Определение № 1086 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 281/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Н. Н. – процесуален представител на ищеца Г. Л. Р. от [населено място] против въззивно решение №4269/08.7.2011 г. по гр.д.№5144/2011 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав. С обжалваното решение е отменено решение №Р-ІІ-64-186/23.11.2010 г.по гр.д.№21730/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 64 състав, в частта, с която са уважени предявените от Г. Л. Р. от [населено място], против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, и същите са отхвърлени. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Л. Р. против [фирма] – С., с правно основание чл.344,1 ал.1, т.3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай подбор, по смисъла на чл.329 КТ, не е следвало да се извърши, тъй като длъжността на ищеца е единствена, а останалата в щатното разписание длъжност “техник” не е в регионалното звено, в което е работил ищеца. Поради това съдът е стигнал до решаващ извод, че работодателят не е длъжен да извърши подбор. Освен това е прието, че между посочената в новото щатно разписание длъжност и тази на ищеца, която е съкратена, липсва идентичност. С оглед ангажираните от ответника по исковете доказателства въззивната инстанция е стигнала и до извод, че е налице реално съкращаване в щата на длъжността на въззивния жалбоподател – ищец. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: Като първи материалноправен въпрос се сочи този за субективното право на подбор на работодателя, което съпровожда правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Вторият материалноправен въпрос е “Между лица с еднакви или сходни длъжности, които работят в различни населени места, следва ли да се извършва подбор ?”. Сочат се решения на ВКС, които според касационния жалбоподател противоречат на изводите на въззивната инстанция. Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация – [фирма] – Е. – С., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Първият от поставените въпроси не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е бланкетен. Вторият от поставените въпроси и от значение за решаване на спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато по него до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,