Определение № 82 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 999/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 2140/7.ІІ.2020 г. по описа на САС), подадена от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], против решение № 2794 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 13.ХІІ.2019 г., постановено по т. д. № 4572/2019 г., с което е била изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1169/26.VІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-15 по т. д. № 2442/2017 г.: за отхвърляне на предявените от синдиците настоящи касатори срещу бургаското „Вили Вист“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ под условието на евентуално съединяване два установителни иска с правно основание по чл. 3, ал. 3, във вр. ал. 2 ЗБН и съответно - по чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД, във вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, с предмет прогласяване нищожността на изявление с вх. № 10217/30.Х.2014 г., направено от този ответник за прихващане на негови вземания към „КТБ“ АД (в Н.), придобити по договор за цесия с „Първа инвестиционна банка“ АД-София, с насрещните вземания на първата банка срещу него, произтичащи от сключения помежду им на 10.Х.2013 г. договор за банков кредит. Оплакванията в жалбата на двамата синдици на „КТБ“ АД (в Н.) са за постановяване на атакуваното от тази кредитна институция въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който, „на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, евентуално – на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД, във вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН“, да бъдело прогласено за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД прихващането, извършено със заявление № 10217/30Х.2014 г., отправено от бургаското „Вили Вист“ ЕАД. С позоваване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ЗБН /вместо на ал. 4, изр. 1-во от същия законов текст – бел. на ВКС / в петитумната част на касационната жалба се поддържа и особено искане - за освобождаването „на синдика“ от внасянето на държавна такса. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба банката неин подател обосновава чрез двамата свои постоянни синдици Д. и М. приложно поле на касационното обжалване освен с твърдение за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен с двата евентуално съединени установителни иска срещу бургаския търговец, САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в осем, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии в периода 2011 – 2015 г., по следна процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, да се произнесе по всички направени възражения и изложени доводи на страните във въззивната жалба, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитните тези на страните и в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение“? Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на въззивната инстанция с обжалваното решение по следните шест материалноправни въпроса: 1./ „Попада ли в кръга на действията и сделките, насочени към събиране на вземания срещу банката, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН, прихващането със свое задължение към банка, извършено от кредитор на същата банка?“; 2./ „Попада ли в кръга на действията и сделките, насочени към обезпечаване на вземания срещу банка, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН, прихващане със свое задължение към банка, извършено от кредитор на същата банка?“; 3./ „Изричната законова регламентация на чл. 59 ЗБН, даваща възможност прихващането на бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав, обосновава ли извода, че прихващането се изключва в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН?“; 4./ „Приложими ли са формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, получени от нея преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо същата с решение по чл. 13 ЗБН?“; 5./ „В приложното поле на нормата на чл. 59, алинеи 1 и 2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след поставянето й под особен надзор и преди отнемане на лиценза й от Централната банка?“; 6./ „В приложното поле на нормата на чл. 59, алинеи 1 и 2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след отнемане на лиценза й от Централната банка и преди откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 13 ЗБН?“ Ответното по касация „Вили Вит“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК конституираната в процеса като трето лице-помагач на горепосочения ответник по исковете „Първа инвестиционна банка“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, имаща спрямо него качеството на цедент на активното вземане, писмено е възразила чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „КТБ“ АД (в Н.), представлявана от двамата й постоянни синдици А. Н. Д. и К. Хр. М., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне и на двата, предявени под условието на евентуалност, установителни иска на кредитната институция настоящ касатор срещу ответното „Вили Вист“ ЕАД-Б., съставът на въззивната инстанция е приел, че специалните правила за извършване на прихващане от кредитор на банката, които са предвидени в чл. 59, алинеи 1 и 2 ЗБН, са такива, които важат при вече открито производство по несъстоятелност на съответната кредитна институция, което предпоставя съдебно решение по чл. 13 ЗБН, а до влизането в сила на такова все още не е налице фигурата на назначен от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдик, явяващ се надлежен адресат на валидно направено изявление за прихващане. При базисната фактическа констатация, че процесното изявление за прихващане на ответника „Вили Вист“ ЕАД с негово парично вземане в размер на 10 407 000 лв. е било регистрирано в канцеларията на „КТБ“ АД-София на датата 30.Х.2014 г. /с вх. № 10217/, т. е. предхожда р ешението на съда по чл. 13 ЗБН, което е било постановено на 22.ІV.2015 г., съставът на Софийския апелативен съд е изградил решаващия си правен извод, че горните правила /по алинеи 1 и 2 на чл. 59 ЗБН/, отнасящи се както до формата на съответното изявление за прихващане, така и досежно неговия адресат /синдик на обявена в несъстоятелност кредитна институция/, „не важат“, т.е. не са относими към разрешаването на процесния случай. Съвпадането на правните изводи, обусловили изхода по конкретното делото в двете предходни инстанции, имплицитно обхваща констатациите за меродавната по чл. 3, ал. 3 ЗБН дата на решението на УС на БНБ за отнемане на лицензията на „КТБ“ АД, а именно 6.ХІ.2014 г., така и досежно наличието на нотариална заверка на подписа на изпълнителния директор на ответното ЕАД, съвпадаща с датата на завеждане на изявлението за прихващане в канцеларията на същата кредитна институция, а именно 30 октомври 2014 г. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от общо 7-те правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на САС в атакуваното решение по спора, въведен с двата обективно съединени под условието на евентуалност установителни иска срещу „Вили Вист“ ЕАД с правно основание по чл. 3, ал. 3 ЗБН и съответно – по чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД, във вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Първият от тях се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, но погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК /невъвеждано впрочем в обстоятелствената част на касационната жалба според изискването на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК/, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Останалите шест т.нар. „материалноправни“ въпроса, релевирани с оглед тезата за наличие на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са с изцяло хипотетичен характер, понеже реално не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение, в мотивите към което ясно е обосновано, че към процесното прихващане, обективирано в изявление от 30.Х.2014 г., когато все още нито е била отнета лицензията на банката, нито спрямо нея е било открито производство по несъстоятелност, не могат да намерят приложение нито правилата на чл. 3, ал. 3 ЗБН, нито това по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък - extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Напротив, надлежно съобразено с процесуалното изискване на чл. 3 ГПК за добросъвестност поведение на кредитната институция настоящ касатор очевидно е изисквало да не се изнася в исковата молба (с вх. № 102192/31.VІІ.2017 г. по описа на СГС) неистината пред съда, че: „Процесното прихващане от страна на ответника е извършено във времеви момент (на датата 30.Х.2014 г. – бел. на ВКС ), към който е съществувала забрана да се извършват действия, насочени към събиране на вземания срещу банката, вкл. към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, която забрана е в сила от датата на отнемане на лицензията й“. (т.е. от решението на УС на БНБ, датиращо от 6.ХІ.2014 г. – бел. на ВКС ). При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и съгласно чл. 60, ал. 4, изр. 2-ро, предл. 2-ро ЗБН, във в. чл. 77 ГПК, банката настоящ касатор ще следва да бъде осъдена да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса, тъй като е налице влязло в сила въззивно решение за отхвърляне на нейните два обективно съединени под условието на евентуалност искове срещу ответното „Вили Вист“ ЕАД /арг. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/. Дължимата такава по сметка на ВКС е в размер на 30 лв. (тридесет лева): съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение