Определение № 672 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2756/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Д. Г. срещу въззивно решение № 296 от 7.12.2012 г. по гр.д.№ 449/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 421 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 2456/2011 г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която предявеният от Д. И. И. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 3 504 лв. до 23 504 лв. е отхвърлен и жалбоподателят е осъден да заплати допълнително сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 8.02.2011 г. до окончателното й изплащане. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси: следва ли да се приспадне платеното на пострадалата от трудова злополука работничка застрахователно обезщетение от обезщетението за неимуществени вреди, както и в какъв размер следва да се определи това обезщетение; може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за неимуществени вреди и без да посочи как се извършва приспадането на платеното застрахователно обезщетение; налице ли е проява на груба небрежност от работник, който не спазва задължителните инструкции за безопасна работа и счита ли се неспазването на същите за непроявени съобразителност и внимание при работа. Жалбоподателят поддържа, че разрешаването на тези въпроси е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и представя решение № 725 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 403/2010 г. на ІV г.о.; № 191 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 824/2009 г. на І. г.о.; № 79 от 27.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. на ІV г.о., както и че същите се разрешават противоречиво от съдилищата- решение по гр.д. № 4590/2010 г. на СГС и решение от 28.08.2009 г. на Русенския окръжен съд. Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата Д. И. И.. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е уважил иска на ищцата с правно основание чл. 200 КТ. Приел е, че на 8.02.2011 г. ищцата е претърпяла трудова злополука във връзка с извършваната работа, в резултат на което е получила фрактура на дясната ръка и премачкване на същата, че през първите шест месеца и при операциите е претърпяла интензивни болки и страдания, след което същите били със затихващ характер, че в резултат на травмата й е причинена трайна инвалидизация и не е възможно пълно възстановяване на функциите на ръката. При определяне размера на обезщетението изхождайки от принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД е приел, че искът следва да бъде уважен за сумата 23 504 лв., след приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 16 496 лв., което е направено от процесуалния представител на ищцата в производството пред първата инстанция, като размера на претендираното обезщетение е намален от 40 000 лв. на 23 504 лв. По поставените в изложението правни въпроси не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса следва ли да се приспадне платеното на пострадал от трудова злополука работник застрахователно обезщетение от обезщетението за неимуществени вреди, както и в какъв размер следва да се определи това обезщетение даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с задължителната практика. В решение № 211 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 719/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че приспадането на застрахователното обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от това за имуществени вреди. Работодателят, който прави възражение за приспадане, сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат предвид критериите, въведени със задължителното тълкуване на ВС в ППВС № 4/1968 г. В случая с отговора на исковата молба жалбоподателят е възразил, че следва да се приспадне изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 16 496 лв. Ищцата е заявила, че е получила посочената сума и искът от 40 000 лв. е намален на 23 504 лв. При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди въззивният съд е приел, че след приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 23 504 лв. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение № 725 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 403/2010 г. на ІV. г.о. и № 191 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 824/2009 г. на ІV г.о. са неотносими към случая, тъй като в същите е даден отговор на други правни въпроси. По въпроса - може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за неимуществени вреди и без да посочи как се извършва приспадането на платеното застрахователно обезщетение не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В задължителната съдебна практика намерила израз в ППВС № 4/1968 г. е прието, че размера на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. В случая съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че справедливото обезщетение за претърпяните от ищцата болки и страдания е в размер на 40 000 лв., като след приспадане на застрахователното обезщетение следва да се присъди исковата сума. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика, а обосноваността на изводите му са основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Поставеният материалноправен въпрос свързан с преценката за наличие на "проявена груба небрежност от страна на пострадалия" е от значение за изхода на делото, но не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Практиката по този въпрос е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд. С решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. IV г. о. на ВКС е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати, в решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. III г. о. на ВКС на въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, като преценката е конкретна и зависи от фактите по делото, в решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. IV г. о. на въпроса за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за това кога би била налице "груба небрежност" от страна на пострадалия при трудовата злополука е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, като преценката е конкретна във всеки случай. Приетото от въззивния съд, че в конкретния случай допуснатото нарушение на правилата на безопасност не се дължи на груба небрежност, а на непроявени съобразителност и внимание при работа, е с оглед установените по конкретното дело обстоятелства и извършената от него преценка на конкретния случай. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от задължителната практика, поради което не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.