Определение № 1938 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2227/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джи Металс“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. П. С., против решение № 259 от 16.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 433/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260661 от 03.11.2022 г. по т. д. № 758/2021 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Джи Металс“ ЕООД срещу „Надя Груп 83“ ЕООД, „АИТ Логистик“ ЕООД и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД искове с правно основание чл.17, § 1 и чл.27, § 1 вр. чл.34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки вр. чл.34 от Закона за автомобилните превози за осъждане на ответниците в режим на солидарна отговорност в качеството им на превозвачи да заплатят на ищеца сумата 21 947.50 евро - обезщетение за имуществени вреди от повреждане на стоки/товар при превоз съгласно договор за извършване на вътрешнообщностен превоз по релация България - Франция и международна товарителница от 22.05.2020 г., ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до окончателното плащане, както и предявеният при условията на евентуалност срещу „Надя Груп 83“ ЕООД иск за заплащане на сумата 21 947.50 евро - обезщетение за причинени вреди от дружеството в качеството на спедитор и поради неизпълнение на задължението да предупреди ищеца за неподходяща опаковка, да спази указанията на ищеца относно пътя, посоката и начина на превоза, а също и да упражни правата на ищеца спрямо превозвача, като е осъдено „Джи Металс“ ЕООД да заплати на „Надя Груп 83“ ЕООД и на „АИТ Логистик“ ЕООД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер съответно на сумите 3 950 лв. и 1 817.77 лв. и на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лв.; Потвърдено е определение № 260513 от 06.03.2023 г. по т. д. № 758/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „Джи Металс“ ЕООД за допълване по реда на чл.250 ГПК на постановеното по делото решение № 260661 от 03.11.2022 г. с произнасяне по предявения първи евентуален иск за осъждане на „Надя Груп 83“ ЕООД, а при неоснователност на иска срещу първия ответник - за осъждане на „АИТ Логистик“ ЕООД, а при неоснователност на иска срещу втория ответник - за осъждане на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, да заплати на основание чл.373 ТЗ на „Джи Металс“ ЕООД сумата 21 947.34 50 евро - обезщетение за причинени имуществени вреди от повреждане на стоки/товар при превоз съгласно заявка - договор № ONG от 19.05.2020 г. за извършване на вътрешнообщностен превоз по релация България - Франция и международна товарителница от 22.05.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, а ако се приеме, че по отношение на първия евентуален иск приложимият закон е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) - за присъждане на законна лихва в размерите, посочени в чл.27 от Конвенцията; Осъдено е „Джи Металс“ ЕООД да заплати на „Надя Груп 83“ ЕООД и на „АИТ Логистик“ ЕООД разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството пред въззивната инстанция в размер съответно на 5 833 лв. и 4 090 лв. и на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 540 лв. В касационната жалба се поддържа искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, евентуално - за неговата отмяна като неправилно с произтичащите от това последици (разрешаване на спора по същество с уважаване на предявените искове съобразно заявената в исковата молба поредност и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания). Недопустимостта на решението е аргументирана с оплакване, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало въззивният съд е разгледал втория евентуално съединен осъдителен иск срещу ответника „Надя Груп 83“ ЕООД и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за неговото отхвърляне, без да има произнасяне по предявения като първи евентуален иск, с който е поискано осъждане на отделните ответници в посочена последователност за заплащане на обезщетение за причинените вреди на превозвания товар. Неправилността на решението е обоснована с оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.12 ГПК, чл.235, ал.2 ГПК, чл.236, ал.2 ГПК вр. чл.272 ГПК и чл.269, изр.2 ГПК, изразяващи се в необсъждане на всички оплаквания във въззивната жалба и на всички твърдения и доводи на дружеството - жалбоподател, формално позоваване и игнориране на относими свидетелски показания, необоснован отказ за допускане на поискана с въззивната жалба съдебна автотехническа експертиза, която би осигурила прилагане на императивните правни норми на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), липса на самостоятелен анализ и на преценка - поотделно и в съвкупност, на събраните по делото доказателства, препращане изцяло към мотивите на първоинстанционното решение без формиране на самостоятелни изводи и без излагане на собствени мотиви по съществото на спора, произнасяне по втория евентуален иск, без да е разгледан предявеният като първи евентуален иск; Нарушения на материалния закон - Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, при формиране на решаващите изводи на въззивния съд, че превозваната стока е била предварително пакетирана, опакована и подреждана на осигурена платформа по начин и на отговорност на товародателя, както и че констатациите на аварийния комисар относно причините за настъпване на вредите сочат на неефективно опаковане и на недостатъчно закрепване на товара в ремаркето от представителите на ищеца - товародател; Неправилно прилагане от въззивния съд на разпоредбата на чл.17, т.4, б.“в“ от цитираната конвенция, довело до незаконосъобразност на извода, че доколкото пакетирането, натоварването и подреждането на товара е извършено от представител на товародателя, превозвачите следва да се считат освободени от отговорност за причинени вреди на превозваната стока на основание посочената разпоредба; Несъобразяване на разпоредбата на чл.9, § 2 от Конвенцията, установяваща презумпция, че при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача; Необоснованост на изводите на въззивния съд относно причините за повредата на товара и за наличие на предпоставки за освобождаване на ответниците от отговорност за настъпилите по време на превоза вреди. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК - вероятност въззивното решение да е недопустимо поради нарушаване на диспозитивното начало при разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове; с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - произнасяне от въззивния съд по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с посочена задължителна практика на ВКС и практика на ВКС: „ 1. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение; 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към своето решение фактическите си констатации и правните си изводи по съществото на правния спор относно съществуването или не на спорното по делото субективно право; 3. Трябва ли съдът да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели; Може ли съдът да игнорира свидетелски показания; При наличието на противоречие в свидетелските показания и когато по отделен факт се разминават свидетелските показания може ли въззивният съд, без да обсъди двете групи свидетелски показания в тяхната цялост, поотделно и заедно с останалите доказателства по делото и без да изследва способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията и да ги изложи добросъвестно пред съда, без да съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт, за кое време в хода на развитие на правоотношението между страните се отнася той, да приеме, че фактите, за чието установяване са допуснати свидетелските показания, са недоказани и че тези факти не са се осъществили; 4. Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши служебна проверка за нарушение на императивни материалноправни норми, независимо от заявените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно да назначи експертиза с оглед приложението на императивна материалноправна норма“; с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - произнасяне от въззивния съд по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на формирана постоянна практика на ВКС: „ 1. Превозвачът следва ли да се счита освободен от отговорност по смисъла на чл.17, § 4, б.“в“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) само поради факта, че пакетирането, натоварването и подреждането на товара е извършено от представител на товародателя; 2. Разпоредбата на чл.17, § 4, б.“в“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) приложима ли е, когато ответниците - превозвачи не са навели каквито и да било твърдения/възражения по делото, респективно когато по делото не са събрани доказателства и доказателствени средства, от които да се установява, че повредата на товара е възникнала/настъпила в самия момент на пакетирането, опаковането, натоварването, подреждането и/или разтоварването на стоката, а в международната товарителница липсват мотивирани възражения на превозвача относно състоянието на стоката и нейната опаковка; 3. Разпоредбата на чл.17, § 4, б.“в“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) приложима ли е в случаите, когато съгласно императивни разпоредби на националното законодателство, включително транспонирани разпоредби на общностното право (чл.57 и чл.58 от Закона за автомобилните превози и Наредба № 7 от 2704.2018 г.), подреждането, укрепването и обезопасяването на товара е задължение на превозвача/водача на превозното средство, а не на изпращача на стоката, респективно на товародателя или негов представител“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация „Надя Груп 83“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. В., „АИТ Логистик“ ЕООД със седалище в [населено място] и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД със седалище в [населено място], обл. Пловдив - чрез юрк. С. Й.. В отговорите са изразени становища за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на поддържаните основания по чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а по същество - за неоснователност на касационната жалба, като са направени искания за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди постановеното от Софийски градски съд решение по т. д. № 758/2021 г., с което са отхвърлени предявените от „Джи Металс“ ЕООД срещу „Надя Груп 83“ ЕООД, „АИТ Логистик“ ЕООД и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на сумата 21 947.50 евро, претендирана като обезщетение за вреди от повреждане на стоки/товар при извършване на международен автомобилен превоз на товари под режима на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), Апелативен съд - София е споделил извода на първоинстанционния съд, че в качеството им на превозвачи по възложен от ищеца вътрешнообщностен автомобилен превоз на стоки по релация България - Франция дружествата - ответници следва да се считат освободени от отговорност за причинените вреди на превозвания товар на основание чл.17, § 4, б.“в“ от Конвенцията, тъй като пакетирането, натоварването и подреждането на товара е извършено от представители на товародателя. Въззивният съд е изразил съгласие с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба на ищеца „Джи Металс“ ЕООД е приел, че: Между страните няма спор и от приетите по делото доказателства се установява, че съгласно заявка - договор № ONG 1142/19.05.2020 г., адресирана до „Надя Груп 83“ ЕООД, „Джи Металс“ ЕООД е възложило извършване на вътрешнообщностен превоз срещу заплащане на превозно възнаграждение на стоки - метални елементи (профили), които е следвало да бъдат натоварени в [населено място], на [улица], и превозени до адрес във Франция (F-26300 Rue col des Limouches CHATEAUNEUF SUR ISERE) с получател „Серик Лион“ ООД. Превозът е възложен при условията на групажен транспорт, т. е. заедно с други товари по направлението, с посочване в заявката „9 метра на под, 17 тона, метални каси и профили странично товарене“. На 22.05.2020 г. влекач с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] са пристигнали на адреса в [населено място] и товарът е предаден на превозвач „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, след като представители на изпращача „Джи Металс“ ЕООД са натоварили и укрепили превозваните метални изделия. Впоследствие на същата товарна композиция са натоварени и други стоки, превозени заедно с предадените от „Джи Металс“ ЕООД метални елементи. На 27.05.2020 г. композицията е пристигнала на посочения в товарителницата адрес за разтоварване във Франция с друг влекач, различен от този при натоварването, и при разтоварването е установено, че част от металните елементи са частично увредени - надраскани, с компрометирано покритие. Постигнатите уговорки в заявката - договор до „Надя Груп 83“ ЕООД, в т. ч. за заплащане на превозно възнаграждение, както и съдържанието на последващите заявки от „Надя Груп 83“ ЕООД до „АИТ Логистик“ ЕООД и от „АИТ Логистик“ ЕООД до „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, дават основание да се приеме, че са сключени договори за превоз, поради което ответниците в качеството на превозвачи носят солидарна отговорност спрямо ищеца - товародател за изпълнение на възложения превоз съгласно чл.34 от Конвенцията CMR. Въззивният съд, без да се позовава на конкретни доказателства по делото, е определил като „безспорно установено“, че превозвачът е изпълнил задължението си и е осигурил на посочения в заявката адрес за товарене транспортна композиция, състояща се от ремарке и влекач и отговаряща на изискването за 9 метра под, върху който да бъдат натоварени 17 тона, метални каси и профили; че стоката е натоварена странично в склад на „Метал Ком“ ООД; че натоварването е извършено от представители на „Джи Металс“ ЕООД; че стоката е била предварително пакетирана, опакована и подреждана на осигурената платформа по начин и на отговорност на товародателя. В мотивите към решението въззивният съд е отбелязал лаконично, че по делото не са събрани доказателства превозвачът или негов представител, вкл. водачът на влекача, да са препятствали подреждането на стоката по предпочитан и приемлив за товародателя начин, въпреки наличието на съществуващ в композицията