Определение № 181 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4555/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№23164/29.07.2019г., подадена от Д. Г. Г. от [населено място] срещу решение №734/18.06.2019г., постановено от V състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№515/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Г. срещу Община Варна иск за признаване за установено, в отношенията между страните, че общината не е собственик на имот с идентификатор ......... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изп.директор на АГКК, с административен адрес [населено място], р-н А., к.з.“П.“, с площ от 210 кв.м., при граници: имоти ............, ............, ................. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3, както и по чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора в обжалваното решение е даден отговор на въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като счита изводите на въззивния съд по тези въпроси за очевидно неправилни и неподкрепени нито от закона, нито от доказателствата по делото, като освен това по поставените въпроси липсва и практика на ВКС. Поставените в изложението въпроси са следните: 1.Може ли да се приеме, че даден план е одобрен при условията на чл.16, ал.1 ЗУТ ако това не е изрично указано в предписанието, нито в допускането, нито в заповедта за неговото одобряване, както и ако липсва заповед по чл.210 ЗУТ, като касаторът поставя този въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а в условията на евентуалност и като основание по чл.280, ал.2 ГПК, като счита решението за очевидно неправилно в частта, съдържаща извод, че изготвеният за имота план е по чл.16 без да са налице предпоставките за това и без това да е доказано по делото; 2.Допустимо ли е отчуждаване за [улица], ал.1 ЗУТ /въпрос, поставен също в условията на евентуалност по двете поддържани основания, като касаторът счита произнасянето на въззивния съд по този въпрос за очевидно неправилно, доколкото в ЗУТ е предвидено, че отчуждаването за улици не е безвъзмездно/; 3.Допустимо ли е изработване на план по чл.16, ал.1 ЗУТ ако има предходна регулация и същата е приложена по отношение на застрояването и прокарването на улица около имота, но в последствие част от имота е реституиран и разделен на три части; 4.В случай че ПУП-ПРЗ по чл.16 е изготвен за цяла местност и е отменен за част от пътния участък в непосредствена близост до предвиден паркинг, който е „част от пътя“, отпада ли плана и за предвидения паркинг, очертан като част от пътната отсечка; 5.Съставлява ли подаването на молба за издаване на заповед по чл.16 ЗУТ от дадено лице с оглед преодоляване на невъзможността за вписване в кадастралния регистър без такава заповед, признание, че планът е по чл.16, ал.1 ЗУТ и обхваща ли това признание и други имоти извън този, за който е подадено заявлението; 6.Може ли с признание от страна на физическо лице, че даден план е такъв по чл.16 ЗУТ да се промени вида на плана; 7.Следва ли в АОС да е изрично уточнено придобивното основание от стана на общината, доколкото в АОС е описано едно, а в хода на делото се поддържа друго; 8.Публична собственост ли е улица, съответно принадлежността ѝ – паркинг, съгласно чл.8 ЗП; 9.Следва ли общината да доказва, че улицата е включена в списъка по чл.3, ал.3 ЗУТ, за да се приеме, че е публична или частна общинска собственост; 10.За да настъпят вещните правни последици от плана по чл.16, ал.1 ЗУТ, трябва ли да са изпълнени изискванията на чл.16, ал.4 и 5 ЗУТ и да има решение по чл.210 ЗУТ. Според касатора решението е вероятно недопустимо в частта, в която съдът е решил, че в случай, че имотът не е публична общинска е частна собственост, тъй като такова искане от страна на ответника не е заявявано нито в отговора, нито по време на съдебното дирене, като до края на водене на съдебния спор, вкл. пред въззивния съд, ответникът поддържал единствено становището, че имотът е публична общинска собственост. Според касатора решението е очевидно неправилно и заради факта, че в отговора на исковата молба ответникът е направил признание, че имотът на БДЖ не попада в обхвата на плана по чл.16 ЗУТ, като този план касае само част от имотите, а вещото лице по приетата и неоспорена експертиза установило, че процесният имот е именно част от имота на БДЖ, т.е. съдът не е съобразил съдебното признание на факт, както и заключението на вещото лице. В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Община Варна изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред ВКС. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: По реда на чл.124, ал.1 ГПК Д. Г. Г. е предявила срещу Община Варна отрицателен установителен иск да бъде признато в отношенията между страните, че общината не е собственик на процесния недвижим имот и твърдения, че е собственик на имот с идентификатор ............ по силата на договор за покупко-продажба /н.а.№......./2002г./, сключен с наследниците на Л. В. Д., на когото имотът е реституиран с решение на ПК-В. №...../04.06.2002г., като преди реституцията имотът съставлявал част от имот със стар идентификатор ........., собственост на БДЖ и след реституцията бил разделен на две части – северна /в която са изградени бунгала, собственост на БДЖ и владяна от БДЖ/ и южна /със сегашен идентификатор ............ с площ от 210 кв.м., която ищцата оградила след придобиването през 2002г., като още към момента на придобиването през 2002г. имотът бил в границите, в които е и към настоящия момент, т.е. заедно с частта от ПИ ............./. Позовава се на изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че е владяла ПИ .............. явно и необезпокоявано повече от 10 години. В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК Община Варна оспорва така предявения иск с твърдението, че имотът представлява публична общинска собственост и не може да бъде обект на давностно владение, като поддържа, че с влезлия в сила ПУП-ПРЗ за к.з.“П.“ имотът е урегулиран за пръв път, доколкото до този момент за реституираните земеделски имоти не е имало отреждане, и с влизането на този план в сила имотът е станал публична общинска собственост и за него е съставен АОС. Според общината този план е приложен, като отчуждаването на имота станало по силата на самия план без да е необходимо заплащане на обезщетение. В обжалваното решение от фактическа страна е прието следното: С решение №887/04.06.2002г. на ПК-В. е признато правото на собственост на наследниците на Л. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 11.300 дка, шеста категория, находяща се в ДГФ на Г., местност „М.“, който по КП от 1960г. представлява част от имот №......., а по комбиниран план на с.о.“П.“ обхваща №........... и .......... и на нива от 9.330 дка, шеста категория, находяща се в ДГФ на Г. в местност „М.“, който по КП от 1960г. представлява част от имот №....., а по комбинирания план на с.о.“П.“ обхваща №........ и ......... С констативен нотариален акт №..., том ..., рег.№..., н.д.№.../2000г., ДФ Национална компания „БДЖ“, поделение „Товарни превози“ е призната за собственик на недвижим имот, придобит на основание §27, ал.1 и ал.2 ПЗР ЗИДЗС, а именно място, находящо се в [населено място],[жк], м.“Ф.“, зона за отдих „П.“, група „А“, с площ от 2566 кв.м., представляващо част от имот пл.№ ... извън регулация, а с констативен нотариален акт №.../2000г. ДФ НК“БДЖ“, поделение „Т. п.“ е призната за собственик на основание §27, ал.1 и ал.2 ПЗР ЗИДЗС на 4 броя сглобяеми бунгала на бетонови основи, находящи се в това място. Взето е предвид, че с решение №4258-7 на ОбС-В., обективирано в протокол №44/02.08.2006г., на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА и чл.129, ал.1 ЗУТ е приет и одобрен ПУП-ПРЗ на курортна зона „П.“ в землището на кв.Г. на [населено място], като с влязло в законна сила на 16.06.2009г. решение по адм.д.№2588/2006г. на В. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Г. против това решение в частта му относно имоти с №№ ........... и .............. Посочено е, че в жалбата си Д. Г. се е позовала на липсата на изработена КК съгласно изискванията на чл.16, ал.2 ЗУТ, както и че е твърдяла, че за цялата територия на з.о.“П.“ има предходна регулация, одобрена със заповед от 1988г. и че не била съгласна с обособяването на паркинг и с ширината на пътя между имоти ............ и............. и с разширяването на съществуващата пешеходна алея между нейните имоти ......... и .......... Взето е предвид, че в мотивите към решението на административния съд е посочено, че от доказателствата по делото се установява, че за зоната, в която попадат процесните имоти, има разработена предходна регулация, одобрена със заповед № Р-47/20.04.1988г., като частта от зоната, в която попадат процесните имоти е предвидена за курортен комплекс и затова е означена със съответната сигнатура, но е прието, че обжалваният ПУП-ПРЗ е съобразен с действащия към момента ПУП и специфичните правила и норми за устройство на територията на [населено място]. Въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че на 28.07.2015г. Д. Г. е подала заявление до Община Варна с искане за издаване на заповед по чл.16 ЗУТ за ПИ ........... по КККР на [населено място], въз основа на което е издадена заповед №200/20.07.2017г. на кмета на Община Варна на основание чл.16, ал.6 ЗУТ, с която за ПИ ........... с площ от 422 кв.м. е отреден УПИ с идентификатор ........., идентичен с УПИ..........., кв.... по плана на КЗ „П.“ като при образуването на УПИ 65 кв.м. от площта му остават публична общинска собственост. Взето е предвид също така, че в писмо от 12.12.2017г. на Община Варна до СГКК-В., изготвено по повод уведомление за започнало административно производство по подаденото от Д. Г. заявление за издаване на скица за извършване на обстоятелствена проверка за ПИ .......... е посочено, че след проучване е установено, че посоченият ПИ попада върху територията на КЗ“П.“, да който е влязъл в сила ПУП-ПРЗ, изработен на основание чл.16, ал.1 ЗУТ, като целият имот попада в улична регулация, както и че този ПИ е бил част от бивш ПИ- ..., за който съгласно чл.16 ЗУТ са обособени УПИ ...., кв.21, УПИ .... и УПИ ......., кв...., като от бившия ПИ ... е отнета площ в размер на 4.43% и е отстъпена в полза на общината, поради което при влизане в сила на плана тези площи, вкл. ПИ ..., са станали публична общинска собственост. По тази причина общината е възразила срещу издаването на скицата. Въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ въззивният съд е приел за установено, че за територията, в която попада спорният имот, са действали във времето: 1/КП от 1960г., обхващащ голяма част от землищната територия на [населено място], достигаща на юг до сегашната територия на к.з.“П.“ и за който няма данни да е бил одобрен със заповед, но е бил ползван от администрацията за изработването на последващите планове; 2/ЗРП от 1988г. за сегашната територия на к.з.“П.“, одобрен със заповед от 1988г. на основание чл.75 ППЗТСУ; 3/ ПКП от 1997г. – комбиниран план, приет с протокол на ЕСУТ, съдържащ план на старите имотни граници, по който план имотите са идентични с тези по КП от 1960т.; 4/ КП от 1996г. за сегашната територия на к.з.“П.“, одобрен със заповед от 1996г.; 5/ КВС от 1997г., която отразява възстановената собственост за землището на [населено място], изработена на основание ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като относимите имоти са ПИ...., ......., .......... и .............; ../ ПУП-ПРЗ от 2006г., който е устройственият план за сегашната територия на к.з.“П.“, приет със заповед от 2006г., в обхвата на който попадат парцели ...........и ............ в кв.21, ..........,.......... и ........... в кв...., ............., ........... и ........... в кв....; 7/ КККР от 2008г., по която процесният имот е с идентификатор.............. От комбинирана скица №2 към СТЕ е прието за установено, че е налице частична идентичност между процесния ПИ .......... /лилав цвят/ с площ от 210кв.м. по КККР и имота, описан в н.а.№.../15.12.2000г., представляващ най-североизточната част на ПИ ... /магентов цвят/ по КП от 1996г. с площ на припокриване от 210кв.м., т.е. прието е, че спорният имот в лилав цвят се ситуира изцяло в най-южната триъгълна част на имота, описан в н.а.№.../2000г. на НК“БДЖ“. От комбинирана скица №3 към СТЕ е прието за установено, че между възстановената част II /оранжев цвят/ с площ от 436кв.м., описана в решение на ПК-В. №887/2002г. и имота по н.а.№.../2002г. на Д. Г., описан в н.а. като ПИ ......... с площ 422кв.м., отразен така и в КВС /зелен цвят/ е налице съответствие с голямо приближение по отношение на местоположение, граници и площ, с оглед на което е прието, че е налице идентичност. Прието е, че между възстановената част V /оранжев цвят/ с площ 484 кв.м., описана в решението на ПК-В. №.../2002г. и имота в н.а.№.../2002г., посочен там като ПИ .... с площ 486 км., отразен по същия начин и в КВС /зелен цвят/, е налице съответствие с голямо приближение по отношение на местоположение, граници и площ, поради което е прието, че е налице идентичност. Прието е също така, че между възстановената част II /оранжев цвят/ с площ 905 кв.м., описана в същото решение на ПК-В. №887/2002г. и попадаща в имоти ... и ......... /зелен цвят/ с обща площ 930кв.м. по КВС /зелен цвят/ и имота по н.а.№.../2000г. /магентов цвят/, описан там като място с площ 2556кв.м., е налице частична идентичност, изразяваща се в това, че възстановената част II /оранжев цвят/ се ситуира изцяло в северната част на имота по акта /магентов цвят/. Прието е, че между възстановената част V /оранжев цвят/ с площ 484 кв.м., описана в същото решение на ПК-В. и попадаща в имот 72.169 /зелен цвят/ с площ 486кв.м. по КВС /зелен цвят/ и имота по н.а.№......./2000г. /магентов цвят/, описан там като място с площ 25556кв.м., също е налице частична идентичност, изразяваща се в това, че възстановената част ... /оранжев цвят/ се ситуира приблизително в южната половина на имота по акта /магентов цвят/. За останалите части ..., .... и ... /оранжев цвят/, възстановени с решението на ПК-В. от 2002г. е прието, че се ситуират извън границите на имота по н.а.№..../2000г. /магентов цвят/. Между имот с площ 486квм. по н.а.№.../2002г., описан като ПИ ..... и отразен по същия начин в КСВ /зелен цвят/ и имот с площ 2556кв.м. по н.а.№....../2000г. /магентов цвят/ е прието, че е налице частична идентичност с площ на припокриване 486кв.м., т.е. че първият от имотите /зелен цвят/ се сиутира изцяло в границите на втори /магентов цвят/. Между имот с площ 422квм. по н.а.№..../2002г. на Д. Г., описан като ПИ ........., отразен така и в КВС /зелен цвят/ и имот с площ 2556кв.м. по н.а.№..../2000г. /магентов цвят/ е прието, че липсва идентичност, т.е. първият имот /зелен цвят/ се ситуира извън границите на втория /магентов цвят/, макар да е в съседство през улицата. Въз основа на извършен от съда на място на 25.09.2018г. и в присъствието на Д. Г. оглед, е прието за установено, че процесният ПИ ............. с площ 210кв.м. по КККР на район А., к.з.“П.“, е отраден откъм западната и югоизточната му граница, като ограждението представлява телена мрежа, закрепена на метални колове Ф50. От северната му граница е прието, че имотът не е ограден, както и че цялата му площ е присъединена към съседния ПИ ..........., двата имота се ползват от Д. Г. като един общ имот, ограден от всички страни. Установено е наличие на две беседки в границите на имота /с дървена конструкция, скатен покрив и покритие от профилирана ламарина/, наличие на съоръжение за детска игра /представляващо батут с диаметър около 4 метра/, трайни насаждения /66 броя кипариси с височина около 4 метра на възраст около 15 години, 1 смокиня с височина около 3 метра на възраст около 14 години, 14 броя асми в добро състояние на възраст около 14 години, за които е изградена асмова конструкция от метални тръби и профили/. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че процесният имот ........... с площ от 210кв.м. към 2000г. е съставлявал най-южната триъгълна част от имота, описан в констативен н.а. от 2000г. на НК“БДЖ“, целият с площ от 2566кв.м., преставляващ имот пл.№... извън регулация, като и по-късно при проведения въвод на реституираните собственици въз основа на решението на ПК, спорният имот е попадал извън обсега на въведените във владение земи. Прието е също така, че процесният имот е бил заграден от Д. Г. заедно с имот с идентификатор ............ и владян от нея като цял имот, което обаче не е променило констатациите на съда досежно принадлежността на правото на собственост върху този имот към датата на одобряване и влизане в сила на ПУП-ПРЗ от 2006г. /доколкото към 2006г. не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок/. По отношение обхвата на ПУП-ПРЗ от 2006г. въззивният съд е приел, че е с граници: на запад – селищно образувание „П.“, на север – дере при границата на хижа „В.“, на изток – крайбрежието на Черно море и на юг-границата на общината, определена по ТУП, като територията на обхвата по плана е с продълговата форма в посока север-юг с дълга страна около 1500 метра и с варираща ширина средно около 220 кв.м. По отношение на съдържанието на ПУП-ПРЗ от 2006г. въззивният съд е приел следното: Съгласно решение № КЗ-9/09.06.1966г. на Комисията за земята при МС е разрешено създаването на „зона за социален отдих“ върху 245 дка в м.“Ф.“, землите Г., [община]. В ОГП от 1982г. на града и крайградските му територии за първи път територията е определена като „курортен терен“, а по-късно градските власти са взели решение територията да се използва най-вече за изграждане на почивни станции на стопански предприятия от града и страната. Прието е, че във връзка с това е изработен първият застроителен и регулационен план за територията, одобрен със заповед №47/20.04.1988г. на председателя на ИК на ОбНС, като с този план са определени и отредени площадки на редица предприятия и така е започнало плановото урбанизиране на територията с изграждане на улична мрежа, водопроводна и канализационна мрежа, вкл. пречиствателна станция за битови води, както и изграждането на почивни бази, домове и др. Прието е, че в последващия ТУП от 1998г. на общината ясно са определени границите на територията и нейното предназначение като „курортна зона“, като към датата на изготвяне на предходния устройствен план /ЗРП от 1988г./ територията е била частично застроена с преобладаващо полумасивно строителство на едноетажни бунгала, изградени сгради „хотелски тип“, но няма сгради за постоянно обитаване. Взето е предвид, че поради ниско категорийното курортно обитаване липсвали значими обществено-обслужващи обекти, а имало само малки питейно-хранителни заведения за обслужване на почиващите и приходящите курортисти, територията била лесно достъпна и с инженерна инфраструктура в добро състояние. Взето е предвид също така, че собствеността на земята била предимно частна, около 30% от нея била притежание на „П.“АД, а останалата част е притежание на физически и юридически лица след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Прието е за установено, че основната цел на ПУП-ПРЗ от 2006г. е да създаде по-добри условия за курортно обитаване на територията чрез нейното урегулиране и определяне на подходящи режими на застрояване, че при планиране на територията са спазени изискванията на чл.16 и чл.17 ЗУТ като части от поземлени имоти са отнемани за прокарване на улици и пешеходни пътеки /чл.17/, а други части са отнемани по реда на чл.16 с цел създаване на правилна форма на урегулираните имоти, при което поземлените имоти, попадащи в досега урегулираната територия запазват вътрешните си граници, при което части от тях се отнемат само при нужда за улици и пешеходни пътеки. Прието е, че с ПУП-ПР от 2006г. /план за регулация/ са определени границите на ПИ и тяхното предназначение, като са предвидени още и имоти за инженерната инфраструктура, за обществено обслужване и озеленяване, че при определяне на границите на УПИ са спазвани изискванията по чл.16 и чл.17, както и на чл.19 ЗУТ по отношение на лице и площ на същите в „курортна зона“, а с ПУП-ПЗ /план за застрояване/ е предвидено ниско с разположение свободно в УПИ. По отношение на основанията за изработване на устройствения план въззивният съд е приел, че становището на главния архитект на общината е издадено във връзка с подадено заявление вх.№РД-3-2600/26.05.2003г. от „П.“АД с искане за допускане изработване на ПУП-ПРЗ, което главният архитект е преценил като законосъобразно и възможно да се допусне изработването на такъв план в обхват: зона за краткотраен отдих „П.“, м.“Ф.“, з-ще Г., при спазване на действащата нормативна уредба за устройство на територията, визирана в Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на [населено място], одобрени със заповед № РД-021734/21.09.1999г. на МРРБ. Взето е предвид, че искането е било разгледано в заседание на ЕСУТ при [община] и е дадено положително становище в т.20 от протокол №22/04.06.2003г., след което с предписание №0347/30.09.2003г. кметът на общината, на основание своя заповед №0400/18.02.2002г., протокол №22/04.06.2003г., т.20 на ЕСУТ и искане на управителя на дружество „П.“ за допускане изменение на ЗРП/1988г. и на основание чл.134, ал.2, т.6, чл.58 и чл.59 във вр. с чл.124, ал.2 ЗУТ и чл.17 ЗОЗЗ, е разрешил изработване на ПУП-ПРЗ в обхват зона за краткосрочен отдих, м.“Ф.“, [населено място], при спазване на Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване територията на [населено място], одобрени със заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ и при спазване изискванията на писмо №РД-1-0415/12.11.2001г. на МРРБ. Прието е, че правното основание за изработването на плана е чл.135, ал.3 ЗУТ с изразено становище на главния архитект на общината и предписание №0347/30.09.2003г. на кмета на общината, както и че предхождащите планове са ТУП от 1997г., ПУП от 1988г., кадастрален план на местността и план на старите имотни граници по чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ, като проектирането е било необходимо във връзка с настъпили социално-икономически промени, свързани с възстановяването на земи и гори в к.з.“П.