразно установената практика, в този случай ищецът можел да допълни исковата си молба и да посочи нови факти във връзка с възраженията си срещу оспорваното потестативно право на работодателя и допълнително. Ищцата сторила това със становище от 29.11.2021 г., по отношение на което преклузия нямало. Преклузия била настъпила по отношение на направените в същото становище доказателствени искания, които първата инстанция незаконосъобразно уважила, но нарушението не било съществено, тъй като крайният й акт не бил основан на събраните след преклузията доказателства. Изводът за незаконност на подбора се основавал на липсата на обективна оценка от страна на работодателя относно качествата на ищцата по втория критерий по чл.329 КТ – справяне с работата. По този критерий работодателят въвел два показателя – водене на групи по интереси и качество на учебно възпитателния процес, по които ищцата била оценена възможно най-ниско – с 0 т. и с 10 т. Работодателят не доказал на каква база са дадени тези оценки. Заниманията по интереси били предопределени за онези учители, за които директорът издал заповеди за участие в извънкласни форми, а не в зависимост от активността на учителите. По втория показател съдът установил от свидетелските показания, че ищцата е оценена с минималния брой от 10 т. поради липса на активност при работа с ученици с партньорски организации, по проекти и мероприятия на общината, както и поради липса на инициативност за извършване на дейности, в които учениците да се изявяват. Съдът приел, че при това положение ищцата е оценена отрицателно два пъти по формално различни, но на практика сходни критерии, без обосновка и без наличие на обективни факти и обстоятелства, които да обуславят извода за несправяне с работата. Още повече работодателят не твърдял по делото, нито представял доказателства, за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и за лошо изпълнение на работата й като учител, разпитаните по делото свидетели също не съобщавали за пропуски в работата на ищцата при изпълнение на трудовите й функции. Напротив, разпитан в качеството на свидетел, прекият й ръководител изрично заявил, че тя изпълнява тези функции безупречно. Поради това съдът счел, че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор, съответно незаконно било и извършеното въз основа на него уволнение. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, няма основание обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи такива обстоятелства, той излага твърдения за необоснованост на обжалвания акт, която не е явна, а изисква проверка по същество. Такава проверка в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършвана, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Няма основание за допускане на касационния контрол и по поставените правни въпроси. Само тези от тях, които са свързани със задълженията на въззивния съд в процеса по събиране на доказателства и мотивиране на съдебния акт, обуславят обжалваното решение, но те са разрешени в съответствие, а не в противоречие с установената практика на ВКС. Според тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Не е прието нещо различно в обжалваното решение, затова по свързаните със задълженията на въззивния съд процесуалноправни въпроси не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Останалите въпроси са необуславящи. Този, касаещ момента на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателствата и за оспорване на доказателствата в бързите производства по трудови спорове, няма отношение към правните разрешения на въззивния съд. В обжалваното решение съдът е приел, че твърдяната от ответника преклузия за събиране на доказателства е настъпила, но той изрично е посочил, че не основава фактическите си изводи на доказателствата, която първата инстанция е събрала след преклудиране на възможността за това. Освен това въззивният съд е приел, че законността на подбора е оспорена от ищцата още с исковата молба, като оспорването е конкретизирано след запознаване с протокола за подбор до първото съдебно заседание, поради което необуславящ е и въпросът „Доказана ли е законосъобразността на подбора по чл.329, ал1 от КТ с представянето на протокол от комисията, назначена от работодателя, ако работникът или служителят не е оспорил констатациите в протокола за извършен подбор в преклузивния срок?“. По необуславящи правни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд