Определение № 571 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 37/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Л. - Н., срещу въззивно решение №334 от 04.10.2019 г. по гр. дело №441/2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.05.2016 г. по гр.д. № 49407/2015 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Софийския градски съд с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че по трудов договор № 328/19.06.2002 г. ищецът е заемал длъжността „мрежов системен администратор” в Софийския градски съд като с допълнително споразумение № 2841/30.08.2012 г. е преназначен на длъжността „началник отдел Информационни технологии“. Според представената по делото длъжностна характеристика от 09.06.2014 год. за тази длъжност се изисква „висше образование с компютърна квалификация“. Според длъжностна характеристика от 29.04.2015 год. за заемане на същата длъжност е въведено изискването за висше техническо образование с образователна степен „магистър“ по специалността „Информатика и информационни технологии“ или нейните разновидности като: Компютърни науки, Информатика и компютърни науки, Компютърни системи и технологии, Софтуерно инженерство, Информационни системи, Информационни технологии, Комуникационна техника и компютърни мрежи, Компютърни технологии. С предизвестие изх. № 615/02.07.2015 г. трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 03.07.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, наложила се в изпълнение на изричните препоръки на ВСС по протокол № 1/08.01.2015 год. във връзка с констатирани пропуски в работата на компютърната система на СГС. Посочено е, че със заповед № 1224/29.04.2015 г. са изменени длъжностните характеристики на началник отдел „Информационни технологии и обслужване“ и на системните администратори, като за началника на отдела са въведени изисквания за висше техническо образование с компютърна насоченост с образователна степен „магистър“ по посочените по-горе специалности, а длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 29.04.2015 г. Посочено е, че на ищеца ще се изплати обезщетение в размер на една работна заплата за неспазен срок на предизвестието. Предизвестието е връчено на ищеца на 02.07.2015 год. Ищецът притежава диплом за завършено висше образование серия А 85 № 001683 от ВМЕИ от 30.12.1986 год. по специалността „технология на машиностроенето“. Със заповед № 2067/03.07.2015 г. е констатирано прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 03.07.2015 год., поради промяна в изискванията за изпълнение на длъжността „Началник отдел Информационни технологии и обслужване“, на които служителят не отговаря. Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно. Неоснователно е оплакването на ищеца, че заповедта за уволнение не е мотивирана, тъй като сочи единствено, че служителят не притежава необходимото образование във връзка с промяна в изискванията за заемане на длъжността, но не е отразено в какво се изразява тази промяна. Прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Изискванията за писмена форма и за посочване на основанието за прекратяване са съобразени, ако в писменото предизвестие ясно е посочена причината, поради която работодателят прекратява трудовото правоотношение. Последващата заповед, ако такава бъде издадена, само констатира настъпилата промяна в правоотношенията между страните и уволнението не е незаконно, ако в нея не са посочени причините, поради които то е извършено. В случая трудовият договор е прекратен с предизвестие, на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, като предизвестието е съобразено с изискванията на закона. В него е посочена причината за прекратяване па трудовия договор, като е конкретизирано фактическото и правно основание на уволнението – по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради промяна в изискванията за изпълнение на длъжността - със заповед № 1224/29.04.2015 г. са изменени длъжностните характеристики на началник отдел „ Информационни технологии и обслужване “, като за началника на отдела са въведени изисквания за висше техническо образование с компютърна насоченост с образователна степен „ магистър “ по посочените по-горе специалности. В предизвестието изрично е посочено също така, че ищецът не притежава висше образование с образователна степен магистър по някоя от посочените в изменената длъжностна характеристика специалности, което именно е мотивирало прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. посочено е в какво се изразява липсата на необходимото образование по чл. 328, т. 6 КТ. Установено е по делото, че ищецът не е притежавал необходимото образование според въведените нови изисквания от работодателя. Самите изисквания за образование и професионална квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в нормативен акт или в длъжностна характеристика. В случаите, когато изискванията са поставени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика, но разполага с правото, съобразно спецификата на работа или нуждите на предприятието, в длъжностната характеристика сам да въведе и по-високи, съответно специфични изисквания за заемане на длъжността, стига те да не противоречат на нормативните. Задължителната съдебна практика е непротиворечива и по въпроса, че това право на работодателя да въведе по-високи изисквания не подлежи на съдебен контрол, като само при довод за злоупотреба с право съдът извършва проверка дали изменението на изискванията за заемане на длъжността е с оглед нуждите на работата и дали е упражнено добросъвестно. По отношение администрацията на органите на съдебната власт Висшият съдебен съвет издава Класификатор на длъжностите в администрацията – подзаконов нормативен акт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и др., като относно вида образование са предвидени изисквания само за ръководителите на администрациите – главни секретари и съдебни администратори, т.е. органите на съдебната власт са обвързани по силата на цитираната разпоредба с изискването за степен на образование, в т.ч. за заеманата от ищеца длъжност – висше образование – магистър, но не и за вида на образованието, като в правомощията на всеки орган на съдебната власт е да въведе специални изисквания като работодател за заемане на съответната длъжност. Класификаторът поставя само минимални изисквания за съответната длъжност, а изключително правомощие на работодателя е да въведе по-високи такива по съображения за целесъобразност. В случая нормативно не е поставено някакво специално изискване за вид образование за заемане на длъжността и не може да се отрече правото на работодателя да въвежда по-високи изисквания с длъжностната характеристика. Такова изискване е въведено с утвърдената длъжностна характеристика от административния ръководител. По делото не са доказани твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя и за непряка дискриминация. С разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ законодателят установява презумпция за добросъвестност на страните при упражняване на трудовите права и изпълнение на задълженията. В случая тази презумпция не е оборена от носещия тежестта за това ищец чрез изискуемото пълно и главно доказване, тъй като събраните по делото доказателства не сочат на тенденциозно отношение към конкретния служител - ищеца, т. е. че действията на работодателя по изменение на изискванията за заемане на длъжността са били насочени персонално срещу него, за да направят невъзможно съответствието му на новите изисквания. Напротив, установи се от събраните по делото доказателства, че промяната в изискванията за изпълнение на длъжността е в изпълнение на изричните препоръки на ВСС по протокол № 1/08.01.2015 г. във връзка с констатирани пропуски в работата на компютърната система на СГС. При извършено на това основание уволнение, злоупотреба с право ще е налице, ако въведените нови изисквания за заемане на определена длъжност не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата, което да налага извод, че със законово допустими средства /изменение на изискванията за длъжността/ се прави опит да се обоснове уволнението на конкретен работник или служител. В случая новите изисквания за образование са свързани с изпълняваните от ищеца трудови функции по длъжностна характеристика, а именно – тези по т. 4, т. 5, т. 8-11, т. 13-16, като за ефективното изпълнение на трудовите задължения новото изискване за притежаване на висше образование по посочените по-горе специалности, свързани с компютърните технологии, е оправдано и не може да се приеме, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Недоказано е твърдението на ищеца, че през периода от връчване на новата длъжностна характеристика до прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят сключил трудови договори в отдел „Информационни технологии“ със служители, които не притежават изискуемото образование. Не се установи към този момент ответникът да е въвел изискване за висше образование по посочените по-горе специалности и за останалите длъжности в ръководения от ищеца отдел. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че въведеното образование според новите изисквания за заеманата от ищеца длъжност не е необходимо за по-доброто функциониране на отдела. Неоснователни са и доводите за дискриминационно отношение. Обстоятелството, че част от образователните специалности не са съществували към момента на обучението на ищеца, предвид годината му на раждане, не обосновава тезата за дискриминация, тъй като възрастта на ищеца не съставлява пречка да придобие висше образование по някоя от тези специалности. Ограничаването на работодателя при въвеждането на нови изисквания със съществуващи през определен период специалности не е нормативно и житейски оправдано, с оглед постоянно развиващия се социален живот и нуждата от въвеждане на образование, съответстващо на темповете на развитие на обществото. В случая не се доказа дискриминация по признак „образование“ или „възраст“. За да е осъществен състав на нарушение по Закона за защита от дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определено лице, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от закона – нещо, което по делото не е направено. Неотносими са доводите на ищеца за това, че е заемал длъжността в продължение на много години и не е допускал каквито и да било нарушения, както и че притежава сертификати, които сочат, че е придобил допълнителни умения и знания, свързани с информационните технологии. Притежаването на качества за изпълнение на работата се преценява при прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, но не и в хипотезата по т. 6 на същата разпоредба. Неоснователен е и доводът, че заповедта за уволнението е незаконна, защото е подписана от и.д. председател на СГС, който няма работодателски функции. Предизвестието е подписано от и.ф. председател на СГС, който с решение на ВСС от 26.02.2015 г. е определен за изпълняващ функциите „административен ръководител – председател“ на съда, считано от датата на решението до встъпването в длъжност на нов административен ръководител. Видно от акт за встъпване в длъжност, новият административен ръководител е встъпил в изпълнение на длъжността на 07.07.2015 год., като към този момент трудовият договор с ищеца вече е прекратен. Неоснователно е и оплакването на ищеца за незаконност на уволнението поради неспазване срока на предизвестието. Неспазването на този срок не опорочава прекратяването на трудовото правоотношение, а има за последица единствено възникване на право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Ответникът по касационната жалба Софийският градски съд оспорва жалбата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси за допускане на касационно обжалване: на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – как се оборва презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ на работодателя – чрез навеждане само на едно обстоятелство или е допустимо и навеждането на няколко обстоятелства, които преценени в тяхната съвкупност обуславят извод за недобросъвестност; трябва ли да се вземат предвид всички обстоятелства при преценката за недобросъвестност на работодателя; към кой момент се прави преценката за законността на уволнението;за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Представени са решения и определение на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №334 от 04.10.2019 г. по гр. дело №441/2019 г. на Софийския окръжен съд. Последният повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото. Въззивният съд обаче е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. Останалите въпроси са неотносими, защото въззивният съд при преценката за законност на уволнението към момента на извършването му е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил да има злоупотреба с права от работодателя. Злоупотребата с права от работодателя е особен случай на незаконност на уволнението. Въззивният съд е приел, че за оборването презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ на работодателя е необходимо не само навеждане на едно или няколко обстоятелства, но и доказването им. Тази презумция може да бъде оборена, когато се установи противното, а именно че работодателят преднамерено използва правата си не в смисъла и насоката, определени в закона. Според задължителната практика на ВКС з лоупотребата с права е проява на правен субект - физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат - вреда. Въпреки изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да бъдат присъждани деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, защото не е представляван от юрисконсулт, назначен по трудово правоотношение, в чиито трудови задължения се включва и осъществяване на процесуално представителство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.