“, с възникването на нови инвестиционни намерения, с прилагане изискванията на чл.15 и чл.16 ЗУТ, както и с прилагане на комасация на възстановените имоти за осигуряване на съответните площи за инженерната инфраструктура. Взето е предвид, че при проектирането са заложени изискванията планът да се разработи в обхват съгласно общия устройствен план, да се предвиди индивидуално нискоетажно застрояване и да се спазят изискванията на чл.16 ЗУТ по отношение възстановените имоти на бившите собственици, да се спазят изискванията на чл.15, ал.5 ЗУТ, както и съществуващата инфраструктура по възможност да запази своето местоположение и да бъдат спазени изискванията на Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Взето е предвид, че според експертното заключение с окончателния проект имотите са урегулирани при условията на чл.16 ЗУТ като им се отнемат части предимно за улична мрежа, а вътрешните регулационни линии са променени за подобряване на геометричните форми с цел по –целесъобразно застрояване, като планът е финансиран от „П.“ООД и е приет с цел изменение на действалия до момента ЗРП от 1988г. за същата територия, изработен е при спазване условията на чл.16, ал.1 ЗУТ в хипотеза на неприложена за територията първа регулация по предходния устройствен план от 1988г. По отношение на спорния имот е съобразено обстоятелството, установено от изслушаната СТЕ, че попада изцяло в предвидени по регулация „улици и паркинг“, с оглед на което от правна страна е прието, че поради настъпилото непосредствено отчуждително действие на ПУП-ПРЗ този имот е станал общинска собственост считано от влизане на плана в сила. Съобразено е и обстоятелството, че спрямо Д. Г. планът е влязъл в сила на 16.07.2009г. /датата, на която е влязло в сила съдебното решение по адм.д.№2588/2006г. на В./, с което е отхвърлена жалбата ѝ против решението, с което е приет и одобрен ПУП-ПРЗ от 2006г. С оглед на това е прието, че въпросът за вида на плана и неговото действие спрямо Д. Г. е разрешен вкл. по отношение на неговата законосъобразност, като в подкрепа на тези разсъждения според въззивния съд са и действията, предприети от Д. Г., изразяващи се в подаване на заявление до общината през м.07.2015г. за издаване на заповед по чл.16 ЗУТ само за собствения ѝ ПИ ............., съседен на процесния, за който такава заповед е била издадена с отбелязването, че при определянето на новообразувания УПИ ............ 65кв.м. от площта му остават публична общинска собственост. Въз основа на тези изводи и констатации въззивният съд е приел, че за периода от 2002 до 2009г. не е изтекла необходимата 10-годишна давност, а след влизане в сила на ПУП-ПРЗ от 2006г. имотът е бил отчужден с предназначение за улица и паркинг, което мероприятие е с обществено значение и затова се явява публична общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС, за какъвто имот е въведена императивна забрана за придобиване по давност в чл.86 ЗС, както и чл.7 ЗОбС още с редакцията от 1999г. Изложени са съображения, че дори да се приеме, че имотът е бил частна общинска собственост, то отново собствеността не би могла да бъде придобита от Д. Г. поради липсата на изтекъл в нейна полза 10-годишен давностен срок с оглед установения през 2006г. с §1 ЗДЗС мораториум върху имотите-частна държавна и общинска собственост. Фактическите констатации на въззивния съд са основани на цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, а правните изводи – на съответстваща на приложимия закон, вкл. и на разпоредбите на ЗУТ, преценка на правните последици на установените по делото факти и обстоятелства. Констатациите и изводите на въззивния съд досежно основанието за изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ от 2006г. са основани на неоспореното заключение на приетата по делото СТЕ, което според настоящия състав е достатъчно за установяване на тези, релеванти за спора обстоятелства. Основанието за изготвянето и одобряването на плана може да бъде доказано с всички допустими от ГПК доказателствени средства, едно от които според трайно установената практика на съдилищата е именно експертното заключение /СТЕ/, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси, свързани с възможността част от имот да бъде отчуждена за [улица], ал.1 ЗУТ, както и за спазването на изискванията на чл.16, ал.4 и 5 ЗУТ /въпроси 2 и 10/. На първо място по причина, че по делото е установено, че отредената за улица и паркинг част попада в имот на НК“БДЖ“ и само това лице би могло да се позове на неспазването на тези изисквания. Освен това в настоящия случай изработването на ПУП-ПРЗ от 2006г. е станало по искане на „П.“ ООД и без постъпили възражения от лицето, част от чийто имот е отредена за изграждането на обект на социалната или техническата инфраструктура /НК“БДЖ“/. За подобна хипотеза в практиката си ВКС приема, че приложение намира именно чл.16, ал.1 ЗУТ и макар преминаването на имота в патримониума на общината да не е безвъзмездно, собствеността се счита преминала от момента на влизане на ПУП в сила /в този смисъл решение №371/28.07.2010г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1007/2009г. и решение №160/23.01.2015г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№2944/2014г./. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението въпрос 3, тъй като в случая е установено, че предходния регулационен план по отношение застрояването и прокарването на улици около имота не е приложена, включително и по причина възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, което е наложило изработването на ПУП-ПРЗ от 2006г., т.е. поддържаната от касатора хипотеза на изработване на ПУП-ПРЗ през 2006г. при приложена предходна регулация не е налице. По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос 4, доколкото с оглед заключението на изслушаната по делото СТЕ по делото е прието, че проектирането е било необходимо във връзка с настъпили социално-икономически промени, свързани с възстановяването на земи и гори в к.з.“П.“, с възникването на нови инвестиционни намерения, с прилагане изискванията на чл.15 и чл.16 ЗУТ, както и с прилагане на комасация на възстановените имоти за осигуряване на съответните площи за инженерната инфраструктура, както и предвид необходимостта от прокарване на улици и отреждане за изграждане на инженерната инфраструктура, обекти за обществено обслужване, озеленяване и др., каквито предвиждания за тази част от територията в плана от 1988г. липсват. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по поставените в изложението въпроси 5 и 6. Както вече беше отбелязано, констатациите и изводите на въззивния съд се основават на анализ в съвкупност на всички събрани по делото доказателства – както на изявленията, съдържащи се в подаваните от Д. Г. молби до общинската администрация и жалби срещу плана, така и на представеното по делото влязло в сила решение по адм.д.№2588/2006г. на В. и становището на вещото лице. Извод само и единствено въз основа на подадената от Д. Г. молба за издаване на заповед по чл.16 ЗУТ, както и на изявлението ѝ досежно вида на одобрения през 2006г. ПУП-ПРЗ в обжалваното решение не е правен. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали в акта за общинска собственост следва да бъде изрично уточнено придобивното основание. Както последователно и непротиворечиво приема в практиката си ВКС, самият акт не създава права за общината. Правото на собственост възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване подлежи на доказване от общината /решение №541/06.07.2010г. по гр.д.№661/2009г. по чл.290 ГПК на Второ ГО; Решение №321/14.10.2011г. по гр.д.№1167/2010г. на Първо ГО на ВКС/. И след като осъществяването на съответното придобивно основание е установено от събраните по делото писмени доказателства, различни от представените актове за общинска собственост, както и от заключенията на СТЕ, обстоятелството дали именно това основание е посочено в представения акт за общинска собственост или не е ирелевантно. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали улицата, съответно паркингът, са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, според която общинските пътища са публична общинска собственост, е ясна и не се нуждае от тълкуване в поддържания от касатора смисъл. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали общината следва да доказва, че улицата е включена в списъка по чл.3, ал.3 ЗУТ, тъй като подобен въпрос по делото не е бил поставян в сроковете по ГПК, а оттам и задължение за установяване на това обстоятелство за общината не е възникнало. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че решението е вероятно недопустимо, тъй като предявеният иск не е отхвърлен по съображения, че имотът е частна общинска собственост, каквото твърдение общината не е навеждала. Такива съображения в мотивите към обжалваното решение са изложени като допълнителни и извод, че имотът е частна общинска собственост в решението не се съдържа. Въззивният съд се е произнесъл изцяло в рамките на спорния предмет, очертан от изложените в исковата молба и отговора към нея твърдения, както и с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение