Определение № 440 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "ФОКС ЛАЗЕР" ЕООД, представлявано от управителя Д. П. Л., чрез процесуалния представител адвокат П. С. от САК, срещу решение № 1310/03.06.2022 г. по в. гр. д. № 20221100500700/2022 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено решение № 20162060/23.07.2021 г. по гр. д. № 35854/2020 г. на Софийския районен съд, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ, предявени от Е. И. Ч. срещу касатора за признаване уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 64 от 08.06.2020 г. на управителя на ответното дружество за незаконно и за отмяната му; за поправка в трудовата книжка на ищцата на вписаното основание и дата на прекратяване на трудов договор № 569/12.10.2019г. - вместо вписаното правно основание "чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ" и посочена дата на прекратяване "09.06.2020 г." да се впише правно основание за прекратяване на трудовия договор "по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ" и дата на прекратяване "29.05.2020 г."; за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 252, 93 лева - брутно трудово възнаграждение за м. 05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 3 979, 80 лева - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран материалноправен въпрос, за който се поддържа, че е от обуславящо значение за изхода на спора и по който произнасянето на касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и т. 3 ГПК, а именно: Изплащането на трудово възнаграждение в гарантирания минимум по чл. 245, ал. 1 КТ и съобразно условията на ал. 2, представлява ли „забавяне в плащането" по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът по касация - Е. И. Ч. е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, с който изразява становище за недопустимост на касационната жалба, в частта й относно произнасянето на въззивния съд по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ, счита, че в тази му част, възиввното решение като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в сила; моли да не се допуска касационното обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част, поради липса на предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК основание за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивинят съд е приел, че страните по делото са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 569/12.10.2018 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността "мениджър проекти". В раздел 5 от трудовия договор е постигнато съгласие, че срокът на предизвестие за прекратяване на правоотношението е 90 дни. С допълнително споразумение № 1999 от 28.06.2019 г. е изменен размерът на брутното месечно трудово възнаграждение от 1 500 лева на 1 650 лева. Със заповед № 33 от 17.03.2020 г. управителят на "ФОКС ЛАЗЕР" ЕООД е въвел, считано от 01.04.2020 г., непълно работно време на служителите от различни отдели, включително и от отдел "Продажби". По отношение на заеманата от ищцата длъжност било определено работно време от 6 часа, като е наредено дължимото трудово възнаграждение за съответния период да се определя пропорционално на отработените часове. Периодът на действие на заповедта е от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. С уведомително писмо с вх. № 37 от 29.05.2020 г. ищцата Е. Ч. е подала писмено изявление до ответника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с "ФОКС ЛАЗЕР" ЕООД на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавяне на изплащането на пълния размер на трудовото възнаграждение за м. 03.2020 г., което е следвало да се изплати в пълен размер до 25.04.2020 г. С писмо изх. № 61 от 29.05.2020 г. управителят на ответното дружество е уведомил ищцата, че не приема уведомлението с вх. № 37 от 29.05.2020 г., тъй като трудовото възнаграждение е изплатено по обявения график за м. март. Установено било, че в периода 01.06. и на 02.06.2020г. ищцата не се е явяла на работа, поради което с покана от 02.06.2020 г. работодателят е поискал писмени обяснения относно констатираното нарушение на трудовата дисциплина. С отговор от 04.06.2020г. Е. Ч. е уведомила законния представител на ответното дружество, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 29.05.2020г., на която дата до ответника е достигнало писменото й изявление за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, поради което за нея не съществува задължение за явяване на работното място. Със заповед № 64 от 08.06.2020г. /погрешно посочена година на издаване - 2019г./ на управителя на ответното дружество на ищцата било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ в периода от 01.06.2020 г. до 08.06.2020 г. -закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време. От заключението на съдебно- счетоводна експертиза се установява, че трудовото възнаграждение за м. 03.2020 г. е заплатено на ищцата на три части: на 23.04.2020г. - 823, 53 лева, на 27.05.2020 г. - 50 лева и на 27.07.2020 г. - 499, 02 лева. Изложени са мотиви, че с разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не се поставят други условия за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника, освен забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение, не се поставя изискване за срок на забавата, нито има изискване относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение, респ. месецът за който се отнася възнаграждението или вида на обезщетението. Прието е, че е достатъчно обективно работодателят да е забавил изплащането на уговореното между страните трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Посочено е, че са без значение причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ, с оглед установеното частично плащане на трудовото възнаграждение за м.03.2020 г. Прието е, че писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение. Прието е, че трудов договор може да бъде прекратен само веднъж, поради което при наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чиито фактически състав е настъпил по-рано. Посочено е, че след като писменото волеизявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ е получено от работодателя и е настъпило действието на прекратяването, връчена впоследствие заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна. Формиран е решаващ правен извод, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с едностранно изявление на ищцата, считано от 29.05.2020г. -момента на получаването му от работодателя, поради което и то не е могло да бъде прекратено отново с процесната заповед № 64 от 08.06.2020 г. на управителя на ответното дружество и извършеното с нея уволнение е незаконосъобразно. Прието е, че с иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работникът разполага когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване, с твърдения, че не то е действително осъщественото. Изложени са мотиви, че при спор на кое основание е прекратено трудовото правоотношение, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен и изходът по иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, поради което същият е уважен. Формулираният от касатора правен въпрос е обуславящ изхода на спора, но не са налице допълнителните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 495/03.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г. на ВКС, IV ГО, с която произнасянето на въззивният съд е изцяло съобразено, включително същото е цитирано от съда. Според съдебната практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС, правната норма на чл. 327 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ. Не е налице противоречие с практиката на ВКС, и не се обосновава и наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от изхода на производството и заявената от страна на ответника по касация претенция за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани предвид липсата на доказателства за извършването им /т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение