Определение № 1085 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3994/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. М. против решение от 04.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 181/2012 г. от ІV-б състав на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания относно допустимостта на обжалването, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С въззивното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 е чл.245, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД са неоснователни. За да достигне до този извод, съдът е приел, че между страните поделото липсва сключен писмен трудов договор, което съгласно изискването на чл.62, ал.1 КТ, води до липса на трудов договор между страните, доколкото предвидената в тази разпоредба писмена форма е форма за действителност. Сключения трудов договор е с юридическо лице, различно от ответника, посочен от ответника с исковата молба, като не е налице хипотезата на чл.123 КТ, за да се приеме, че трудовото правоотношение с работодателя по трудовия договор е преминало с посочения като ответник [фирма] /в несъстоятелност/. В изложението на касационните основания не се сочи, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с Решение №7/19.06.2012 г. на КС на РБ. Твърди се, че неправилно въззивния съд и в противоречие с цитираното решение на КС е приел, че при липсата на трудов договор, не се дължи заплащане на трудово възнаграждение. Следва да се отбележи, че под задължителна съдебна практика, като основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Това са задължителните указания по приложението на чл.280 ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Актовете на КС на РБ не са съдебна практика по смисъла на чл.280 ГПК, поради което дори да е налице противоречие, то не е основание за допускането да касационно обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че цитираното решение на КС касае разпоредбата на закона, съгласно която се предвижда санкция за работник, който полага труд, без да е налице трудовото правоотношение, докато в настоящия случай е налице трудово правоотношение, но се твърди, че същото не е с посочения в трудовия договор работодател, а с трето лице, посочено като ответник от ищеца по делото. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия