Определение № 654 от 08.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6136/2013 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], за спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително решение на Великотърновски окръжен съд № 388 от 30.07.2013 г. по гр.д.№ 876/ 2013 г. С него молителят е осъден да заплати на И. Н. И. на основание чл.224 КТ сумата 38,09 лв – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.128 КТ сумата 2 538,65 лв – неизплатено трудово възнаграждение и сумата 33 921,37 лв – възнаграждение за положен извънреден труд. В молбата е изложено, че срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма], но междувременно ищецът по делото И. И. е предприел действия по снабдяването си с изпълнителен лист за присъдените суми. Молителят прави искане за спиране на изпълнението на решението в горепосочените му части и твърди, че е депозирал надлежно обезпечение в размер 36 498,11 лв. ВКС приема искането за неоснователно. Съгласно чл.242 ал.1 ГПК, първоинстанционният съд постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда възнаграждение и обезщетение за работа. Законът не дава възможност за преценка – съдът не може да разглежда въпроса да допусне ли предварително изпълнение или не, той е длъжен да стори това. А когато съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение без възможност за преценка, то не може това изпълнение да бъде спряно, дори и в хипотезата на представяне на гаранция и при условията на чл.282 ГПК. В конкретния случай, видно от мотивите на представеното въззивно решение, присъдените суми съставляват възнаграждение за положен труд по трудово правоотношение и обезщетение за неизползван отпуск, което идва да възмезди работника за положения труд, макар да е имал право за съответния период да не престира такъв. Предварителното изпълнение на решение, с което тези искове се уважават, независимо дали е постановено от първоинстанционен или от въззивен съд, не може да бъде спирано. По изложените съображения Върховният касационен съд