Определение № 1087 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на „Мини Марица - изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново-1“, срещу Решение № 191 от 26.06.2024 г. по в. гр. д. № 219/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което след като е потвърдено Решение № 125 от 13.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1886/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е признато за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца Д. И. С., извършено със Заповед № 68/13.07.2021 г., издадена от управителя на Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица - изток“ ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение между Д. И. С. и Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица - изток“ ЕАД, и ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор специален тежкотоварен автомобил в участък „Автотранспорт“ на Рудник „Трояново-1“. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Д. И. С. е подал отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че те били обвързани от трудово правоотношение с източник трудов договор № 00137/28.08.1989 г., съгласно който ищецът изпълнявал длъжността „шофьор специален тежкотоварен автомобил“ в участък „Автотранспорт“ на Рудник „Трояново - 1“ – той бил водач на автомобил ГАЗ 66 с вътрешен № Р1-9851 - вишка. Със Заповед № 68 от 13.07.2021 г., връчена на ищеца на 20.08.2021 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 КТ, вр. 125 КТ и чл. 126, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 13 КТ, трудовото му правоотношение с ответника било прекратено. Между страните липсвал спор и относно факта, че процесният автомобил ГАЗ 66 с вътрешен № Р1-9851 бил с неработещ километраж и без фабрично монтиран моточасовник, за което ръководството на „Мини Марица - изток“ ЕАД било многократно уведомявано. На 13.07.2021 г. управителят на Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица - изток“ ЕАД, издал и Заповед № 69/13.07.2021 г. за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ищеца Д. И. С., основана на същите фактически твърдения, изложени и в заповедта за уволнение, а именно, че в периода 10.07.2020 г. - 12.05.2021 г. ищецът участвал заедно с Н. Й. и Динка К. - „магазинери на склад ГСМ“ и материалноотговорни лица в - следното: по искане на шофьорите И. И. и ищеца Д. С. Н. Й. и Динка К. съставяли системно подправени документи (И. - зачертано М.) и с невярно съдържание: за 2021 г. искане-авизо от 11.05.2021 г.; искане-авизо от 26.04.2021 г.; искане-авизо от 16.04.2021 г.; искане-авизо от 12.04.2021 г.; искане-авизо от 01.04.2021 г.; искане-авизо от 31.03.2021 г.; искане-авизо от 30.03.2021 г. и искане-авизо от 26.01.2021 г., или всичко 332 л гориво (бензин), а за 2020 г. – искане-авизо от 10.07.; 11.11.; 03.11.; 01.12.; 03.12.; 07.12. и 09.12.2020 г. - всичко за 300 л гориво - бензин. С общото количество заредено гориво (бензин) за 2020 г. и 2021 г. с подправени 15 броя документи (документи с невярно съдържание) за 632 л на стойност 1346,16 лв. била причинена вреда на Рудник „Трояново-1“, респ. на „Мини Марица - изток“ ЕАД, като вина и отговорност в пълен размер на причинената вреда в размер на 1346, 16 лева следвало да носят длъжностните лица Н. Й. и Динка К. - магазинери на склад ГСМ, И. И. и ищеца Д. С. - шофьори, участък Автотранспорт“. Следващото нарушение се изразявало в това, че за периода от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г. извършената работа от ГАЗ 66-вишка, рег. № Р1 98 51, не била вписана в съставените пътни листове, в които липсвали подписи от длъжностно лице, което да удостовери фактически извършената работа. Заредено било в повече 775 л гориво, на стойност 1162,50 лв., с което била причинена вреда на Рудник „Трояново-1“, респ. на „Мини Марица - изток“ ЕАД. Причинената вреда представлявала отчитане на извършената работа от ГАЗ 66 – вишка, рег. № Р1 98 51, за времето от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г. по съставените пътни листове. Вина и отговорност за причинената вреда за 1162, 50 лева в пълен размер следвало да носят следните длъжностни лица Д. Д. - диспечер, П. П., Ж. М. и В. П. - „инженер ДВГ“, ищецът Д. С. и Х. А. – шофьори, и И. Т. - ръководител участък “Автотранспорт“. Посочено е още, че системно не били попълвани задължителните реквизити на пътните листове на ГАЗ 66-вишка, рег. № 98 51, от диспечер, инженер ДВГ и шофьори. Заповед № 69/13.07.2021 г. за реализиране на ограничената имуществена отговорност била оспорена от ищеца Д. И. С., поради което работодателят депозирал искова молба, с която предявил срещу работника иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ, по която било образувано гр. д. № 675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, приключило с влязло в сила решение № 74/22.06.2023 г., с което предявеният иск бил отхвърлен поради липса на противоправно поведение на ответника по касация, довело до настъпването на вредата. Въззивният съд е приел, че с решението по гр. д. № 675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево е формирана сила на пресъдено нещо относно обстоятелствата, че: ищецът С. не е искал от Н. Й. и Динка К. - магазинери на склад ГСМ, заедно с шофьора И. И., да съставят системно подправени искания-авиза; не е подписвал същите; не е присъствал на зареждането на автомобилите с гориво, т. е. отречено със сила на пресъдено нещо е ищецът да е извършил нарушения на трудовата дисциплина и да е нанесъл имуществена вреда на своя работодател. Въззивният съд е добавил, че от заключението на съдебно-почерковата експертиза, изслушано в производствдото пред районния съд, несъмнено било установено, че ищецът не е подписвал процесните искания-авиза. За недоказано въззивният съд счел твърдението на работодателя, че ищецът е знаел за извършваните нередности – за това, че шофьорът И. И. е зареждал гориво за друг автомобил, но документите за това били оформяни за този, управляван от ищеца. Посочил е, че отразеното в констативен протокол № 11/01.06.2021 г., съставен от служители на ответника, че Д. С. потвърдил пред сформирана от работодателя комисия, че по молба на И. се е съгласил да се записва зареденото количество по посочените авиза на автовишката, която той управлявал, било непротивопоставимо на ищеца. Недостатъчни за установяване съпричаността на ищеца към описаното били както показанията на свидетеля И. И., участвал при съставянето на костативния протокол, така и показанията на свидетеля Н. Й.. Въззивният съд е посочил, че, за да бъде съставомерно, респ. да се определи като злоупотреба с доверието на работодателя, деянието, което работникът или служителят е извършил, трябва да е недобросъвестно, тъй като трудовият договор бил сключен с оглед личността му, а работодателят се доверил на неговата добросъвестност при изпълнението на задълженията - чл. 8, ал. 1 КТ. Пояснил е, че недобросъвестното поведение в гражданското право е умишлено виновно поведение, а в конкретния случай – твърдение за умишлено неизпълнение на трудово задължение. Посочил е, че злоупотребата с доверие в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ представлява умишлено (при пряк или евентуален умисъл) неизпълнение на трудово задължение, което, проектирано върху настоящия случай, означавало с конкретност и сигурност, а не общо и по предположение, да се докаже не само наличието на знание за зареждане на гориво на друг автомобил, а не на този, за който се съставя съответният документ, но и че това е противоправно и се допуска настъпването на противоправен резултат и не се полага дължимата грижа, в каквато насока по делото доказателства, а и твърдения, липвали. Въззивният съд е отчел, че едва във въззивната жалба работодателят е добавил като нарушение на трудовата дисциплина твърдението, че ищецът е знаел за извършените нередности и не е сигнализирал за тях. Такова деяние (бездействие) не било вменено на ищеца със заповедта за дисциплинарно наказание. Решаващият съд е приел, че от ищеца не може да се търси отговорност за това, че извършената работа от ГАЗ 66-вишка не била вписана в съответните пътни листове, в които липсвал подпис на длъжностно лице, което да удостовери отработеното. Обективно това било невъзможно да се извърши, тъй като километражът на вишката, която била без фабрично монтиран моточасовник, не работел – обстоятелство, за което работодателят бил уведомяван нееднократно. Добавил е още, че събраните по делото доказателства установявали отчитане на хипотетичните загуби на гориво за предприятието „на око“. За недоказано въззивният съд приел и третото посочено в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина – системно непопълвани задължителни реквизити на пътните листове на ГАЗ 66 – вишка от диспечер, инженер ДВГ и шофьори. За пълнота на изложението съдът е посочил, че дори и да е извършено, то нито съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, нито тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, тъй като от него вредни последици за работодателя не са настъпили. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси: 1.„Допустимо ли е при преклудирано право на иск да се образува гражданско дело, решението по което е преюдициално за процесното, и не противоречи ли приетото от въззивния съд на чл. 186 КТ, че виновното неизпълнение на трудови задължения се наказва с предвидените в КТ наказания, независимо от административната, имуществената и наказателната отговорност?“; 2.“Бездействието, изразяващо се в неуведомяване на работодател за неизправност на служебно МПС, продължило за дълъг период от време при изпълнение на трудови задължения за работник, довело до значителна материална щета за работодателя, следва ли да се счета за грубо нарушение на трудовата дисциплина и наказуемо ли е както при активни неправомерни действия?“. Касаторът иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двата формулирани в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси, тъй като нито един от тях не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Нито един от въпросите не е свързан с тълкуването на конкретна материалноправна или процесуалнправна норма, с приложението на която въззивният съд да е мотивирал решението за основателност на предявените искове. Първият от въпросите се свежда до оплакване на жалбоподателя относно допустимостта на влязлото в сила решение по гр. д. № 675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което със сила на пресъдено нещо е отречено в полза на касатора да е възникнало вземане за обезщетение за вреди, които да са му причинени от ищеца - негов служител - по повод изпълнението на трудовите му задължения. Този въпрос не е съобразен с изводите в обжалваното решение, в което е прието, че спорът искал ли е ищецът от служители на ответника да съставят системно документи за фиктивно зареждане на управлявания от него служебен автомобил и настъпила ли е от това вреда за работодателя, не може да бъде пререшаван в производството по иска за отмяна на уволнението, основано на същите факти като претенцията с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ. По отношение на останалите дисциплинарни обвинения, които не са били предмет на спора по гр. д. № 675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, излагайки фактически и правни изводи относно неоснователността на въззивната жалба. Вторият от въпросите е основан на положения, които въззивното решение не съдържа. Точно обратното – окръжният съд е приел за безспорно установено, че процесният автомобил ГАЗ 66 с вътрешен № Р1-9851 е бил с неработещ километраж и без фабрично монтиран моточасовник, за което ръководството на „Мини Марица - изток“ ЕАД било многократно уведомявано. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,