товар, при условията на групажен транспорт, а също така при разтоварването на заварения товар и при последващото натоварване на стока на други товародатели, отново при условията на групажен транспорт, да е интервенирано върху натоварените от ищеца метални елементи. Без да анализира и обсъжда показанията на разпитаните в производството пред първата инстанция свидетели и без да отговори на доводите във въззивната жалба за съществуващи противоречия между показанията на отделни свидетели, въззивният съд е приел за „категорично установени“ от свидетелските показания обстоятелствата, че натоварването и подреждането на металните елементи е извършено от представители на товародателя по избран от тях начин и че при последващо разтоварване на товара в [населено място] за донатоварване на композицията стоката на ищеца не е размествана/пренареждана. Въззивният съд е препратил към заключението на приетата във въззивното производство съдебно - техническа експертиза, според което при смяна на влекача не би могло да се реализира разместване на товара в хоризонтална и вертикална посока, като по време на смяната сътресенията в ремаркето са незначителни, дори по-малки от тези при движение на автомобила. Изразил е становище, че увреждането на металните елементи по причина на извършените от представители на ищеца дейности по опаковане и подреждане на товара в ремаркето е доказано и от приетия като доказателство по делото окончателен доклад, отразяващ резултатите от проверката на представители на застрахователя на превозвача и на получателя на стоката, в който аварийният комисар е посочил две причини за настъпване на вредите по металните елементи - несъобразяване на палетизирането и опаковането на елементите с естеството на товара и недостатъчно закрепване на товарите за избягване разместването на стоките. В съответствие с така възприетото разрешение въззивният съд е заключил, че са налице предпоставките на чл.17, § 4, б.“в“ от Конвенцията CMR за освобождаване на ответниците - превозвачи от отговорност за причинените по време на превоза вреди на предадения от ищеца товар, и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените срещу тях осъдителни искове за заплащане на обезщетение съгласно чл.17, § 1 от Конвенцията вр. чл.71 от Закона за автомобилните превози. Във въззивната жалба дружеството - ищец е поддържало доводи, че ответниците - превозвачи не са изпълнили задълженията, произтичащи от разпоредби на Конвенцията CMR и на Закона за автомобилните превози, както и от Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари (обн. ДВ бр.39/11.05.2018 г.), да укрепят превозвания товар по подходящ за неговото запазване начин. В жалбата са изложени и доводи за липса на вписани в товарителницата възражения от страна на превозвачите за недостатъци в опаковката на предадения за превоз товар, респ. относно състоянието на стоките и техните опаковки. Развити са и съответни оплаквания срещу изводите на въззивния съд за неоснователност на посочените доводи, своевременно наведени в процеса. Доводите и оплакванията не са обсъдени от въззивния съд и са останали извън обхвата на осъществената от него решаваща дейност като инстанция по съществото на спора. С въззивното решение е потвърдено и обжалваното от „Джи Металс“ ЕООД определение от 06.03.2023 г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение искане на дружеството - ищец за допълване на постановеното в производството по т. д. № 758/2021 г. решение по реда на чл.250 ГПК с произнасяне по „предявения първи евентуален иск“ - за осъждане на „Надя Груп 83“ ЕООД, евентуално - на „АИТ Логистик“ ЕООД, евентуално - на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, да заплати на „Джи Металс“ ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди от повреждане на стоки/товар при извършване на превоз съгласно заявка - договор № ONG - 1142 от 19.05.2020 г. в размер на 21 947.50 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, а ако се приеме, че по отношение на първия евентуален иск е приложима Конвенцията CMR - законна лихва в размерите, посочени в чл.27 от Конвенцията. Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването на „Джи Металс“ ЕООД, че с решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения „първи“ евентуален иск. Изразил е съгласие със становището на първата инстанция, че доколкото поддържаните като главни осъдителни искове за солидарно осъждане на тримата ответници в качеството им на превозвачи - чл.34 от Конвенцията CMR, са отхвърлени поради неоснователност в пълния предявен размер от 21 947.50 евро, солидарната отговорност поглъща разделната отговорност на всеки един от ответниците за заплащане на същата сума, претендирана от тях с евентуалните искове. По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора „Джи Металс“ ЕООД: Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено първото поддържано основание по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК - вероятност въззивното решение да е недопустимо поради допуснато нарушение на принципа на диспозитивното начало при разглеждане и произнасяне по предявените в условията на евентуално съединяване осъдителни искове. С исковата молба ищецът е предявил обективно и субективно съединени искове за заплащане на сумата 21 947.50 евро, претендирана като обезщетение за причинени вреди от повреждане на стоки/товар при извършване на вътрешнообщностен превоз на товари по релация България - Франция. Исковете са поддържани в съотношение на евентуалност, както следва: Главни искове за солидарно осъждане на тримата ответници „Надя Груп 83“ ЕООД, „АИТ Логистик“ ЕООД и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД в качеството им на превозвачи - чл.34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR); Евентуални искове, които да бъдат разгледани в случай на отхвърляне на исковете за реализиране на солидарна отговорност на ответниците, за осъждане на „Надя Груп 83“ ЕООД, евентуално - на „АИТ Логистик“ ЕООД, евентуално на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, да заплати търсеното обезщетение на основание договора за превоз; Евентуален иск, който да бъде разгледан в случай на отхвърляне на главния и на „първия евентуален“ иск, за осъждане на „Надя „Груп 83“ ЕООД да заплати сумата 21 947.50 евро като обезщетение за причинени вреди от лошо изпълнение/неизпълнение на спедиционен договор. След анализ и преценка на доказателствата първоинстанционният съд е достигнал до извод, че между ищеца и ответниците са възникнали правоотношения по договор за международен превоз на стоки/товари, подчинен на правната уредба в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), като при изпълнение на възложения от ищеца превоз ответниците са действали в качеството на превозвачи и съгласно правилото на чл.34 от Конвенцията носят солидарна отговорност за причинени вреди на превозваните стоки; Предвид факта, че опаковането и натоварването на стоките е извършено от представители на ищеца и повредата на стоките/товара е резултат от техните действия, ответниците следва да се считат за освободени от отговорност за причинени вреди на основание чл.17, § 4, б. „в“ от Конвенцията. В зависимост от извода, че ответниците - превозвачи са освободени от отговорност за причинени на превозвания товар вреди, първоинстанционният съд е отхвърлил поддържаните като главни осъдителни искове за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за вредите в размер на сумата 21 947.50 евро. Отричайки изобщо възникването на основание за носене на отговорност от ответниците в качеството им на превозвачи по договора за превоз, съдът имплицитно се е произнесъл и по основателността на предявените като евентуални искове (т. нар. „първи евентуален иск“) за осъждане на един от тримата ответници - съобразно посочената в исковата молба поредност, да заплати обезщетение за вредите, причинени от него в качеството му на превозвач. Изводът, че по силата на заявката - договор от 19.05.2020 г. е възникнало правоотношение по договор за превоз, а не по договор за спедиция, е обусловил отхвърлянето и на евентуалния иск срещу „Надя Груп 83“ ЕООД за заплащане на обезщетение за вреди в размер на сумата 21 947.50 евро поради лошо изпълнение/неизпълнение на спедиционен договор. При осъществяване на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд също е достигнал до изводи, че страните са обвързани от правоотношения по договор за международен превоз на стоки/товар, по който ответниците имат качеството на превозвачи, и че в това качество ответниците са освободени от отговорност - както солидарна, така и разделна, за настъпилите по време на извършване на превоза повреди по предадения от ищеца товар поради наличие на предпоставките по чл.17, § 4, б.“в“ от Конвенцията CMR. От мотивите към въззивното решение не се установява при разглеждане на исковете въззивният съд да се е отклонил, респ. да е нарушил предварително определената от ищеца поредност на съединяване на исковете и/или да се е произнесъл по „втория евентуален иск“, без преди това да е разрешил спора по „първия евентуален иск“. Преценката на извършените от въззивния съд процесуални действия във връзка с разглеждането и произнасянето по предявените като евентуални обективно и субективно съединени осъдителни искове не създава предположение за недопустимост на обжалваното решение, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите два процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно - дали предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение